Решение № 260015 от 03.02.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260 015 гр.Пловдив, 03.02.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ-ти състав, в открито заседание на..двадесети януари…през…две хиляди и двадесет и първа година,…………….в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ:

Катя Пенчева

Величка

Белева при участието на секретаря……Мила Тошева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №324 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение

№26/12.02.2020г., постановено по търг. д. №76/2019г. по описа на окръжен съд Пазарджик, ответникът З. „О.“ АД, ЕИК ... е осъден да заплати на Ж.Г.Н., ЕГН ********** сумата в размер на 18 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 20.07.2017г. с делинквент М.Р.С., управлявал лек автомобил, марка „К.“, модел „С.“ рег. №..., ведно със законната лихва за забава от 05.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, като е отхвърлен искът за разликата над 18 000лв. до претендираните 70 000лв., като неоснователен. Отхвърлен е искът на Ж.Г.Н. срещу З. „О.“ АД за заплащане на сумата от 153лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /платени лекарства/, настъпили от ПТП от 20.07.2017 г. с делинквент М.Р.С., управлявал лек автомобил, марка „К.“, модел „С.“ рег. №..., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, като неоснователен. З.

„О.“ АД е осъдено да заплати на Ж.Г.Н. сумата от 674.81лв., представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. Ж.Г.Н. е осъдена да заплати на З. „О.“ АД, сумата от 2 762.54лв., представляващи разноски - адвокатско възнаграждение и депозит, съразмерно на отхвърлената част от иска, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК. З. „О.“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 771.31лв. - разноски за производството /държ. такса и депозит/, съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, както и 5лв. – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – З. „О.“ АД в частта, с която исковата претенция е уважена. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. На първо място се възразява срещу възприетата от първоинстанционния съд степан на съпричиняване от страна на пострадалата, а именно – 1/3. Счита, че приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се в непоставяне на обезопасителен колан, е в по-висока степен, а именно 75%. Въведено е оплакване, че в мотивите на първоинстанционното решение не е обсъдено въведеното от страната възражение за отговорността на водача на лек автомобил „Р. К.“, който също е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.24 ал.2 от ЗДвП. На следващо място се позовава на нарушение на принципите на справедливост, визирани в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД по отношение определения размер обезщетение за неимуществени вреди.Твърди се, че по делото не е установено наличието на претърпени болки и страдания, със значителна продължителност и интензитет, съответстващи на определения от съда размер на обезщетението. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 и ал.2 от ГПК от насрещната страна – Ж.Н., е постъпил отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба, обективирани в едно писмено изявление. В същото се съдържа оспорване на въззивната жалба, подадена от З. „О.“ АД. Изразено е конкретно несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, съответно – определената степен на съпричиняване. В тази насока се твърди, че изводите на първоинстанционния съд са основани единствено на заключението от СМЕ, което не е категорично, че пострадалата е била без поставен обезопасителен колан. Твърди се и че неправилно са коментирани доказателства, които не са приобщени към делото, а именно – обясненията на водача на лекия автомобил – М.

С., дадени в качеството му на подсъдим в наказателното производство. Според заявеното във въззивната жалба искане, се иска отмяна на решението в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен или да бъде определен по-нисък размер съпричиняване – 10% или 20%, съответно – да бъде уважена исковата претенция за неимуществени вреди изцяло или да бъде присъдено обезщетение в по-висок размер. Претендират се сторените по делото разноски.

В подадения от З.

„О.“ АД отговор на насрещната въззивна жалба, същата се оспорва изцяло.

С подадената въззивни жалби, насрещна въззивна жалба и отговор на същите, не се предявяват доказателствени искания.

В хода на въззивното производство, поради настъпила смърт на жалбоподателката по насрещната въззивна жалба – Ж.Г.Н., на основание чл.227 от ГПК, с определение №260013/25.09.2020г., същата е заличена като страна по делото и на нейно място е конституирана В.Г.А. – дъщеря и Г.Г.Н. - син. Съгласно представеното удостоверение за наследници Ж.Н. е оставила като наследник и съпруг – Г. С. Н., но поради отказ от наследство – съгласно удостоверение по ч.гр.д №722/2020г. на РС Пещера, вписан с решение №526/29.06.2020г., същият не е конституиран като страна в производството. Съгласно удостоверение по ч.гр.д. №1078/2020г. по описа на РС Пещера, с решение №260069/06.10.2020г. е вписан отказ на Г.Г.Н. от наследството на Ж.Н., поради което същият е заличен като страна по делото. При това положение въззивното производство е продължило само с участието на новоконституираната страна В.Г.А..

Процесуалните представители и на двете страни предявяват възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищцата в първоинстанционното производство – Ж.Г.Н., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 20.07.2017г. в гр. С., на бул. „С.“, в посока от ул. „О.“ към бул. „Б. ш.“, ищцата пътувала в такси – лек автомобил марка „К.“, модел „С.“ рег. №..., управляван от водача М.Р.С., който поради неспазена дистанция и несъобразена скорост удря предходно движещ се лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“ рег. №..., който рязко намалил скоростта си.

От удара пострадала ищцата, която била транспортирана до УМБАЛ „Ц. Й. – И...“, където били установени, че претърпяла травматични наранявания. По-късно, в УМБАЛ „Е.“ – П. се установило, че ищцата има пневмоторакс и счупване на 3-то, 4-то и 5-то ребро по аксиларната линия. След катастрофата пострадалата се преместила да живее при дъщеря си в гр. П., която й помагала да се обслужва ежедневно, тъй като ищцата не била в състояние да се обслужва сама. Болките били много силни и постоянни, което наложило прием на силни болкоуспокояващи.

Болките били интензивни в продължение на 6-8 месеца, но се проявявали и впоследствие при промяна на климатичните условия. Позовава се на образувано по случая досъдебно производство и наказателно – съдебно производство - НОХД №12606/2018г. на Софийски районен съд, приключило със споразумение, с което виновният водач е осъден условно. Отговорността на ответника се ангажира с наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, по застрахователна полица №... от ... г. По повод на процесното ПТП при ответното дружество била образувана Щета №...-...-...-..., по подадено искане на 05.12.2018г. По така заявената претенция застрахователят предложил обезщетение в размер на 2 000лв., с което ищцата не се съгласила. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000лв. за претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

/Предявен е и иск за обезщетение на имуществени вреди, който иск е отхвърлен и в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила/.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът З. „О.“ АД е оспорил така предявения иск. Възраженията по основателността на иска за неимуществени вреди, поддържани с въззивната жалба, се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение и значителна степен на съпричиняване, посочени по-горе.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания. Съгласно заключението от приетата при първоинстанционното разглеждане на делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза вследствие на процесното ПТП Ж.Н. е получила повърхностна травма на окосмената част на главата, контузия на двете колена с подкожни хематоми в областта на двете подбедрици, фрактури на 3,4,5 и 6-то ребра вдясно. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил – такси, марка „К.“, модел „С.“ рег.

№... – М. С., който, на 20.07.2017г., нарушил правилата за движение по пътищата - чл.23 ал.1 от ЗДвП - като водач на таксито не се движел на такова разстояние от движещия се пред него л. а. марка „Р.“, модел „К.“, рег. № ..., с водач Г. С., което да му позволи да избегне удряне в него, когато намали скоростта или спре рязко. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед одобрено споразумение по реда на чл.384 ал.1 от НПК от 20.11.2018г. по НОХД №12606/2018г. на СРС, имащо правните последици на влязла в сила присъда, съгласно чл.383 ал.1 от НПК.

Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица №... от ...г.