Решение № 166 от 10.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Стара Загора, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Н.й Ил. Уруков

Атанас Д. А. при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Н.й Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20235500500187 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от Н. С. Н. от гр.С.З., чрез адв.С. Ч. от САК против Решение № 556 от 23.11.2022г. постановено по гр.дело № 1742/2022г. по описа на Районен съд Казанлък с правно основание чл.200 от КТ.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, считат същото за неправилно - постановено при нарушаване на материалния и процесуалния закон и е необосновано, като определеното обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер.

По отношение размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди въззивникът сочи, че разпоредба на чл. 52 от ЗЗД и принципът на справедливостта изискват индивидуална преценка на моралните вреди, като се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки, но решаващият състав не е отчел в пълна степен редица конкретни обективно съществуващи факти, което е довело до необоснованост на атакувания акт и до формалното приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Посочва се, че по делото са приети и неоспорени от страните СМЕ от вещо лице медик и СПЕ, изготвено от вещо лице клиничен психолог, от които е видно, че при процесната трудова злополука на въззивника са причинени 1 термично изгаряне на главата /лява половина на лицето, лява ушна мида и т.н./, лява половина на шията, врата, гърба, ляво рамо и ляв горен крайник.

По-късно се установило, че в причинно следствена връзка с травмите по делото на младият мъж е и парализа на левия горен крайник. Това състояние в СМЕ е определено като „осакатяване на левия горен крайник“, което „няма изгледи за подобряване“. Сочи се, че т ова становище на вещото лице, напълно кореспондира с показанията на свидетелите на ищцовата, но се явява напълно противоположно с показанията на свидетелите на ответника, като намаленото обезщетение от страна на съда, определено като справедливо в размер на 50 000 лева е почти наполовина от претендираното от въззивника, но намаляването на търсеното и определеното от съда обезщетение не е мотивирано и не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал.

Според въззивника определеното обезщетение от съда съобразно съдебната практика и критерия справедливост е взело предвид тежестта на травматичното му увреждане от злополуката, както и времето за възстановяване, търпените във връзка с това несгоди от битово естество, невъзможността за самостоятелно придвижване, нуждата от помощ за извършване на ежедневните нужди и действия, както и уплахата и преживения стрес от самата злополука, както и непосредствено след нея.

Онова обаче, което счита, че е неглижирано от съда е обстоятелството, че злополуката се е отразила на Н. не само физически, но и психически.

Въззивника посочва, че не е могъл да си намери работа, поради особеностите на физическото си състояние, констатирани и от ТЕЛК с представеното по делото решение, с което му е определена инвалидност от 62% ТНР за срок от две години.

Цитира се практика на ВКС по сходни казуси според която при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид, както освен възрастта на пострадалия, характерът и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, но и прогнозите за отзвучаването им. В конкретният случай въззивника счита, че първоинстанционният съд при постановяване на решението не е отчел, че е налице необратимост в състоянието на пострадалия, предизвикан именно от травмата от злополуката, който води до влошаване на здравословното състояние и до качеството му на живот и в крайна сметка.

Освен това при определяне на застрахователното обезщетение съдът не е отчел в пълна степен и практиката на съдилищата по сходни случаи, конкретните икономически условия, нивата на застрахователното покритие към момента на настъпване на произшествието, измененията в официалните данни на НСИ за размера на средната работна заплата, както и ежегодното поскъпване на премията по застраховката „Гражданска отговорност”, както и 2 цялостното поскъпване на живота, понеже именно те определят адекватното съответствие между паричния израз на обезщетението и социалните измерения на понятието за справедливост.

По отношение определения размера съпричиняване от страна на пострадалата, въззивника счита, че решаващият съд неправилно е приел за основателно наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Излагат се подробни съображения.

Въззивникът посочва, че определеният размер на съпричиняване е необосновано голям и не следва да превишава 10 % и цитира чл.154, ал.1 ГПК, според който работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване ответното дружество следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Според въззивника при липса на доказателства за осъществени от пострадалия конкретни действия в разрез с изискванията за здравословните и безопасни условия на труд, с които той е запознат, както и неизползването на лични предпазни средства, които да са му предадени, категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се направи, и възражението за съпричиняване поради проявена от работника груба небрежност не е доказано. Цитира практика на ВКС.

Моли, с оглед на горните съображения, съдът да приеме, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е в занижен размер предвид обективно установените факти: вида и тежестта на множеството травми; продължителността и интензитета на търпените болки; отражението на инцидента в социално и емоционално отношение; активната възраст на пострадалия; множеството манипулации, на които е бил подложен; остатъчните явления следствие от травмите; трайните пожизнени белези; неудобствата от битово естество; трайната неработоспособност на възраст, на която хората са особено трудоспособни; както и целия дискомфорт, причинен от постоянните болки и невъзможността да води самостоятелен начин на живот.

Претендира отмяна на постановеното от Районен съд Казанлък решение, в частта му, в която е отхвърлен иска за обезщетяване на търпените неимуществени вреди над уважения размер до претендираните 72 000 лв. и постановяване на друго, с което бъде присъдено допълнително обезщетение в размер 37 000 лева (тридесет и седем хиляди).

