Решение № 1224 от 08.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1224 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20261****202147 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба нa „*****“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: *****************, с управител Р. М. М., чрез адвокат Ж. Г. Ж. от САК, против Наказателно постановление /НП/: №2325*****03/12.01.2026 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“-гр. София, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл.414, ал. 1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 900 (деветстотин) евро за нарушение по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното юридическо, което го атакува със срочно подадена жалба с искане то да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата са наведени доводи относно това, че в процесните акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление не е било посочено мястото, на което било извършено твърдяното нарушение. Оспорва се компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган. В тази връзка се твърди, че в Кодекса на труда не била предвидена възможност изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да определя и да променя териториалната компетентност на инспекторите по труда. В подкрепа на този аргумент са цитирани съдебни актове на националните съдилища. Поддържа 1 се, че издаването на АУАН и НП от териториално некомпетентен орган представлявало съществено процесуално нарушение, което водело до незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че закрилата по чл. 333 от КТ не била абсолютна и „автоматична“, а зависела от реалната възможност за упражняване на трудовото правоотношение. Твърди се също, че в продължение на един месец работникът систематично и трайно не идвал на работа без уважителни причини и без да уведомява дружествотожалбоподател, което било основанието същият да бъде уволнен дисциплинарно. Поддържа се, че когато работникът трайно и системно не идвал на работа, той поставял работодателя си в обективна невъзможност да изпълни задълженията си по КТ, включително и това по чл. 333 от КТ. В тази връзка се сочи, че дори да бъде прието, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушението, вменено в негова отговорност, то следва да бъде отчетено, че то е било поставено в обективна невъзможност да постъпи по друг начин. Моли се съда да изследва „злоупотреба с право“ от страна на работника. Обръща се внимание на това, че дружеството-жалбоподател е направило опит да получи разрешение за уволнение на работника от „Инспекция по труда – гр. Плевен, но получило отказ поради непредоставяне на всички необходими документи. В тази връзка се твърди, че отказ да бъде дадено разрешение за уволнение поради формални пропуски не пораждало автоматично забрана работникът да бъде уволнен, особено когато последният продължавал да не се явява на работа. По изложените съображения се моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност, в случай, че съдът не възприеме като основателни изложените в жалбата доводи за отмяна на наказателното постановление, се моли наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция да бъде намалена до законоустановения минимален размер на санкцията, предвидена за процесното нарушение. Алтернативно се претендира прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Претендира се присъждането на разноски в полза на дружествотожалбоподател.

В открито съдебно заседание жалбоподателят - „*****“АД, редовно призован, се представлява от адвокат Ж. Ж., който моли съда да постанови съдебно решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Адвокат Ж. поддържа депозираната жалба и изложените в нея аргументи. В допълнение моли съда да прецени дали процесното нарушение не е малозначително. Претендира присъждането на разноски в полза на жалбоподателя.

Въззиваемата страна - директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“-гр. София, редовно призована, се представлява от юрисконсулт И. И., който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържа, че възражението за териториална некомпетентност на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“-гр. София, било неоснователно, като излага подробни аргументи в тази насока. Навежда, че процесното нарушение не е маловажно. Обръща внимание на това, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима по отношение на процесното нарушение. В тази връзка сочи, че принципно по отношение на административни нарушения по Кодекса на труда приложение намира нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, но в конкретния случай тази норма от КТ също не могла да намери приложение, предвид това, че процесното 2 нарушение не могло да бъде отстранено и с оглед на това, че същото е причинило вредни последици на работника. Моли размерът на имуществената санкция да не бъде намаляван. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна.

В реплика адвокат Ж. обръща внимание на това, че от приложеното по делото допълнително споразумение се установявало, че от 09.10.2024 г. мястото, на което работникът полагал труд по трудовото правоотношение, било изменено гр. Левски, община Левски, област Плевен.

В дуплика юрисконсулт И. заявява, че от административнонаказателноправно значение било не къде е било подписано споразумението, а къде то е било издадено, което било седалището на дружеството.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства намира за установено следното:

Дружеството-жалбоподател „*****“ АД, ЕИК: ********, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на управление: *****************, с управител Р. М. М.. В дружеството по трудови договори били наети физически лица, поради което то притежавало и качеството „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ.

На 09.10.2024 г. в гр. София, между дружеството-жалбоподател „*****“ Ад, в качеството на работодател, и К. И. К., в качеството на работник, бил сключен Трудов договор №*****/09.10.2024 г., по силата на който К. К. приел в качеството си на работник да изпълнява в „*****“ АД длъжността „Пазач, невъоръжена охрана“, в отдел „Служители“. По силата на сключения трудов договор К. К. приел да полага труд в гр. София, Столична община, област София.

