Решение № 3989 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3989 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100514948 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №15049 от 01.08.2024г., постановено по гр.дело №18947/2023г. по описа на СРС, ГО, 71 с-в, ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД с ЕИК:202255877 е осъден да заплати на ищеца „ТЕСДО“ЕООД с ЕИК:206629393, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.99, ал.1 ЗЗД, следните суми: 25лв.- част от 346,26 лв., платени при начална липса на основание суми по Договор за кредит №219205 от 02.04.2018г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане;

25лв.- част от 711,80лв., платени при начална липса на основание суми по Договор за кредит №221948 от 20.04.2018г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 0,34 лв., платени при начална липса на основание суми по Договор за кредит №224967 от 08.05.2018г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до сумата от 2лв. като неоснователен; 15лв.- част от 351,65лв., платени при начална липса на основание суми по Договор за кредит №235373 от 12.07.2018г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 9,14лв.част от 77,70лв., платени при начална липса на основание суми по Договор за кредит №239475 от 03.08.2018г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до сумата от 10лв., като неоснователен; 15лв.- част от 77,70лв., платени при 1 начална липса на основание суми по Договор за кредит №240241 от 09.08.2018г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 40лв.- част от 103,50 лв., платени при начална липса на основание суми по Договор за кредит №241465 от 15.08.2018г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане;

35лв.- част от 269,58 лв., платени при начална липса на основание по суми Договор за кредит №247488 от 20.09.2018г. вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 55лв.- част от 631,60лв., платени при начална липса на основание суми по Договор за кредит №251620 от 15.10.2018г. вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 125лв.- част от 711,80 лв., платени при начална липса на основание суми по Договор за кредит №256909 от 12.11.2018г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане;

50лв.- част от 711,80лв., платени при начална липса на основание суми по Договор за кредит №266603 от 07.01.2019г. вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 55лв.- част от 902,60лв., платени при начална липса на основание суми по Договор за кредит №269884 от 01.02.2019г. вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 20лв.- част от 1083,20лв., платени при начална липса на основание суми по Договор за кредит №272084 от 21.02.2019г. вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 2лв.- част от 129,60лв., платени при начална липса на основание суми по Договор за кредит №276064 от 29.03.2019г. вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане;

16лв.- част от 129,60лв., платени при начална липса на основание суми по Договор за кредит №276293 от 02.04.2019г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 129,60лв., платени при начална липса на основание суми по Договор за кредит №284289 от 14.06.2019г вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 52,18лв.- част от 317,52лв., платени при начална липса на основание суми по Договор за потребителски кредит № 334277 от 08.08.2018г. вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 52,13лв.- част от 317,52лв., платени при начална липса на основание суми по Договор за потребителски кредит №337374 от 09.09.2019г. вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 1296,48лв.- платени при начална липса на основание суми по Договор за потребителски кредит №340512 от 10.10.2019г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Отхвърлен изцяло е предявения от ищеца срещу ответника иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 вр.чл.99, ал.1 33Д за сумата 2лв.- част от 129,60лв., 2 платени при начална липса на основание суми по Договор за кредит №282338 от 29.05.2019г. вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 5105,42 лева разноски по делото, а ищецът- да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 2,23 лева разноски по делото.

С определение №40924/09.10.2024г. по същото дело, е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят- ответник поддържа, че въззиваемият ищец не е установил да са му прехвърлени вземанията, предмет на исковете. В приложения по делото договор за вземания от финансови институции била посочена само стойността на вземането, което се прехвърля, с уточнението, че същото е платено без основание по конкретен договор за кредит и не ставало ясно кои са вземанията, преминаващи в патримониума на ищеца, както и от какви юридически факти произтичат.

Не било ясно дали се прехвърля недължимо платена главница, недължимо платена договорна лихва, недължимо платени такси или недължимо платени неустойки. Според жалбоподателя това накърнявало правата на длъжника по прехвърляното вземане, тъй като за него не става еднозначно ясно какво дължи, в какъв размер и от кой момент е настъпила изискуемостта на претендираното вземане. Твърди, че тази неяснота на договора за цесия опорочава и направеното уведомяване за извършването и, тъй като длъжникът е в обективна невъзможност да изпълни твърдените задължения. Алтернативно твърди, че договорът за цесия е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 поради невъзможен предмет (липса на предмет). Излага, че според него са останали недоказани твърденията за нищожност на договорите за кредит и на отделни клаузи от тях, поради което платеното от цедента не е получено без основание. Неустойката била действителна и отговаряща на нормативните изисквания, а ГПР по договорите не надвишава законово предвидения размер. При изчислението на ГПР не била включена неустойка за непредоставяне на обезпечение по договорите за кредит, поради приложението на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, съгласно който при изчислението на ГПР по кредит не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задължение по договора за потребителски кредит. Недоказани били и твърденията, че по договорите за кредит не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК и не е предоставена преддоговорната информация на кредитополучателя, в нарушение на чл. 5 от ЗПК. Договорите за кредит съдържали всички изискуеми съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК условия- сключени в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Не било налице и противоречие с добрите нрави при уговарянето на годишната лихва- ГПР бил изчислен в рамките на 49,67%. Претендира отмяна на решението на СРС в частта с която исковете са уважени и отхвърлянето на същите, както и присъждане на разноски за двете съдебни 3 инстанции.

Въззиваемият ищец, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като излага съображения в унисон с мотивите на първостепенния съд. Твърди, че договорите за кредит са недействителни на посочените в исковата молба основания, както е приел първостепенния съд, а договорът за цесия е валиден и не страда от посочените във въззивната жалба пороци.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

Ответникът е подал в срок и частна жалба срещу определението на СРС по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на обжалваното решение в частта за разноските. Твърди, че съдът е следвало да определи едно общо възнаграждение за юрисконсулт в рамките между 100 и 360 лева, а не за всеки иск поотделно, тъй като всъщност е предявен само един иск. Твърди също така, че юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева при материален интерес общо в размер на 2017 лева противоречи на добрите нрави и представлява неоснователно обогатяване. Моли да бъде отменено обжалваното определение, а решението изменено в частта за разноските, като на ищеца бъде присъдено общо възнаграждение за юрисконсулт между 100 и 360 лева.

В подадения в срок отговор на частната жалба ищецът оспорва същата като неоснователна. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е присъдил юрисконсултско възнаграждение по всеки от предявените обективно кумулативно съединени искове. Моли определението по реда на чл.248 ГПК да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявените искове като такива с правно основание чл. 55, ал., 1 пр. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД. Безспорно се касае за 20 отделни обективно кумулативно съединени иска, а не за един единствен иск, доколкото 4 правопораждащите факти и обстоятелства са различни и се съдържат в 20 отделни и самостоятелни договора за кредит, макар и сключени между едни и същи страни.

Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, като вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал – чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Длъжникът по вземането не е страна по договора, но тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията - чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД, като това съобщаване следва да бъде извършено от цедента по аргумент от чл. 99, ал. 3 ЗЗД.