Решение № 82 от 11.06.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Разград, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20263300500135 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивни жалби, подадени от Х. М. М. и М. Х. Х., чрез пълномощник против Решение № 66/04.02.2026 г., постановено по гр.д. № 2398/2024 г. по описа на РС – Разград, с което съдът е допуснал до делба ДВОРНО МЯСТО от 1100 кв.м., находящо се в с.***, обл.Разград, за което е отреден парцел:*** , урегулиран 1105 кв.м., неурегулиран 1073кв.м., с административен адрес: ***, заедно с построените в същото къща с площ от 65,00 кв.м., второстепенна постройка с площ от 17,90кв.м. и селскостопанска постройка /пищник/ с площ от 80,00кв.м., при съседи: улица, парцели ***, ***, ***, между следните лица и при съответните права: за Р. М. М., –4/8 ид.части; за М. Х. Х., М. М. М., Х. М. М. и Н. М. А. – по 1/8 идеална част за всяка от тях; Отхвърлил е инцидентния установителен иск, предявен от М. Х. Х. за установяване по отношение на Р. М. М., че М. Х. Х. е собственик на 5/8 идеални части от същия недвижим имот и е прекратил производството по установителния иск, предявен от М. Х. Х., за установяване по отношение на Р.

М. М., че М. М. Х., респ. неговите наследници, са придобили другите 3/8 идеални части от същия имот на основание давностно владение поради недопустимост на иска.

В жалбите се сочи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на решението на Районен съд – Разград. Изтъква се, че същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Счита, че неправилно съдът е прекратил производството за 3/8 ид. ч. от процесния недвижим имот, без да изпълни задължението си за процесуално ръководство.

Твърди се, че първият съд е допуснал процесуално нарушение поради постановяване на решението преди изтичане на срока за писмени бележки. Сочи, че е допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила при допускане и анализ на доказателствата по делото. От въззивния съд се иска да отмени решението на първия съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищцата, завела иска за делба Р. М.

М., чрез пълномощник, с който въззивната жалба е счетена за допустима, но по същество 1 неоснователна.Поддържа се ,че районният съд не е допуснал сочените в жалбата процесуални нарушения, че атакуваното решението е постановено след провеждане на обективно, всестранно и задълбочено производство, при извършен доказателствен анализ.Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

В съд.заседание жалбоподателките Х. М. и М. Х., представлявани от своя пълномощник поддържат въззивните жалби, така като са подадени.М. М. М. се присъединява към въззивната жалба с нарочна молба по чл.265 от ГПК.

Въззиваемата Н. М. А., чрез своя пълномощник заявява становище, че въззивните жалби са основателни и решението на районния съд следва да бъде отменено, а иска за делба отхвърлен, поради придобиване на имота по давност от ответниците по иска за делба като наследници на М.

М. Х..

За да се произнесе по жалбите, окръжният съд съобрази следното от фактическа страна:

Производството е образувано по иск за делба на сочен за наследствен недвижим имот от ищцата Р. М. М. против ответниците М.Х. Х., М. М. М., Х.М. М. и Н. М. А. , първата преживяла съпруга, а останалите три деца на нейният покоен брат, б.ж.на с.***, М. М. Х., починал на *** Имотът е посочен като ДВОРНО МЯСТО от 1100 кв.м., находящо се в с.***, обл.Разград, за което е отреден парцел: ***, урегулиран 1105 кв.м., неурегулиран 1073кв.м., с административен адрес: ***, заедно с построените в същото къща с площ от 65,00 кв.м., второстепенна постройка с площ от 17,90кв.м. и селскостопанска постройка /пищник/ с площ от 80,00кв.м., при съседи: улица, парцели ***, ***, ***,, подробно описан в Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №186, том 2, дело№824/70г. на Разградски народен съдия.Претендира се делбата да бъде допусната при права 4/8 ид.ч. за ищцата и по 1/8 ид. ч . за всяка от четирите ответници. Ищцата поддържа, че имотът е останал в наследство от покойните й родители М. М. Х., починал на *** и С . М.М., починала на ***, а нейният брат М. М. Х. е починал на *** и оставил като свои законни наследници ответниците, че двамата общи наследодатели приживе са придобили процесния имот, който тя и наследниците на нейния брат не могат да поделят доброволно.

Ответниците са заявили становище за неоснователност на иска за делба, с възражението, че имотът, предмет на иска бил станал собственост на първата от тях и покойния й съпруг по силата на придобивна давност.

Ответницата М.Х.Х. е предявила и насрещен установителен иск, с искане да бъде установено по отношение на първоначалната ищца, че тя и покойният й съпруг М. М. Х. са придобили ½ идеална част от процесния имот , а именно наследствената част на ищцата по давност в режим на СИО чрез упражняване на давностно владение, от 2000-та година, поради , което същия се явява собственост на нея и трите им деца.

