Определение № 323 от 11.08.2023, Окръжен съд - Сливен

М

О

Т

И

В

И към определение № 323/11.08.2023 г. по чнд № 430/2023 г. по описа на СлОС Производството е образувано по предложение от прокурор от Окръжна прокуратура – С. с правно основание по чл.306 ал.1 т.1 от НПк вр.чл..25 вр.чл.23 ал.1 от НК – за определяне на едно общо наказание по влезли в сила съдебни актове спрямо осъдения И. Р.

Т..

В предложението се сочи, че с протоколно определение № 149/29.05.2023 г., постановено по НОХД № 678/23 г. на Районен съд - С., влязло в сила на 29.05.2023 г. И. Т. е осъден за извършено на 09.03.2023 г. престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 предл.1 от НК на наказание глоба в размер на 1000 лв.; че с протоколно определение № 166/09.06.2023 г., постановено по НОХД № 734/23 г. на Районен съд - С., влязло в сила на 09.06.2023 г. Т. е осъден за извършено на 05/06.03.2023 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ от на наказание 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, че с протоколно определение № 19/14.06.2023 г., постановено по НОХД № 309/23 г. на Окръжен съд - С., влязло в сила на 14.06.2023 г. Т. е осъден за извършено на 07.03.2023 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ от НК и по чл.249 ал.1 от НК на общо наказание 1 година и 5 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и че с протоколно определение № 29/31.07.2023 г., постановено по НОХД № 421/23 г. на Окръжен съд – С., влязло в сила на 31.07.2023 г. Т. е осъден на общо наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Заявява се, че деянията на И. Т. по НОХД № 678/23 г. по описа на Районен съд - С., НОХД № 734/23 г. на Районен съд – С., НОХД № 309/23 г. на Окръжен съд – С. и НОХД № 421/23 г. на Окръжен съд - С. се намират в отношение на съвкупност помежду си, тъй като са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях и следователно по отношение на тях е приложима разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК, поради което на осъденото лице следва да бъде определено общо наказание. Предлага се определяне на едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде увеличено на основание чл.24 от НК с още шест месеца и така определеното и увеличено общо наказание от две години лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл.23 ал.3 от НК се предлага към определеното и увеличено общо наказание две години лишаване от свобода да се присъедини изцяло наложеното по НОХД № 678/23 г. по описа на Районен съд - С. наказание глоба в размер на 1000 лв.; на основание чл.59 ал.1 от НК да се приспадне времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или "Домашен арест", по която и да е от горепосочените присъди и на основание чл.25 ал.2 от НК да се приспадне времето, през което осъденият е изтърпял изцяло или отчасти, по която и да е от горепосочените присъди.

В съдебно заседание пред настоящия съд Окръжният прокурор заявява, че поддържа предложението и моли същото да бъде уважено. Според прокурора, от доказателствата по делото се установява, че по присъдите по наказателните дела посочени в предложението на ОП – С. деянията на осъдения Т. са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което са налице материално-правните предпоставки по чл.23 ал.1 от НК и на същия следва да бъде определено общо наказание по тези присъди. В тази връзка предлага на осъденото лице И. Р. Т. да бъде определено едно общо наказание по присъди по НОХД № 678/2023 г. на РС - С., НОХД № 734/2023 г. на РС – С., НОХД № 309/2023 г. на ОС – С. и НОХД № 421/2023 г. на ОС – С. в размер на едно година и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде увеличено на основание чл.24 от НК с още шест месеца и така 1 определеното и увеличено общо наказание от две години лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Искането за приложение на разпоредбата на чл.24 от НК прокурорът аргументира с обстоятелството, че Т. е осъждан многократно и целите на наказанието до настоящия момент не са били постигнати. Предлага на основание чл.23 ал.3 от НК към така определеното и увеличено общо наказание две години лишаване от свобода да се присъедини изцяло наложеното му наказание глоба в размер на 1000 лв. по НОХД № 678/2023 г. на РС – С.. Отделно от това предлага на основание чл.25, ал.2 от НК и чл.59, ал.1 от НК да се приспадне от определеното му общо наказание изтърпяната част от наказанията по присъдите включени в съвкупността, както и времето през което същият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“ по всяка една от присъдите включени в съвкупността.

Осъденото лице И. Т. изразява съгласие да му бъде определено едно общо наказание, но оспорва искането за приложението на чл.24 от НК. Неговия служебно назначен защитник предлага да бъде определено общо наказание в претендирания от представителя на прокуратурата размер, но изразява несъгласие с искането общото наказание да бъде увеличено по реда на чл.24 от НК. Във връзка с последното заявява, че деянията на осъдения са извършени в един съвсем кратък период от време и не е оправдано размера на общото наказание да се увеличава.

Въз основа на приложените към предложението и събраните инициатива на съда по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение № 149/29.05.2023 г., постановено по НОХД № 678/23 г. на Районен съд - С., влязло в сила на 29.05.2023 г. И. Т. е осъден за извършено на 09.03.2023 г. престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 предл.1 от НК на наказание глоба в размер на 1000 лв.

