Решение № 719 от 19.09.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. Бургас, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20252100501315 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.435,ал.2,т.7 ГПК и сл. и е образувано по частна жалба на И. Т. Ч. с ЕГН **********, представлявана от адв. Стефан Станимиров Стефанов, срещу Постановление от 07.04.2025г. по изпълнително дело №20247040400162/ 2024 г. по описа на ЧСИ И. Миндова, per. № 704, с район на действие Окръжен съд-Бургас в частта, с която е оставено без уважение искане за намаляване на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

В жалбата се изтъква, че след връчване на поканата за доброволно изпълнение длъжника Ч. изплатила изцяло задължението си по изпълнителния лист; навеждат се твърдения за злоупотреба с права от страна на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, чиято единствена цел била генерирането на разноски; излагат се съображения за прекомерност на приетото юрисконсултско възнаграждение ,което не било съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Постъпил е писмен отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуален представител астарши юрисконсулт Мирела Каратотева, в който заявява становище за неоснователност на жалбата. На първо място обосновава довода за това, че юрисконсултско възнаграждение от 150 лева не е прекомерно такова, тъй като е в границите от 50 лева до 150 лева съгласно нормата на чл.27,ал.2 от Наредба за правната помощ, към която чл.37 от Закон за правната помощ препраща на основание чл.78,ал.8 ГПК.Излага доводи относно твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че обжалваните разноски не били необходими за принудителното реализиране на 1 вземането, тъй като при образуване на съответното производство нито взискателят, нито съдебният изпълнител знае предприемането на кое изпълнително действие в рамките на даден способ би довело до удовлетворяване на вземането.

Жалбата е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК , от легитимирано лице, в законоустановения срок, поради което същата е допустима. По същество съдът намира следното:

С молба вх. № 3300/21.02.2024 г. на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощник юрисконсулт Мария Първанова и приложен към нея С Изпълнителен лист №208/05.08.2021 г., издаден по гр.д. № 20212150100653/2021 год. по описа на Районен съд – Несебър се осъжда И. Т.

Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ж.к. *** бл. *** вх.* ет.* ап.* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 1684.94 лв. - главница, сумата от 180.70 лв. - лихва, сумата от 12.50 лв. - дялово разделение и сумата 1.13 лв. – лихва.Възоснова на молба вх. № 3300/21.02.2024 г. на взискателя

„Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощник юрисконсулт Мария Първанова и приложения към нея сочен по-горе изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №2024040400162/2024 г. по описа на ЧСИ И.

Миндова, per. № 704, с район на действие Окръжен съд-Бургас .

На длъжника е изготвено Съобщението за образувано дело с изх. № 5561/07.03.2024 г. по настоящия й адрес: гр. *** ул. *** № *, което е връчено на 08.04.2024 г. чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК е изготвено Съобщението за образувано дело с изх. № 6580/25.03.2024 г. по постоянния адрес на лицето, което му е връчено лично на 31.03.2024 г.

По искане на взискателя и на основание чл. 78 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПрП като разноски в производството по принудително изпълнение с Постановление от 21.02.2024 г. е прието юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв„ което е съобщено на длъжника със Съобщението за образувано дело.

След образуване на изпълнителното дело са извършени поисканите от взискателя с молбата за образуване действия и са приложени поисканите изпълнителни способи : запор на откритите от длъжника банкови сметки в „УниКредит Булбанк“ АД и „ЦКБ“ АД. От наложените запори по делото е постъпило плащане на пълния размер на задължението в т.ч. и приетото с Постановление от 21.02.2024 г. за разноски по изпълнението юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.

След връчване на съобщението за образувано дело длъжникът - чрез процесуалния представител адв.Красимира Билева - САК, депозира Молба с вх. №6712/12.04.2024 ., с която същият заявява прекомерност на приетите като разноски по изпълнението такси и юрисконсултско възнаграждение и иска намаляването им.

По искането на длъжника с Постановление от 07.04.2025 г. е намален размера на начислените такси по ТТРЗЧИ от 465.29 лв. до 384.89 лв. и е 2 постановен отказ за намаляване размера на юрисконсултското възнаграждение. Постановлението от 07.04.2025 г. е съобщено на длъжника на 25.04.2025 г. чрез пълномощник адв.Красимира Билева,като на 07.05.2025г. чрез ЧСИ е предявена жалбата, по която е образувано настоящето дело.

При изложената фактическа обстановка и по възражението за прекомерност на определеното юрисконсултско възнаграждение съдът намира следното:

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски. Правилото на чл. 79 ГПК урежда от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство, а именно - от длъжника, доколкото липсата на доброволно извънсъдебно изпълнение е мотивирала взискателя да инициира принудително изпълнение на съдебно признатото си право. Целта на изпълнителното производство е да замести липсващото доброволно изпълнение - да даде защита на съдебно признатото право чрез неговото принудително удовлетворяване.

Отговорността за разноски по чл. 79 ГПК е своеобразна санкция за неизправния длъжник - същата обаче не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, в съответствие с общите принципи за забрана за злоупотреба с процесуални права, справедливост и достъп до правосъдие. Поради това например процесуалната възможност за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение или юрисконсултско възнаграждение съществува както в исковото, така и в изпълнителното производство. Съдът, както и съдебният изпълнител, следва да определят такъв размер на юрисконсултско възнаграждение, който да отговаря на критериите, застъпени чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. чл. 79, ал. 1 ГПК .

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Това налага извод, че на взискателя се дължат разноски за юрисконсулт, определени съобразно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 Закон за правната помощ и приетата на основание чл.37,ал.1 ЗПП Наредба за заплащане на правната помощ. Съобразно нормата на чл.37 ЗПП,заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.Съгласно нормата на чл.27,ал.2 от приетата от МС Наредба за заплащане на правната помощ в редакцията й съгласно ДВ бр.74/2021г., в сила от 01.10.2021г. и действаща до 01.10.2025г., за представителство в изпълнителното производство възнаграждението е от 50лева до 150 лева.В случая юрисконсултското възнаграждение е в размера от 150 лева-т.е. същото е било съобразено и е в границите на минималните размери, определени в чл.27,ал.2 НЗПП ,поради което съдът не намира за основателно възражението на жалбоподателя, че така определеното възнаграждение е прекомерно. По тези съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По отговорността за разноски, претендирани от страните по делото:

3

Съдът приема, че в това производство по жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК разноски не се дължат. Общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението. За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът, но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производство по ГПК може да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За разноските в изпълнителното производство страната следва първоначално да сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство е идентично с това по чл. 248 ГПК, поради което и съдът приема, че за производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело, приложими са правилата за производството по чл. 248 ГПК по исковото дело.

Производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производство по чл. 248 ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. В този смисъл са: определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г. на ВКС, 1-во т. о.; определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, 3-то г о.; определение № 75/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, 3-то г. о. и др. При така възприето искането на страните по делото за присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба на И. Т. Ч . с ЕГН **********, представлявана от адв. Стефан Станимиров Стефанов, срещу Постановление от 07.04.2025г. по изпълнително дело №20247040400162/ 2024 г. по описа на ЧСИ И. Миндова, per. № 704, с район на действие Окръжен съд-Бургас в частта, с която е оставено без уважение искане за намаляване на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

На основание чл.437,ал.4,изр.2 ГПК настоящето решение е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5