Ищцата по първоначалния иск и ответница по установителния такъв, Р. М. М. е заявила становище за недопустимост, съответно неоснователност на насрещния иск, тъй като според нея първата ответница , съпруга на нейния брат е била не владелец на нейната идеална част от имота, а държател на същата.

Ответниците М.М.М. и Х.М.М. са счели първоначалния иск за делба да неоснователен, а насрещния за установяване на право на собственост – за основателен.Поддържали са, че техните родители са упражнявали фактическа власт върху имота /владяли го/ непрекъснато, явно, спокойно от 2000 г., извършвали необходимите действия по стопанисване, поддържане и ползване, вкл. и изграждане и поддържане на сградите в него, че ищцата е знаяла това и е нямала претенции, както и че между брата и сестрата е имало споразумение този имот да остане за него.

Ответницата Н. М. А., чрез пълномощник също е възразила срещу иска за делба по съображения ,че имотът е бил придобит от нейните родители, вследствие на давностно владение, осъществявано след смъртта на родителите на бащата.

Безспорно е по делото, че и щцата Р. М. М. и наследодателя на ответниците М. М. Х. са наследници – деца на М. Х. М., починал на *** и на С. М. М., починала на *** М. М. Х. е починал на *** и е оставил за законни наследници четирите ответници, от които първата преживяла съпруга , а останалите три, техни дъщери.М. М. Х. и М.Х.Х.са сключили граждански брак на *** С нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка №186, т.2, дело №124/1997 г. от съдия в Районен съд – Разград, бащата на ищцата и покойният й брат, М. Х. М. е бил признат за собственик по наследство и давностно владение на имота, предмет на иска за делба, в който тогава 2

.Ответницата М.Х. е представила квитанции за заплащан данък сгради за имота , съответно за годините след смъртта на нейния съпруг и преди неговата смърт, когато като данъчно задължено лице е бил записан той.

Гласни доказателства са сочени и от двете страни, като на всяка са разпитани по трима свидетели. Тези на ищцата са К.И.М., М.Е.А. и Х. П. Р., а на ответниците Ц. П.Ц., Л. Ра. Ш. и К. С.

Ю..

Св. К. И. М., син на ищцата е заявил в показанията си, че след женитбата си майка му е заживяла в дома на неговия баща, но след като той починал тя се върнала в спорния имот, където се грижила се за родителите си, а след смъртта им продължила да се грижи и за имота допреди две години, когато дъщерите на нейния брат я изгонили. До тогава притежавала ключ за имота, но ответниците сменили патрона на бравата. Посочил е също, че според него постройката, в която са живели родителите на ищцата, неговите дядо и баба е построена от нейното семейство. Свид. М.

А., съсед на имота, също е заявил пред съда, че след смъртта на съпруга й, ищцата се върнала в къщата на родителите си, където често я виждал.В едната от постройките живеели родителите й , а в другата брат й със семейството си.Свидетелят Х. Р., който познавал както покойния М. Х., с когото ги свързвало общо хоби е потвърдил ,че той е живял в имота, но в същия е виждал и неговата сестра-ищцата.

Св. Ц. Ц. също знаел, че до смъртта на брат й ищцата е ползвала имота, грижила се е за родителите си и е работела двора , както до тяхната смърт, така и след това.Св.К. Ю. знаела за извършени ремонти в имота от покойния наследодател на ответниците и именно него тя считала за собственик на същия. В същия смисъл са и показанията на св. Л. Ш., която обаче дълъг период от време е живяла извън страната.

Страните са правили и изявления във връзка с повдигнатия спор за правото на собственост, върху имота предмет на делба.Според ищцата с брат й приживе са имали уговорка , той да остане в имота, докато си построи къща. Според ответницата Х. М., баща й не е споменавал за никаква договорка със сестра си, а обичайно било къщата винаги да остава за сина. Пред РС са представени удостоверения за регистриран настоящ адрес, видно от които покойният М. М. Х. и съпругата му М. Х., сега ответница са регистрирани на адреса в *** на 01.01.2000 г. , а ищцата Р. М. има регистриран друг адрес в селото от същата дата, ул.“***.