Претендира и сторените от въззивника в първоинстанционното производство разноски, включително и адв. възнаграждение в пълен размер с начислен ДДС, съгласно действащата Наредба за минимални адвокатски 3 възнаграждения, както и присъждане на законната лихва, считано от причиняване на увреждането до окончателното плащане, както и направените разноски в настоящото производство, включително адв.възнаграждение с начислен ДДС.

Постъпила е и частна жалба от ДП Национална компания „Ж.и.“, Поделение „Електроразпределение“ против разпореждане №184/13.01.2023г. по описа на Районен съд Казанлък за издаване на изпълнителен лист, с който са поканени да платят доброволно имуществените и неимуществените вреди на пострадалото лице Н. Н..

Установили са, че в изпълнителен лист №16 от 13.01.2023г. издаден от РС Казанлък има допусната техническа грешка, като същият е издаден на основание чл.404 и чл.405, ал.1 от ГПК за влязло в сила решение, което подлежи на изпълнение, а въпросното решение към настоящият момент е обжалвано пред Окръжен съд Стара Загора.

Молят да бъде коригирано основанието за издаване на изпълнителен лист, поради допусната техническа грешка, предвид това, че решението е обжалвано и не е влязло в сила и подлежи на изпълнение по чл.242 от ГПК.

Въззивният съд намира, че частната жалба не е била надлежно администрирана от РС-Казаллък, като в тази връзка настоящият съд следва да остави същата без движение, като даде на частния жалбоподател и съответния едноседмичен срок за представянето на такъв препис за връчването му на другата страна – на въззивника по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна – ответника ДП Национална компания „Ж.и.“, Поделение „Електроразпределение“ представлявано от инж.А.В., чрез гл.юриск. Ж. Х., в който заявява, че оспорват изцяло подадената въззивна жалба, като неоснователна по съображения, които излагат подробно по всяко едно от оплакванията наведени в жалбата.

Сочат, че първоинстанционният съд съобразявайки фактите и обстоятелствата по делото, поведението на въззивника, безспорните свидетелски показания на очевидците за възстановяването и използването на горния ляв крайник на въззивника, както и размерът на трудовото възнаграждение, което е получавал преди инцидента е определил справедлив размер на обезщетението дължимо от работодателя по реда на чл.200 от КТ отчитайки, че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и го е преценил въз основа на конкретно обективно съществуващи обстоятелства.

С оглед на горното, въззиваемото дружество претендира потвърждаване на първоинстанционното решение и отхвърляне на въззивната жалба, като неоснователна и недоказана.

Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Претендират присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Пострадалият въззивник Н. С. Н., редовно и своевременно призован, не 4 се явява, вместо него се явява процесуалния му представител адв. М., която е депозирала писмена молба пред въззивната инстанция, с която моли да бъде уважена подадената въззивна жалба от този въззивник, ведно с всички законни последици от това. Подробни съображения излага в същата писмена молба с вх. № 3960 от 27.03.2023 год. при ОС-Стара Загора.

В ъззиваем ият ДП Национална компания „Ж.и.“, Поделение „Електроразпределение“, редовно и своевременно призовани, не изпращат процесуалния си представител по делото пред въззивния съд.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТ

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните, че между пострадалия въззивник и ответното дружество е съществувало валидно трудово правоотношение, обективирано в приетия като доказателство по делото от първостепенния съд трудов договор с № 180001455/12.09.2018г., като също така, че Н. С. Н. е изпълнявал длъжността

"Електромонтьор

КМ" в

„Поделение

Електроразпределение“ към ДП "Национална компания Ж.и.", която длъжност е заемал и към датата 01.03.2021 г.

С декларация за трудова злополука с вх. № 208 от 16.03.2021г., досие №30389 по описа на ТП на НОИ София осигурителят ДП "НКЖИ" Поделение „Електроразпределение“ е декларирал злополука, настъпила в 09:17 часа на 01.03.2021г. в междугарие Сахране-Дунавци, км. 192+250, жп линия №3 Илиянци-Варна фериботна - случайно работно място в предприятието, при изкачване от междинна към работна площадка на РССМ ДМ 1865 попада под напрежение 25 kV, 50 Hz от контактна мрежа, като е посочено, че пострадалото лице е Н. С. Н..

С протокол под № 3/31.03.2021 г. на комисията при ДП "Национална компания Ж.и." - Поделение Електроразпределение са обобщени резултатите от извършеното разследване на злополука, станала на 01.03.2021г. с пострадалия Н. С. Н., съгласно чл. 2, ал. 3 от НУРРОТЗ. Като причини за възникване на злополуката е посочено, че при изкачване към работна площадка РССМ ДМ 1865 при необезопасено работно място, с наличие на напрежение 25 kV, 50 Hz от контактна мрежа. Като лица допуснали нарушения са посочени отговорният изпълнител Л.А., като с действията си е нарушил редица разпоредби сред които: чл. 126, т. 6 КТ; чл. 33 ЗЗБУТ; чл 59, т.1 от ПБЗРЕУЕТЕМ; чл. 230, чл. 233, ал.1, чл. 236, ал.5 и чл. 284 от Наредба № 13/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт. Като допуснали нарушение са и членовете на бригадата, сред които и самия пострадал и въззивник Н. Н., които са нарушили следните разпоредби чл. 126, т. 6 КТ; чл. 33, чл. 61, ал.2, т. 4 от ЗЗБУТ; чл. 236, ал.5, чл. 284 и чл. 285, ал. 4 от Наредба № 13/30.12.2005 г. за 5 осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт.