Решение № 295 от 05.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Пловдив, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235300600839 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 3 от 17.02.2023 г., постановена по НЧХД № 315/2022 г. по описа на Районен съд - Асеновград, подс. Е. Л. К. е призната за невинна в това, че на 03.11.2018 г. на центъра на село Г., обл. П., е казала нещо унизително за честта и достойнството на частната тъжителка Р. Л. Б. в нейно присъствие, а именно: „ че цялото село е наясно, че отглежда, суши и продава дрога“ ведно със свидетелите М.Г.К. и внуците й Й.В.Н. и М.И.Н., както и че разпространява дрогата с кола с благоевградска регистрация, в качеството й на длъжностно лице - *** на с. Г., обл. П., при и по повод изпълнение на службата и функцията й, и е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.146, ал.1 вр. чл.148, ал.1, т.4 от НК

Със същата присъда, подсъдимата Е. Л. К. е призната за невинна в това, че на 03.11.2018 г. и на 04.11.2018 г. в село Г., обл. П., при условията на продължавано престъпление, е приписала престъпления на Р. Л. Б., а именно, че заедно с лицата М.Г.К., Й.В.Н. и М.И.Н. отглежда, суши и разпространява наркотични вещества - марихуана, като клеветите са били нанесени от подсъдимата публично и в качеството й на длъжностно лице- *** на с. Г., обл.

П., при и по повод изпълнение на службата и функцията й, и е оправдана по 1 повдигнатото й обвинение по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.4 вр. чл.147, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и допълнително изложение към нея от адв. В. Д., повереник на частната тъжителка Р. Л. Б., както и въззивна жалба от самата частна тъжителка. В жалбите се твърди, че присъдата на Районния съд е необоснована и законосъобразна.Правят се оплаквания, че съдът е проявил едностранчивост при обсъждането и оценката на доказателствения материал, като не е анализирал внимателно показанията на свидетелите, пренебрегнал всички доказателства събрани по искане на частната тъжителка и необосновано е кредитирал изцяло тези дадени от свидетелите на подсъдимата. Сочи се, че съдът не е обсъдил показанията на полицейските служитЕ., извършили проверка за наличие на наркотични вещества в домовете на частната тъжителка Б. и св. Кръстева.Прави се искане въззивният съд да отмени постановената присъда, като признае подс.К. за виновна по повдигнатите с частната тъжба обвинения и да й наложи предвидените в закона наказания при условията на чл.54 от НК, както и да бъде осъдена да заплати на частната тъжителка направените в производствата разноски.

В открито съдебно заседание пред настоящия въззивен състав, жалбоподателката - частната тъжителка Б., както и повереникът й адв. Д. поддържат жалбите си.

Защитникът на подсъдимата Е. К. – адв. Д., прави искане, на основание чл.24, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК съдът да изслуша становището на подсъдимата дали иска делото да бъде прекратено, тъй като е изтекла предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване за престъпленията, за които са повдигнати обвинения с частната тъжба.

Претендира на осн. чл.190, ал.1 от НПК, разноските по делото да бъдат възложени на тъжителката.

Подсъдимата К. изразява изричното си желание наказателното производство по делото да бъде прекратено, поради изтекъл абсолютен давностен срок.

При така заявеното от страна на подсъдимата, повереникът на частния тъжител адв.Д. е на мнение, че за съда няма друга процесуална възможност освен да прекрати накзателното производство по делото. Моли да не бъдат 2 присъждани в тежест на тъжителката направените от подсъдимата разноски.

Пловдивският окръжен съд, като прецени приложените по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Наказателното производство пред първоинстанционния съд е образувано по тъжба на Р. Л. Б., с която е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Е. Л. К. за това, че:

- на 03.11.2018г. на центъра на село Г., обл. П., е казала нещо унизително за честта и достойнството на частната тъжителка Р. Л. Б. в нейно присъствие, а именно, че „цялото село е наясно, че отглежда, суши и продава дрога“ ведно със свидетелите М.Г.К. и внуците й Й.В.Н. и М.И.Н., както и че разпространява дрогата с кола с благоевградска регистрация, в качеството й на длъжностно лице - *** на с. Г., обл. П., при и по повод изпълнение на службата и функцията й - престъпление по чл. 148, ал.1, т.4 във вр. чл. 146, ал.1 от НК

- на 03.11.2018 г. и на 04.11.2018 г. в село Г., обл. П., при условията на продължавано престъпление, е приписала престъпления на Р. Л. Б., а именно, че заедно с лицата М.Г.К., Й.В.Н. и М.И.Н. отглежда, суши и разпространява наркотични вещества - марихуана, като клеветите са били нанесени от подсъдимата публично и в качеството й на длъжностно лице- *** на с. Г., обл.

