Определение № 512 от 19.11.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 512 гр. Варна, 19.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20213000500516 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Н. Н. против определение № 2520/15.07.2021г. на ОС – Варна, постановеното по гр.д. № 1728/2021г., с което исковата молба на жалбоподателя е върната поради недопустимост на предявения иск и производството по делото е прекратено.

По подробно изложени в жалбата доводи се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл.130 ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от жалбоподателя В.Н. против Прокуратурата на РБ иск за заплащане на сумата от 150 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат от действия и бездействия на прокурори от 1

РП – Варна, ОП – Варна, Апелативна прокуратура – Варна и ВКП, които са отказали да образуват наказателно производство срещу лица, за които ищецът твърди, че в качеството им на вещи лица по АНД № 2537/2019г. на РС – Варна, са представили невярно заключение.

За да приеме, че така предявеният иск е недопустим първостепенният съд е посочил, че исковете по ЗОДОВ и по чл.7 от Конституцията не могат да бъдат използвани като косвено средство да се издейства прокурорски акт, тъй като това би било намеса на гражданския съд в работата на Прокуратурата.

Приел е, че ищецът разполага с право на защита срещу действията и бездействията на прокурорите само в рамките на наказателното производство, но няма право на иск.

Настоящият състав намира така направения извод за недопустимост на исковата претенция поради липса на право на иск в сочената в исковата молба хипотеза за неправилен.

По силата на чл.7 от Конституцията на РБ Държавата отговаря винаги за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконните актове или действия на нейните органи, като в случаите, които не попадат в хипотезите на специалния закон /ЗОДОВ/, отговорността й се реализира по общия ред, на основание чл.49 ЗЗД. Въпросът дали гражданският съд, който е компетентен да разгледа предявената искова претенция може да прави проверка на законосъобразността на актовете на Прокуратурата, с които е отказано възбуждането на наказателно производство е въпрос, относим към основателността на предявения иск, но не лишава лицето, което твърди, че е претърпяло вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия, обусловили постановяването на този отказ от правото на иск по см. на чл.7 от КРБ.

Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение № 2520/15.07.2021г. на ОС – Варна, постановеното по гр.д. № 1728/2021г. И ВРЪЩА делото на 2 първоинстанционния действия. съд за продължаване на съдопроизводствените

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3