Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 653 от 07.12.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Частно наказателно дело 1262/2022
Вид
Определение № 653
Подписан
07.12.2022
В сила
30.12.2022
Състав
Светлозар Георгиев Георгиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 653 гр. Варна, 06.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Частно наказателно дело № 20223100201262 по описа за 2022 година за де се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 243 от НПК и е образувано по жалба на В.

Д., чрез процесуалния му представител, адв. С. Б., срещу постановление на ВОП от 03.11.2022г, с което е прекратено ДП № 577/21г по описа на ОД МВР Варна.

Досъдебното производство е било образувано на 14.10.2021 г. с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - Варна за престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, затова, че в периода 06.07.2020 г. - 21.07.2020 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, са използвани данни от платежен инструмент- дебитна карта към „Банка ДСК" ЕАД, без съгласието на титуляра Д. К. Д. и деянието не съставлява по- тежко престъпление.

С атакуваното в настоящото производство постановление, ДП е било прекратено от ВОП на основание чл. 199, чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК с мотивите, че не са налице данни за престъпление по смисъла на чл. 249 ал. 1 вр. Чл. 26 от НК, тъй като липсват доказателства за неправомерно използване на дебитната карта, тъй, като е била предоставена поне на четири лица, не може да се установи коя транзакция от кого е извършена.

В жалбата се сочат доводи за неправилност на постановлението на ВОП за прекратяване на наказателното производство, тъй, като същото е необосновано и незаконосъобразно, тъй като е постановено без да са 1 изяснени всички относими факти и обстоятелства, неправилен анализ на фактите и въз основа на тях и направените правни изводи. По същество се твърди, че има доказателства за дадената в заем сума от 3 500 лева на Л. и В., св. Д. многократно се е обаждал на В. и е искал парите си, но последния не ги е връщал, като само обещавал, но не ги връщал, след което дори сменил номера на телефона си.

Предлага се отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото за доразследване, с конкретни указания относно приложението на материалния закон.

След, като се запозна с материалите от проведеното досъдебно производство, настоящият състав счете, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното постановление, предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство, прокурорът е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства, като на тази основа е приел от фактическа страна, че

Д. К. Д. бил възрастен мъж, който след смъртта на съпругата си живеел сам. Бил трудно подвижен и зле със слуха. Синът му се установил преди повече от четиридесет години в Германия, а дъщеря му работела до късно и не можела да го посещава много често, поради което той разчитал на помощ в ежедневните си потребности на своите съседи – св. В. и Л. См., които познавал от над тридесет години. Те често му помагали, както за пазаруване на хранителни стоки, така й за теглене на пари от банковата му карта, за което им предоставял пластиката и пин кода.

Свид. Д. имал няколко сметки в банка ДСК АД- едната, по която му привеждали пенсията, по другата му привеждали социалните добавки, а третата била в евро, открита от сина му, където той привеждал пари за подпомагане на месечните разходи, тъй като пенсията на баща му била ниска. По трите сметки имал извадени три банкови карти.

През 2020 г. от Банка "ДСК" АД се свързали със св. В. Д., за да го уведомят, че картите на св. Д. Д. изтичат и следва да се подменят. Той бил упълномощен да управлява сметките на баща си. След като уведомил баща си, че трябва да отиде до банката, той помолил св. В. См. да го придружи до банката за получаване на новите карти. Отишли заедно със св. Л. См.а.

2

Известно време след като получил новите си карти св. Д. помолил съседката си Л. См.а да му изтегли 20 лева, давайки й пластика на картата и пин кода към нея. След, като изтеглила сумата, св. См.а върнала картата, бележката за теглене и 20 лева на Д. Д., казвайки му че в картата му имало сума от 6000 лева. Възрастният мъж се зарадвал много, защото помислил, че това са спестени пари от социални помощи, но по-късно се оказало, че е налице грешка в картата, тъй като това била картата по сметката в евро, захранвана от сина му.

След това в периода 06-07.2020-21.07.2020 год. свид. Д. Д. многократно давал картата, обслужваща сметка с IBAN BG11STSA939712 си на семейство См.и, за да му пазаруват хранителни стоки и да му теглят пари от банкомат, предоставяйки пластиката и пин кода. Пластиката му била връщана всеки път, но понякога без разписка, с обяснението, че банкоматът не пускал бележка.

През м. юли 2020 г. св. В. Д. решил да „захрани" евровата сметка на баща си и като влязъл в онлайн банкирането видял, че наличността по нея била много малка, а трябвало да има около 2800 евро. От онлайн банкирането разбрал, че от сметката регулярно били теглени суми пари, за които баща му не му казал нищо. За периода 06.0721.07.2020 год. били изтеглени 2772 евро, с равностойност около 5700 лв. Всички тегления на парични средства от сметката били осъществени на два банкомата в гр. Варна, обслужвани от банки ОББ АД и ЦКБ АД. Свидетелят В. Д. попитал баща си за какво е теглил парите, но той отрекъл да е сторил това. В същото време се притеснил. Разговорът бил труден, тъй като св. Д. не чувал добре, поради което повече този въпрос не бил обсъждан.

