Решение № 355 от 07.05.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. гр. Хасково, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640100591 по описа за 2023 година

Предявен е от А. Б. А. с ЕГН:********** от гр.Хасково, със съдебен адрес *********, адв.З. П. З., против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.”Сакар” №2, ЕИК 126004284, представляван от управителя Б. А. Ж., отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищцата твърди, че в качеството си на собственик на недвижим имот с административен адрес *********, била дългогодишен абонат на ответника и винаги заплащала в срок консумираната в имота вода. Посочва, че на 25.07.2022г. служители на ответното дружество извършили проверка и констатирали нарушения в отчитане на консумираната от нея вода в жилищната й сграда, съгл. водомер с № 006475, като й връчили констативни протоколи от същата дата с № 1032482 /за монтаж/демонтаж на водомер/ и № 0100493 /съдържащ неразбираемо описание на твърдяното нарушение и предписание за изместване на водомера на входа и смяна на същия/.

Впоследствие й бил връчен и сметко протокол № 1000312 от 02.08.2022г., съгласно който служебно й била начислена като дължима за последните 12 месеца сума в общ размер 7 781,88 лева, изчислена на база условно потребявани 184 куб.метра вода на месец. Според ищцата, това било абсурдно, предвид месечното й потребление, което било между 1 и 5 куб.м. вода. Това се установявало от приложените към исковата молба разписки на „Изи Пей“ - 12 броя за 2021г. и 9 броя за 2022г. за заплатена от нея вода съгласно издадени месечни фактури от ответника през съответните месеци.

Ищцата веднага подала възражение до ответника с вх.№ 01-79/04.08.2022г, в 1 което посочила, че счита за невъзможно потребяването на твърдяните и служебно начислени й количества вода, поради обстоятелството, че през посочените в сметко протокола предходни 12 месеца тя живяла съвсем сама в жилищната сграда. Във възражението си поискала повторно разглеждане на случая и ако се окаже, че действително е налице някакво нарушение в начина на отчитане на консумираната вода - да се определи служебно като дължима сума в справедлив и обоснован размер, съобразен с потреблението от един човек, а останалото задължение да бъде заличено. В резултат на това, още на другия ден - на 05.08.2022г. й било изпратено писмо изх.№ 1552 от същата дата, в което ответникът твърдял, че извършил обстойна проверка, потвърждаваща направените констатациите от неговите служители като правилни и законосъобразни, поради което твърденията в молбата й били неоснователни. Според ищцата, посочената проверка била направена на място само по документи, тъй като липсвало посещение в имота й на посочената дата. Впоследствие в нейно отсъствие и в присъствието на сина й дошли служители на ответника, но заявили, че чакат някаква машина, с каквато да извършат проверка и че ще й се обадят по телефона, когато машината дойде, за да извършат проверка на място в нейно присъствие. Такова обаждане ищцата и до момента не била получила, нито била извършвана друга проверка. По своя инициатива тя повикала специалист по ВиК, който огледал водомера и не установил нищо нередно. Вместо да извърши необходимата техническа проверка, ответникът изпратил на ищцата писмено уведомление с изх.№ 618/08.03.2023г. с покана в 15-дневен срок да му заплати сумата от 8 255,28 лв., включваща 7781,88 лв.-главница и 473,40 лв. - лихва за забава, „поради незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи" - обстоятелство, което ищцата категорично оспорва.

Предвид изложеното, тя моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че не дължи на ответника горепосочената сума от 8 255,28 лв., от които 7781,88 лв. - главница и 473,40 лв. - лихва за забава, както и да й бъдат присъдени разноски по делото.

Ответникът оспорва така предявения иск в депозирания отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, като намира същия за допустим, но неоснователен. Сочи, че на 25.07.2022г. служители на ответното дружество извършвали планови проверки на състоянието и експлоатацията на вътрешните мрежи, водопроводните и канализационни инсталации и водомерите на потребителите, находящи се на територията на гр.Хасково.