С протоколно определение № 166/09.06.2023 г., постановено по НОХД № 734/23 г. на Районен съд - С., влязло в сила на 09.06.2023 г. И. Т. е осъден за извършено на 05/06.03.2023 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ от НК на наказание 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

С протоколно определение № 19/14.06.2023 г., постановено по НОХД № 309/23 г. на Окръжен съд - С., влязло в сила на 14.06.2023 г. И. Т. е осъден за извършено на 07.03.2023 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ от НК и по чл.249 ал.1 от НК на общо наказание 1 година и 5 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

С протоколно определение № 29/31.07.2023 г., постановено по НОХД № 421/23 г. на Окръжен съд - С., влязло в сила на 31.07.2023 г. И. Т. е осъден за извършено на 04.03.2023 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ от НК и за извършено на 05.03.2023 г. престъпление по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК на общо наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предложението на прокурора от Окръжна прокуратура – С. /поддържано в съдебно заседание от Окръжния прокурор/ за определяне на едно общо наказание по влезли в сила съдебни актове спрямо осъдения И. Р. Т. е основателно и като такова следва да бъде уважено.

Видно от направените по-горе фактически констатации, основаващи се на събраните по делото безспорни писмени доказателства, деянията на И. Р. Т. предмет на производствата по НОХД № 678/23 г. по описа на Районен съд - С., по НОХД № 734/23 г. на Районен съд – 2

С., по НОХД № 309/23 г. на Окръжен съд - С. и по НОХД № 421/23 г. на Окръжен съд – С. се намират в отношение на съвкупност помежду си, тъй като са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Следователно по отношение на тези деяния са приложими разпоредбите на чл.23 ал.1 и чл.25 ал.1 от НК, поради което на осъденото лице Т. следва да бъде определено общо наказание по тези наказателни дела.

Съгласно нормите на чл.23 ал.1 и чл.25 ал.1 от НК, ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях, като това се прилага и когато лицето е осъдено с отделни присъди. В конкретния случай най-тежкото наказание е една година и пет месеца лишаване от свобода и съобразно цитираните норми на закона именно то следва да бъде определено като общо наказание.

С оглед на това по отношение на И. Т. следва да се определени едно общо наказание по влезлите в сила съдебни актове, постановени по НОХД № 678/2023 г. на РС – С., по НОХД № 734/2023 г. на РС – С., по НОХД № 309/2023 г. на ОС – С. и по НОХД № 421/2023 г. на ОС – С. в размер на най-тежкото наложено такова, а именно – една година и шест месеца лишаване от свобода.

Основателно е искането на Окръжния прокурор за приложение на разпоредбата на чл.24 от НК и за увеличаване на размера на определението общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода с още шест месеца поради следните съображения:

Настоящото производство има за предмет определянето на общо наказание по влезлите в сила съдебни актове по четири отделни наказателни производства. Прави впечатление, че деянията по тях са извършени действително в кратък период от време, но също така прави впечатление и това, че по три от тези дела става въпрос за извършени престъпления против собствеността и в частност – кражби извършени в условията на опасен рецидив. По две от тези дела наред с деянието по чл.196 от НК, осъденият е извършил и престъпление по чл.249 ал.1 от НК – използване на чужд платежен инструмент. При едно от делата Т. е осъден за извършено престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК т.е. за престъпление свързано с притежания на наркотични вещества. Съдът съобрази и обстоятелството, че само преди малко повече от един месец, с определение № 243/03.07.2023 г. по чнд № 321/2023 г. на СлОС на осъдения Т. е било определено общо наказание по три от присъдите включени и в настоящата съвкупност. Въз основа на тези констатации може наистина да се направи извод, че целите на наказанието до настоящия момент очевидно не са били постигнати, при положение, че осъденото лице продължава да върши едни и същи престъпления и при положение, че тези деяние са били извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях в крайна сметка той ще следва да търпи едно и в частност най-тежкото измежду наложените му наказания. Последното на практика обезсмисля останалите наказателни производства и наложените спрямо осъденото лице по тях наказания.

Именно това мотивира съда да прецени необходимостта от приложението на разпоредбата на чл.24 от НК и да увеличи размера на наложеното общо наказание с още шест месеца лишаване от свобода. Така определеното и увеличено общо наказание в размер на две години лишаване от свобода следва да се търпи при първоначален строг режим.

Към горните съображения обосноваващи необходимостта от приложението на нормата на чл.24 от НК следва да се добавят и тези касаещи обремененото съдебно минало на осъдения И. Т. и в частност предходните му осъждания т.е. тези, които не попадат в обхвата на настоящото производство. От приложеното по делото свидетелство за съдимост се установява, че независимо от младата си възраст /близо 30 г./, И. Т. е осъждан многократно и преди деянията, предмет на предложението на Окръжния прокурор. Той е осъждан предимно за деяния против собствеността – по чл.197 т.3 вр.чл.195 ал.1 т.3 от НК, 3 по чл.194 ал.1 от НК, по чл.105 ал.1 т.3, 4 и 7 от НК, по чл.198 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК, по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 от НК и двукратно по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. За тези престъпления са му налагани наказания вкл. и лишаване от свобода, което той е търпял ефективно. При почти всички случаи наказанията са били налагани при условията на чл.55 от НК т.е. под предвидения законов минимум. От това следва извод, че действително приложената до настоящия момент спрямо обсъдения наказателна репресия респ. наложените му наказания не са изиграли своята роля в посока поправянето и превъзпитаването на осъденото лице. В този смисъл поредното определяне на общо наказание без приложението на чл.24 от НК очевидно няма да допринесе за постигане на целите на наказанието и няма да попречи на И. Т. да продължи да върши престъпления, нито ще въздейства превантивно и предупредително спрямо останалата част на обществото.