П., при и по повод изпълнение на службата и функцията й, което е престъпление по чл.148, ал. 2, вр. ал. 1 т.1 и т. 4, във вр. с чл. 147 ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

С атакуваната присъда, Асеновградският районен съд е признал подсъдимата Е. Л. К. за невинна по така повдигнатите й с частната тъжба обвинения.

С оглед заявеното от подсъдимата Б. в съдебно заседание изрично искане за прекратяване на наказателното производство по делото, поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване, настоящия съдебен състав следва да прецени дали е налице претендираното от подсъдимата и защитника й основание за прекратяване на наказателното производство.

За престъпленията, за които на подсъдимата К. са повдигнати обвинения, законодателят е предвидил наказания, както следва:

3

За престъплението по чл.148, ал.1, т.4 във вр. чл. 146, ал.1 от НК е предвидено наказание глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание, а за това по чл.148, ал. 2, вр. ал.1, т.1 и т.4 във вр. с чл. 147, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК - наказание глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание.

Давностният срок за погасяване на наказателното преследване за тези престъпления, с оглед предвиденото наказание, съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК е три години, като според чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този срок или в конкретния случай абсолютният давностен срок за наказателно преследване е 4 години и 6 месеца. Съгласно чл. 80, ал.3 от НК,давността започва да тече от довършване на престъплението. Според изложеното в тъжбата, едното от деянията е извършено на 03.11.2018 г., а другото на 03.11.2018 г. и 04.11.2018 г. Следователно абсолютният давностен срок за тези деяния е изтекъл съответно на 03.05.2023 г. и 04.05.2023 г.

Изтичането на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване за престъпленията, за които подсъдимата е предадена на съд и заявеното от последната желание за прекратяване на наказателното производство е абсолютно основание за отмяна на обжалваната присъда и прекратяване на наказателното производство по делото, поради което и настоящият въззивен състав намира, че е безпредметно обсъждането на делото по същество и наведените с въззивните жалби оплаквания.

При така установеното и предвид заявеното от подсъдимата К., настоящата въззивна инстанция счита, че са налице основанията на чл. 334, т.4 вр. чл. 24, ал.1, т.3 от НПК, поради което атакуваната присъда следва да бъде отменена и наказателното производство да бъде прекратено.

Настоящия съдебен състав намира направеното искане частната тъжителка да бъде осъдена да заплати на подсъдимата направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение за основателно.

Съгласно чл.190, ал.1, предл.2 от НПК, когато образуваното по тъжба на пострадалия до съда наказателното производство бъде прекратено, разноските по същото се възлагат на частния тъжител, като законодателят не разграничава основанията за прекратяване. Това виждане на съда се подкрепя 4 и от последователната практика на ВКС - Решение № 241 от 29.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 877/2018 г., I н. о., НК, Решение № 350 от 12.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1749/2011 г., III н. о., НК и др.

С оглед изхода на делото и направеното от защитника искане, разноските на подсъдимата за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 800 /осемстотин/ лева, следва да се възложат в тежест на частния тъжител Р. Л. Б.. Доказателство за сторените от подсъдимата разноски за адвокатско възнаграждение е приложения по делото Договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че за осъществената защита по ВНЧХД № 839/2023 г. на Окръжен съд Пловдив, подсъдимата Е. Л. К. е заплатила на адв. Р. Д. в брой сумата от 800 /осемстотин/ лева.

По изложените по-горе съображения и на основание чл.334, т.4 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 3 от 17.02.2023 г., постановена по НЧХД № 315/2022 г. по описа на Районен съд - Асеновград.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото.

ОСЪЖДА частния тъжител Р. Л. Б. с ЕГН ********** да заплати на подсъдимата Е. Л. К. сумата от 800 /осемстотин/ лева, направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 15дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5