Сред проверяваните обекти попаднал и този на ищцата, до който тя самата осигурила достъп. При проверката служителите на ответника констатирали, че е налице незаконно присъединяване към ВиК мрежата и съгласно чл.37 ал.3 от Наредба №4/14.09.2004г. и чл.50 ал.3 от ОУ констатациите им били обективирани в протокол №0100493/25.07.2022г., който бил подписан както от служителите на ответника, така и без възражения от присъстващата на проверката ищца. Въз основа на същия и на основание чл.50 ал.1 вр. чл.49 от ОУ на ответното дружество, със сметко протокол на ищцата били начислени служебно 2208 куб.м. разход на вода за период от 12 месеца, а сумата от 7 781,88 лева с ДДС била дължима за така определените й ВиК услуги.

2

Ищцата била подписала сметко протокола без възражения и съгласно чл.33 ал.2 ОУ тя имала 30-дневен срок след съставянето му да плати задълженията си. След изтичането на този срок, считано от 03.09.2022г. тя дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сумата от 454,42 лв. до датата на подаване на исковата молба. Така, според ответника общото задължение на ищцата към него било в размер на 8 236,30 лв.

Поддържа, че така начислената консумация на вода била правилно определена, съобразно посочения в чл.37 ал.1, вр. чл.35 ал.6 от Наредба № 4 и чл.50, ал.1 вр. чл. 49 от ОУ ред. В случая се касаело за договорна отговорност на потребителя за неизпълнение на задължението му да ползва ВиК услуги само чрез законно изградени и присъединени към водоснабдителната и канализационната система отклонения, като съгласно трайно установената съдебна практика не било необходимо да се установява кой е извършил фактическото въздействие, нито кога и при какви обстоятелства било извършено нарушението, а отговорността възниквала при самата констатация за такова нарушение. Това от своя страна произтичало от самата специфика на услугата и нейната организация, обуславящи общото задължение на потребителя да се грижи и отговаря за правомерното водоснабдяване на обекта си. Ответникът счита за неоснователни и възраженията на ищцата, че не бил извършил нова повторна проверка в имота й. Сочи, че той нямал задължението за извършва нова проверка за вече констатирани по предвидения за това нормативен ред факти и обстоятелства, а отделно от това извършване на повторна проверка по искане на потребителя било абсурдно, доколкото за същия била налице възможността да манипулира фактическата обстановка като я приведе в състояние, в което няма да се констатират първоначално установените обстоятелства на нарушението. В този смисъл ответникът заявява, че не е имал намерение да извършва повторна проверка, както неправилно се твърдяло в исковата молба, а само последващ контрол по изпълнение на дадените с констативен протокол от 25.07.2022г. задължителни предписания за преместване на водомерната шахта.

Предвид изложеното, ответникът моли искът да се отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

В констативен протокол от 25.07.2022г. е отразено, че е отчетен водомер №006475 при показание 1028, на абонат А. А. с адрес ******. Също с констативен протокол от 25.07.2022г. на А. Б. А. е дадено предписание в 7дневен срок за явяване във „ВиК“ ЕООД – Хасково за начисляване на сметкопротокол и в 30-дневен срок за изместване на водомера на входа. Със сметкопротокол от 02.08.2022г. се начислява такса вода в размер на 7781,88лв. Сочи се, че с протокол от 25.07.2022г. се констатира, че в имота на ищцата има водоползване в противоречие с условията за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, регламентирани в Наредба №4/17.08.2012г. на МРРБ и за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „ВиК“ ЕООД – Хасково.

В молба от 04.08.2022г. до управителя на ответното дружество ищцата 3 твърди, че задължението от 7781,88лв. й е начислено неоснователно, поради което моли да се разпореди повторно разглеждане на случая и ако се приеме, че действително е налице нарушение в начина на отчитане на консумираната вода, да се определи служебно дължима сума в справедлив и обоснован размер, съобразен с потреблението от един човек, а останалото задължение да бъде служебно заличено. С писмо от 05.08.2022г. управителят на водоснабдителното дружество уведомява ищцата, че вследствие на изложеното в молбата й от 04.08.2022г. е предприета обстойна проверка, при която е установено, че констатациите са правилни и законосъобразни.

