Определение № 351 от 12.07.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 351 гр. Враца, 12.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20231400500311 по описа за 2023 година Производство по чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Г. И., ГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв. Б. З. от САК, срещу Определение №726/27.04.2023г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№2913/2022г., с което решението по делото е обезсилено на основание чл.233 ГПК поради отказ от иска, направен от частния жалбоподател- ищец пред първата инстанция, и производството е прекратено.

В частната жалба се инквокира общо оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се заявява искане същото да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството.

Частният жалбоподател сочи, че прекратителното определение е постановено при позоваване на направен от него отказ от иска и оттегляне на упълномощаването на адв. З., като представя пълномощно, с което отново го упълномощава да го представлява по делото, тъй като оттеглянето на предходното упълномощаване е извършено след упражнен върху страната физически и психически натиск от страна на ответното дружество. Същото твърдение се навежда и в обстоятелствената част на частната жалба, като се твърди също, че изразената в молбата за отказ от иска воля не е действителната воля на ищеца, тъй като ответното дружество го е въвело в 1 заблуждение, че висящият му кредит ще бъде погасен, както и че е подписал документи, с чието съдържание не е бил запознат.

Чрез юрисконсулт М. К. въззиваемото "Файненшъл България"ЕООД, ЕИК *** е подало отговор, с който оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

В отговора се развиват правни съображения във връзка с отказа от иска като десезиращо съда волеизявление на ищеца и се обръща внимание на това, че в жалбата не се излагат доводи за пороци на обжалваното определение, а само такива във връзка с валидността на формираната у страните воля.

С отговора се представя споразумение от 23.03.2023г., сключено между "Изи Асет Мениджмънт"АД, "Файненшъл България"ЕООД и И. Г. И., с което се уреждат отношенията между страните по четири договора за паричен заем, сред които и процесния №*** от 24.08.2021г., в което частният жалбоподател заявява, че като резултат от уговореното в споразумението и с оглед възстановяването и опрощаването на суми, няма никакви претенции по отношение на насрещните страни и се задължава да направи отказ от иска по чл.233 ГПК по всички висящи дела, включително и по гр.д.№2913/2022г.

Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е редовна и допустима, но по същество неоснователна по следните съображения:

Въззивното обжалване е средство за защита срещу порочни /нищожни, недопустими и неправилни/ съдебни актове.

В разглеждания случай в частната жалба се прави общо оплакване на неправилност на определението на първоинстанционния съд, но не се сочат конкретни пороци на този акт, а искането за неговата отмята се обосновава с твърдения на жалбоподателя – ищец за факти, които опорочават волеизявлението му за отказ от предявения иск, съдържащо се представеното пред първата инстанция заявление за отказ от иск по чл.233 ГПК с вх.

№4292/03.04.2023г. Въззивникът не оспорва, че заявлението е подписано от него, а твърди, че същото е подписано под въздействието на физически и психически натиск и чрез въвеждането му в заблуждение. Иначе казано, жалбоподателят не прави оплакване за допуснати от районния съд нарушения за материалния или на процесуалния закон и произтичащи от това пороци на прекратителното определение, а поддържа, че същото следва да бъде отменено, тъй като волята му, обективирана в десезиращото съда 2 волеизявление, е опорочена.

Отказът от иска по чл.233 ГПК е един от способите за десезиране на съда относно искането за защита, въз основа на което са възникнали процесуалните отношения между съда и страните по делото. Касае се за процесуално действие на ищеца по висящ процес, с което не се извършва отказ от материално право. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес отказът от иска поражда задължение за съда да прекрати производството по делото.

Неоттегляеми с извършването им са само тези процесуални действия на страните, за които законът изрично предвижда това. В ГПК изрична забрана за оттегляемост след извършването му е въведена по отношение на признанието на иска – чл.237, ал.4 ГПК. Нормата е ограничителна и не може да бъде тълкувана разширително и прилагана по аналогия в случаите, в които е налице отказ от правото на иск. Близостта на двата института – отказ от иска и признание на иска, като действия/отказ от исканата защита и отказ от защита срещу иска/, изхождащи от насрещните главни страни в процеса, от една страна, и различният подход на законодателя по отношение на тях, от друга страна, подкрепя извода, че разлика от признанието на иска, отказът от иска е оттегляем.

По въпроса за режима на оттегляемостта на разпореждането с правото на иск, в т.ч. отказа от иска по чл.233 ГПК като десезиране на съда, практиката на съдилищата е непротиворечива и възприема категорично становището, че отказът от иска, предприет от ищеца или от неговия повереник въз основа на изрично пълномощно, е оттегляем до постановяването на определение за прекратяване на производството по делото /в т.см.Определение №804 от 07.12.2012г. по ч.т.д.№644/2012г. на ВКС, І т.о., Решение №141 от 14.07.2016г. по гр.д.№7466/2014г. на ВКС, ІV г.о., Решение №121 от 13.07.2017. по т.д.№145/2017г. на ВКС, І т.о. и др./ В разглеждания случай по заявения от частния жалбоподател-ищец отказ от иска е постановен прекратителен съдебен акт на сезирания районен съд, при което отказът е станал неоттегляем. Още по-малко десезиращото волеизявление на ищеца може да бъде зачетено от въззивната инстанция и в рамките на въззивното производство като основание за отмяна на обжалваното определение.

3

Защитата при евентуално накърняване на материалните права на ищеца в резултат от пороци на волята му при подписването на споразумението с насрещната страна и подаването на заявлението за отказ на иска може да бъде реализирана само в рамките на общ исков процес.

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №726/27.04.2023г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№2913/2022г.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4