Въз основа на установеното по-горе от фактическа страна, при съобразяване на събраните писмени и гласни доказателства районният съд, след като е приел, че първо следва да се произнесе по предявения като насрещен установителен иск за собственост, предвид неговата преюдициалност в производството за съдебна делба е направил извод за недопустимост на установителния иск, предявен от ответницата М. Х. над 5/8 идеални части от имота, находящ се в с.***, а именно за 3/8 идеални части, които се следват на нейните три дъщери, другите ответници и е прекратил производството в тази му част. По същество обсъждайки доказателствата по делото е стигнал до извод, че покойният брат на ищцата и неговата съпруга не са придобили частта същата от имота на техните родители по давност, съобразявайки тълкувателна практика на ВКС и е приел ,че от сочената от ответниците 2000-на година до смъртта на М. Х. не се установява той и съпругата му да са установили такава фактическа власт върху идеалната част от имота, предмет на иска за делба, която власт да сочи категорично на своене на нейната идеална част по закон и това намерение за своене да е било обективирано пред нея по начин ясен и недвусмислен. В този смисъл окръжният съд споделя този извод, при съобразяване на гласните доказателства, тъй като от показанията на свидетелите по делото и от двете групи и преди всичко тези незаинтересовани от изхода на спора, не може да се направи категоричен извод за ясно, категорично и необезпокоявано владение на идеалната част на ищцата от наследствения имот от страна на нейния брат и неговата съпруга, след смъртта на двамата общи наследодатели.Напротив установява се, че тя е посещавала същия твърде често, обработвала е дворното място, имала е ключ за външната врата, местоживеенето и е било в същото село, не е загубила интерес към имота като свой.Действията на ответниците след смъртта на М. Х. по изгонването на ищцата и смяна на патрона сочат на демонстриране на намерение за своене за период от около три години, който не може да доведе до изтичане на придобивна давност. На следващо място съдебната практика е безпротиворечива,че регистрирането на настоящ адрес, плащането на данъци и извършването на ремонти в сънаследствен имот, в който един от наследниците живее не могат да бъдат разглеждани като действия, които категорично да сочат на намерение за своене на чуждата идеална част, които да са превърнали държането във владение. В този смисъл правилно е отхвърлянето на насрещния иск за съответната на ищцата по него, М. Х.

3

Х. идеална част.

Районният съд е приел, че насрещният иск, предявен от ищцата М. Х. Х. се явява недопустим за идеалните части, които по наследство от покойния й съпруг се падат на трите им дъщери. Във възизвните жалби се поддържа недопустимост на решението в тази му част, тъй като районният съд е бил длъжен да конституира като ищци, наред с първоначалния останалите наследници на М. М. Х., поради задължително другарство между тях. Този съд не споделя тези доводи, тъй като безспорно е по делото,че М. Х. е починал преди завеждане на иска, а при предявеният такъв от неговата преживяла съпруга не е приложимо соченото задължително другарство при установителен иск.Следва да се подчертае отново, че с решението си съдът се е произнесъл по въпроса за собствеността на претендирания за делба имот, приемайки, че същият е съсобствен между всички страни и по същество е разгледал възраженията в обратен смисъл, заявени от трите ответници, дъщери на покойния М. Х. и в този смисъл техните права като страни в процеса не са нарушени.Не може да бъде споделено и вижданото, че решението на съда е постановено при процесуално нарушение с оглед на това, че е изготвено преди изтичане на срока за писмени бележки.По така въведеното становище за допуснато процесуално нарушение този съд намира ,че същото е неоснователно, предвид данните от проведеното по делото последно съдебно заседание с участието на всички страни пред РРС на 21.01.2026г. Там всяка от страните е заявила своите тези по въведения правен спор, още повече, че същите са били активни както при депозиране на исковата молба, отговорите към нея и предявения в производството инцидентен установителен иск. В този смисъл въззивният съд съобрази в цялост разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ГПК, сочеща,че след събиране на доказателствата по делото, съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, дава ход на устните състезания - израз на правото на защита на страната. Чрез въведените в устните състезания доводи и възражения, страните излагат своите тези относно фактите по делото и тяхната правна квалификация, на които следва да бъде отговорено в решението и които формират становището на съда по въведеното с исковата молба спорно право. Съдът пристъпва към постановяване на решението едва след като се е запознал с тезата на всяка от страните относно правилния изход на спора.В случая тезите на страните са били ясни.Ищцата е депозирала писмени бележки в дадения срок , но такива не са били депозирани от ответниците, но техните тези са били ясни за съда и съобразени при постановяване на съдебния акт. За несъстоятелно с оглед производството съдът намира и заявеното във въззивните жалби, че съдът е приел обяснения на страните по чл.176 от ГПК, без поставени предварителни въпроси към всяка от тях.В случая същите са направили устни изявления в последното по делото съд.заседание, което е тяхно процесуално право и изводите на първостепения съд не са изградени само и единствено върху тях. Този съд също намира, че процесният имот се явява съсобствен между страните по силата на наследствено правоприемство, и следва да бъде допуснат до делба при правата посочени в атакуваното решение, съответно 4/8 за ищцата и по 1/8 за четирите ответници.