Решение № 477 от 16.04.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2001/2025
- Вид
- Решение № 477
- Подписан
- 16.04.2026
- Състав
- Камелия Първанова, Георги Иванов, Капка Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 511 · Кодекс за застраховането
- чл. 513 · Кодекс за застраховането
- чл. 15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 477 гр. София, 16.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Капка Павлова
Георги Иванов при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000502001 по описа за 2025 година
Разгледа в съдебно заседание на 16.03.26г. /с участието на секретаря Янкулова/ въззивно гражданско дело № 2001/25г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-10 състав от 24.04.25г. по г.д. № 13956/23г. е отхвърлен /изцяло/ иск по чл. 513 от КЗ във връзка с чл. 511 от КЗ на Д. М. против НББАЗ.
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от Д. М..
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.
Жалбата е неоснователна /атакуваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:
Ищецът поддържа, че е претърпял /в качеството си на наследник – син на К. М. – загинал на ********г. при ПТП-е/ неимуществени вреди /заради смъртта на наследодателя си/. С оглед това: Д. М. иска да бъде ангажирана /при условията на чл. 513 от КЗ във връзка с чл. 511 от КЗ - доколкото инцидента е бил причинен от чуждестранен гражданин – водач на МПС-во/ имуществената отговорност на НББАЗ.
Първоинстанционният съдия е изложил конкретни /и подробни/ съображения /в контекста на правилата по чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 513 от КЗ във връзка с чл. 511 от КЗ/, с които е обосновал неоснователността на иска. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС.
В допълнение /и във връзка с конкретните възражения на жалбоподателя - ищец/:
Процесното кръстовище е било „регулирано“ към момента на ПТП-е:
Изводът, че двата пресичащи се пътя са били в „съотношение“ на главен /първостепенен/ и второстепенен следва и от самото фактическо /строително-техническо/ състояние на двете шосета /което състояние е било пряко видимо в момента на инцидента и за двамата водачи на МПС-ва/, и от наличието на пътна маркировка /двойна непрекъсната 1 линия/ върху единия /основния/ път. В този смисъл: водачът на товарния автомобил се е движил по път с предимство, а наследодателят на ищеца се е движил по път без предимство.
Фактът, че на мястото на инцидента не са били поставени пътни знаци евентуално може да обоснове отговорност /в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД/ на съответната държавна администрация, която не е изпълнила вмененото й от закона задължение да сигнализира по надлежен /и преди всичко по безопасен/ начин процесното кръстовище. Този факт обаче не може да бъде възложен в тежест на водача на товарния автомобил /и да обоснове извод за противоправност и виновност в поведението му/.
В контекста на изложеното /от една страна/:
Поведението /придвижването/ на водача на товарното МПС-во се явява съобразено с конкретната пътна обстановка: този водач е забелязал своевременно приближаващият се към кръстовището лек автомобил /който се е движил по второстепенния път/ и очаквайки /обосновано – предвид посоченото съотношение на двата пътя и наличната пътна маркировка – съобразно изложеното по-горе/, че лекият автомобил ще се включи в главния път /чрез завой на дясно/ е намалил /от една страна/ скоростта си и /от друга страна/ е преминал в лявата лента за движение /именно, за да осигури безопасна възможност на другия водач да навлезе в дясната попътна лента; ако такава маневра е била предприета от наследодателя на ищеца – то сблъсък между двата автомобила не би настъпил; в такава хипотеза двете МПС-ва са щели да продължат успоредно в една и съща посока/.
В контекста на изложеното /от друга страна/:
Поведението /придвижването/ на водача на лекия автомобил е било несъобразено с конкретната пътна обстановка: този водач е извършил опасен /и неразрешен от закона/ ляв завой /при наличие на забранителна пътна маркировка за такава маневра/. С това си действие К. М. е поставил водача на товарния автомобил в обективна /фактическа – физическа/ невъзможност /по смисъла на чл. 15 от НК/ да избегне инцидента. В последната връзка:
Релевантният времеви отрязък, към който се преценява /както в случая, така и във всяка подобна хипотеза/ предвидимост /предотвратимост/ на сблъсък /по смисъла и на чл.
15 от НК, и на чл. 45 от ЗЗД/ е моментът – когато за съответния водач на МПС-во /в случая за шофьора на товарното МПС-во/ е била създадена видима /и непосредствена/ опасност на пътя. Този времеви момент в случая съвпада с навлизането на лекия автомобил в главния път, към който момент водачът на товарния автомобил /движейки се тогава с разрешена от закона скорост и надлежно в съседната лява пътна лента – съобразно изложеното по-горе/ вече не е имал обективна /спасителна/ възможност за реакция. Такава е констатацията на приетите в настоящото производство авто-технически експертизи /в това число – обясненията на вещото лице от съдебното заседание/. В същата насока са констатациите и на приетите в прекратеното наказателно производство експертизи.
С оглед изложеното /доколкото в случая не се констатира наличие на предпоставките по чл. 513 от КЗ във връзка с чл. 511 от КЗ във връзка и с чл. 45 от ЗЗД/ въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение /атакуваното решение следва да бъде – потвърдено/.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция: в полза на ответника следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски за въззивното производство.
Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е заявено от ищеца – жалбоподател /съобразно изявлението на адвокат О. от съдебното заседание пред въззивния съд/.
Съдът,
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-10 състав от 24.04.25г. по г.д. № 13956/23г.
ОСЪЖДА Д. К. М. да плати на НББАЗ 1 675 евро – съдебни разноски /за производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3