Предвид това твърденията на ищцата в горецитираната молба се явявали неоснователни, без правна и фактическа основа. С този отговор дружеството кани ищцата в управлението за сключване на договор за разсрочено плащане.

На 08.03.2023г. ответника изпраща до ищцата писмено уведомление, че към тази дата дължи сумата от 8255,28лв., от която главница 7781,88лв. с ДДС и лихва за забава 473,40лв. за консумирани и неплатени ВиК услуги, представляващи доставяне, отвеждане и пречистване на вода. Лихвата за забава се преизчислява до окончателното изплащане на дълга. В уведомлението се уточнява, че задължението е определено със сметкопротокол от 02.08.2022г. на основание чл.37, ал.1, вр.чл.35, ал.6 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл.50, ал.1, вр.чл.49 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги от дружеството, поради незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи, установено с констативен протокол №100493/25.07.2022г. С уведомлението се отправя покана до ищцата да заплати горепосочената сума в 15-дневен срок от получаването.

С исковата молба се прилагат разписки за заплащане на потребената вода от ищцата за периода от м.01.2021г. до м.12.2022г.

С отговора на исковата молба ответникът представя общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Хасково.

От показанията на разпитания по делото свидетел Р. Ж. Д. се установява, че с ищцата са приятелки от дълги години и постоянно са заедно. Ищцата споделила със свидетелката, че „ВиК“ са й правили някаква проверка, при която установили някакви нередности. Къщата, в която живеела ищцата, била на два етажа, като тя си имала отделна стая, където си живее сама. Синът й бил в с.Широка лъка. На месец синът й си идвал по 2 – 3 дни, дори той носил на ищцата вода за пиене, имало наредени туби. Според св.Д., невъзможно било сам човек толкова много вода да изразходва. Дори като й казала, тя се учудила, защото ищцата е сама, нямало никой при нея. Мъжът й починал преди около две години. Дворът бил много малък, нямало нищо, което да полива. Имала 5 – 6 саксии със цветя и това било, не гледала зеленчуци или нещо друго. Имала едно голямо дърво и всичко друго било циментови пътеки.

От показанията на свидетеля Б. А. К. се установява, че работи във „ВиК“ 4 от 2008г., занимавал се с проверки, главно за кражба на вода. Твърди, че участвал в проверка срещу ищцата. Ходили и проверявали техни служители дали си гледат водомерите и гледали дали има някаква злоупотреба. В случая влезли, видели водомера, пуснали външната чешма и водомера започнал да върти и да работи. При затваряне на спирателния кран на водомера, водоподаването спряло на определени места. На първия етаж водоподаването не спряло. Това бил санитарен възел и една външна чешма в гаража. Ищцата присъствала на проверката и тя ги пуснала да извършат проверката. Поискали от нея обяснения, но тя казала, че не знае защо е така и че мъжът й го направил и тя не знае за това. Но не го оспорила или да каже, че няма такова нещо. Явно вече като видяла глобата, решила да оспорва. Според свидетеля, това си го има и не е за оспорване. Не установили при проверката да има някакви собствени водоизточници и записали в протокола, че няма собствен водоизточник и водосъдържатели. Установили, че това не е остатъчна вода след спиране на водоподаването към имота от водомера. Изчакали достатъчно време, но водата продължавала да тече. При спрян спирателен кран на водомера, водоподаването спирало на определени места. Например, на втория етаж водата спряла, на външната чешма спряла, а на първия етаж си имало водоподаване, а трябвало да спре водата навсякъде, ако минава през водомера. Това го установили при пускане на чешмите. Навсякъде спряла водата, на първия етаж не спряла, продължавала да тече, а през водомера не минавала вода в този момент.