На 10.10.2024 г. в гр. София, между дружеството-жалбоподател „*****“ АД, в качеството на работодател, и К. К., в качеството на работник, било сключено допълнително споразумение към

Трудов договор

№*****/09.10.2024 г., по силата на което Трудов договор №*****/09.10.2024 г. бил изменен в част, касаеща населеното място, в което работникът щял да полага труд по трудовото правоотношение, като било договорено К. К. да изпълнява трудовите си задължения в гр. Левски, община Левски, област Плевен.

С Експертно решение № ****** от заседание № **** от 10.06.2024 г. на ТЕЛК при „*****“ ЕАД -гр. Плевен, била определена 77% трайно намалена работоспособност при К. К., с водеща диагноза инсулинозависим захарен диабет, с други уточнени усложнения. В решението на ТЕЛК обаче не били посочени противопоказни с условия на труд, нито има произнасяне по въпроса за трудоустрояване на К., който видно от решението на ТЕЛК не бил нает по трудово правоотношение към момента на произнасяне на комисията.

К. К. предоставил на дружеството-жалбоподател „*****“ АД копие от Експертно решение №****** от заседание № **** от 10.06.2024 г.

Експертното решение било приложено в трудовото досие на К. К., което било 3 водено от дружеството-жалбоподател „*****“ АД в качеството му на работодател на К. К..

С искане вх. № 25115645/05.08.2025 г. и вх. №25115954/05.08.2025 г. на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ дружеството-жалбоподател „*****“ АД сезирало директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Плевен, за даване на разрешение или отказ за уволнение на служителя К. И. К. на основание закриване на част от предприятието или съкращаване на щата.

С писмо с изх. №25082493/11.08.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Плевен, дружеството-жалбоподател „*****“ АД било уведомено, че на основание чл. 33, ал. 1, т. 2 от КТ не се дава предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с К.

И. К., заемащ длъжност „Пазач, невъоръжена охрана“. Като основание за отказа било посочено, че към подаденото искане не били приложени документи, удостоверяващи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с К. И. К. по чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, а именно – старо и ново щатно разписание на „*****“ АД, както и становище на трудово-експертната лекарска комисия, издадено по отношение на К. И. К., който страдал от заболяване по Наредба №5 за болестите, при които на работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. В писмото като основание да не се даде предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение било посочено и това, че в подаденото искане и от приложените към него документи не ставало ясно работното място на К. И. К. с оглед определянето на компетентната Дирекция „Инспекция по труда“, която да издаде разрешение/отказ за уволнение на К. И.

К..

Със Заповед №06/07.09.2025 г. дружеството-жалбоподател „*****“ АД изискало от К. И. К. писмени обяснения, в които последният да посочи причините за извършеното от него нарушение, изразяващо се в системно и последователно неявяване на работа в периода от 01.08.2025 г. до 07.09.2025 г.

В заповедта било отразено, че констатираното нарушение било основание за дисциплинарно уволнение по реда на чл. 190, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.

Със заповедта К. К. бил уведомен, че по отношение на него щяло да бъде наложено наказание дисциплинарно уволнение, ако не предостави изисканите от него писмени обяснения в тридневен срок от получаването на заповедта.

Независимо от отказа на директора на Дирекция „Инспекция по труда“гр. Плевен да даде предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с К. И. К., на 11.09.2025 г. от името на дружествотожалбоподател „*****“ АД била издадена Заповед №007/11.09.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с К. И. К., считано от 12.09.2025 г.

На 30.10.2025 г., на 07.11.2025 г. и на 12.11.2025 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“-гр. София, от длъжностни лица при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“-гр. София, била извършена проверка по документи на „*****“ АД за спазване на трудовото законодателство. На 24.10.2025 г. с призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“-гр. София, било изискано законен или упълномощен представител на дружеството-жалбоподател „*****“ АД да се яви на 31.10.2025 г. в 10:00 часа в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, находяща се в **********, при А. Г. и А. З., за да 4 предостави посочените в призовката документи и за да даде сведения и обяснения. Призовката била получена от представител на дружествотожалбоподател на 24.10.2025 г., като след получаването на призовката явяването на законен или упълномощен представител на дружествотожалбоподател на адреса на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“гр. София, било отложено за 07.11.2025 г. в 14:00 часа. При извършената от тях проверка длъжностните лица констатирали, че в трудовото досие, което дружеството-жалбоподател „*****“ АД водело за работника К. И. К., бил наличен препис от Експертно решение № ****** от заседание № **** от 10.06.2024 г. на ТЕЛК при „*****“ ЕАД-гр. Плевен. В хода на проверката длъжностните лица при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“-гр.