Решение № 405 от 08.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110102562 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № 12332/17.01.2023 г. на Р. И. Т., ЕГН **********, срещу „..................................... с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 397,94 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит № ....................... ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2023 г., до окончателното плащане.

В исковата молба, уточнена с молба от 12.04.2023 г., се твърди, че на 28.02.2022 г. е бил сключен договор за паричен заем № .................... – като заемодател, и Р. И. Т. – като заемополучател, за сумата в размер на 800 лева, размер на месечната погасителна вноска – 95,37 лева, месечен лихвен процент – 3,330 %, годишен лихвен процент /ГПР/ – 48,380 %, а размерът на сумата, която ищецът следвало да върне – 953,71 лева. Съгласно чл. 6 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал.

2, т. 1 от Общите условия /ОУ/ на заемодателя, и с още едно обезпечение – ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ обезпечението за изпълнение на договора може да бъде: поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да бъде в размер на поне 4 минимални работни заплати за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; да не са заематели по сключени и непогасени други договори за заем, сключени от заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения. В чл. 8 от договора е посочено, че при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или ако предоставеното обезпечение не отговаря на условията по ОУ, заемателят дължи неустойка в размер на 686,29 лева с начин на разсрочено плащане, подробно описан в погасителния план към договора. Тъй като ищецът не изпълнил задължението си за предоставяне на обезпечение, му била начислена неустойка в размер на 686,29 лева, в резултат на което месечната погасителна вноска станала 164,00 лева, а общата сума, която той следвало да върне – 1 640 лева. На 01.06.2022 г. ищецът погасил предсрочно изцяло дължимата сума по договора, като заплатената от него 1 сума възлизала на 1 197,94 лева. Ищецът сочи допуснато при сключване на процесния договор нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като договорът не е написан по ясен и разбираем начин, не всички негови елементи били представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, и в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора ГПР е посочен единствено като процент, без да е посочено какви компоненти са включени в него и как е формиран ГПР от 48,380 %. Освен това, в договора ГПР бил грешно посочен, тъй като възнаграждението за неустойка не било включено към ГПР, а действителният ГПР по кредита бил 126,000 %, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в протИ.речие с целта на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити. Поддържа, че е налице изначална невъзможност за предоставяне на посоченото в договора обезпечение, поради което счита, че договорът е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, както и на основание чл.

26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД – поради обстоятелството, че изпълнението на задължението по договора се обезпечава едновревменно с неустойката за непредоставяне на обезпечение и законна лихва в нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Счита, че клаузата за неустойка е изцяло неравноправна и нищожна, на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като тя задължава потребителя при неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка, като тази клауза не е индивидуално уговорена. Счита, че клаузата за неустойка не е свързана пряко с претърпени вреди и не накърнява добрите нрави. Поддържа, че е налице разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която ищецът трябва да върне в действителност на ответното дружество. От това следва, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и разбираем начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 ЗЗП и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Поддържа, че са налице явно неизгодни условия с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации, тъй като ищецът е получил в заем сумата от 800 лева, като е следвало да върне 1 640 лева, като единствено поради обстоятелството, че е погасил кредита предсрочно, е платил по-малка по размер сума. Евентуално, поддържа, че са нищожни отделни клаузи от договора за заем, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, както и на основание чл. 146 ЗЗП поради неравноправност. Поради изложеното, иска да бъде осъдено ответното дружество да му заплати на сумата от 397,94 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем № 267173/28.02.2022 г.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Поддържа, че процесният договор за кредит не е нищожен, на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл.

22 ЗПК, тъй като са спазени изискванията на тази разпоредба; че не е нищожен, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради това, че в чл. 3 от договора подробно са описани параметрите на същия, лихвеният процент е фиксиран и ГПР не подлежи на промяна. Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради завишен размер на ГПР, като поддържа, че съгласно чл. 19, ал. 5 и ал. 6 ЗПК надвишаването на максималния размер на ГПР води до нищожност само на съответната клауза, не и на целия договор. Твърди, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена с кредитополучателя. Счита, че посочената в договора възнаградителна лихва не е нищожна, тъй като е в размер на 3,330 % на месечна и 39,60 % на годишна база, поради което нейният размер не е прекомерен и не протИ.речи на добрите нрави. Моли за отхвърляне на иска.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С проекта на доклад, обективиран в определение № 37128/19.10.2023 г., и обявен за окончателен в проведеното на 15.11.2023 г. открито съдебно заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ между ищеца Р. И. Т. и ответника ...................... е сключен договор за паричен заем № 267173/28.02.2022 г. за сума в размер на 800 лева, при ГПР – 48,380 %, месечен лихвен процент – 3,330 %; 2/ за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение ищецът се е съгласил да заплати на ответника неустойка. Със същото определение съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с 2 потребител.

От приетия по делото като писмено доказателство Договор за паричен заем № 267173/28.02.2022 г. се установява, че той е сключен между ...................... – като заемодател, и Р. И. Т. – като заемател, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на сумата от 800 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 10 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на по 95,37 лева, първата от които платима на 28.02.2022 г., а последната – на 28.12.2022 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран месечен лихвен процент в размер на 3.330 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 48,380 %, като общата сума, дължима за връщане от заемателя възлиза на 953,71 лева.

Съгласно чл. 6 от договора страните се споразумяват той да бъде обезпечен едновременно с две отделни обезпечения: гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал.

2, т. 1 от ОУ към договора за заем, и с второ, избрано от заемателя обезпечение – ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В чл. 8 от договора е посочено, че с подписването му заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че при непредставяне на уговореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, или в случай, че предоставеното от него обезпечение не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от ОУ, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 686,29 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в погасителен план към договора за заем.

Видно от представените по делото като писмено доказателство Общи условия на ......................, е, че в чл. 10, ал. 2, т. 1 от тях са предвидени конкретни изисквания относно обезпечението „гарант“, както следва: две физически лица, всяко от които да отговаря кумулативно на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1 000 лева съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Между страните не е спорно, а се установява от представения по делото като писмено доказателство разходен касов ордер /л. 7 от делото/, че заемодателят е предоставил на заемателя уговорената заемна сума в размер на 800 лева. В подкрепа на този фактически извод са и констатациите на вещото лице по изслушаното по делото и неоспорено от страните експертно заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.

Между страните не е спорно, а се установява от представените по делото като писмени доказателства приходни касови ордери /л. 7 от делото/, че за погасяване на задълженията си по процесния договор за кредит заемателят е извършил в полза на заемодателя две плащания – на суми от по 492,75 лева и 705,19 лева, или сума в общ размер на 1 197,94 лева.

От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че при включване в ГПР на уговорената в чл. 8 неустойка, то ГПР би бил в размер на 492,70 %.

След справка в счетоводството на ответното дружество експертът е установил реалното постъпване на сумата в размер на 1 197,94 лева, която е била разпределена за погасяване на задълженията по договора за кредит, както следва: 800 лева – главница, 317,14 лева – неустойка, 80,80 лева – лихви.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платена сума без основание – недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит, евентуално по нищожни отделни клаузи от него.