На следващия ден след разговора със сина му, св. Д. споделил за липсващата сума от със св. См.. За да може да възстанови липсващата сума от сметката си св. Д. Д. решил да продаде свои ниви в с. Г., обл. Д.ч. За намирането на купувач му оказал съдействие отново св. См., на когото подписал пълномощно за осъществяване на сделката. Последният намерил купувач на имота. При прехвърлянето на имота, по настояване на нотариуса и видно от нотариалния акт св. Д. Д. присъствал на сделката и сам е подписал както нотариалния акт за продажба, така и съпътстващите документи. Бил придружен от св. В. См.. От сделката св.

3

Д. Д. получил общо 10 000 лева, като около 6000 лв./2880 евро/ от тях на 07.08.2020 год. с основание захранване внесъл по сметката, коментирана по горе и захранвана от сина му, за да възстанови липсите, които той установил. За внасянето на парите в банката бил придружен от св. См..

Според неговата съпруга, поради пререкания между баща и син, след внасянето на парите изпратили снимка на бордерото на св. В. Д..

От разписка без дата е видно, че сумата от 10 000 лв., представляваща продажната цена на имота била предадена от св. В. См. на св. Д..

От разпита на св. Д. Д., както и в депозираната жалба се твърди, че няколко дни след продажбата на земите сем. См.и се обърнали към него с молба да им даде заем от 3500 лева, защото им се родило внуче и имали спешна нужда от средства. Възрастният мъж им дал исканата сума, за която твърдял в разпита си, че не му е била върната.

Свидетелите Л. и В. См.и отричат да са получавали такава сума, като заем от Д. Д.. И двамата твърдят, че действително са имали заем към св. Д., но той бил в размер на 1000 лева, каквато сума му е била върната, за което била съставена разписка /т. 2, л.94/.

На 16.02.2022 г. Д. Д. починал.

Правилен е извода на ВОП, че деянието по чл.249, ал. 1 от НК е несъставомерно от обективна страна. За да е налице това престъпление следва неправомерните транзакции с парични средства да са извършени без съгласието на титуляра. По делото не са установени такива данни.

От показанията на св. Ц. Т., дъщеря на св. Д. е установено, че тя е знаела, че съседите му, св. См.и му помагат, включително, че им е давал банковата си карта, за да му теглят пари от сметката. Според свидетелката, баща й е давал банковата си карта и на нея, за да му тегли пари и пазарува хранителни продукти.

От показанията на св. Д. Т., внук на Д. Д., е установено, че дядо му многократно му е давал банковата карта и пин кода, за да тегли пари и да му пазарува. Бил е свидетел, че дядо му предоставял банковата си карта на сем. См.и със същата цел.

Свидетелите См.и не отричат обстоятелството, че са ползвали банковата карта и пин кода с цел да помогнат на възрастния мъж, но винаги са му 4 давали разписките за тегленето на средствата, както и изтеглените пари са били между 20 и 500 лв., като в голяма част от случаите св. Д. бил с тях и стоял в автомобила в близост до банкомат, като своевременно са връщали пластиките.

Правилен е извода на ВОП, че от събраните по делото доказателства не може да бъде установено, коя транзакция от кого точно е извършена.

Картата е предоставяна от титуляра с неговото знание и съгласие за ползване на поне четири различни лица през периода. Има данни и за разногласия между баща й син относно тези парични средства, които са теглени.

Правилен е и извода на ВОП, че не може да се повдигне обвинение на конкретно лице. Пластиката е била давана доброволно, заедно с пин кода, което означава, че не е извършено коментираното престъпление по чл.249, ал. 1 от НК, което е формално и не се интересува от нанесената щета. Не е невъзможно пластиката да е била давана със заръка да бъде теглена една сума, а всъщност да е изтеглена и присвоена друга, но това не може да се докаже безспорно от събраните доказателства, поради което не може да се повдигне обосновано обвинение. Обвинението не може да почива на предположения. В конкретния случай от всички събрани доказателства възникват няколко различни и възможни хипотези, но нито една не взема превес над останалите.

Видно от представената по делото справка от банка ДСК, централно управление „Сигурност“, има твърде смущаващи транзакции в един и същи ден, от един и същи банкомат, но няма механизъм да бъде установено от кого са осъществени.

Тези разсъждения се отнасят и към твърденията за извършена измама.

Не може да се твърди категорично и в случая от събраните по делото доказателства не се установява, че свид. Д. е бил подведен и то с користна цел, за разпореждане със сумата от 3500 лв. при даването й в заем, поради липса на преки доказателства именно за приемането и предаването на тази сума. Не може да се твърди, че е извършена измама от См.и при посредничеството им за продажбата на нивите. Не се установи свид. Д. по някакъв начин да е въведен в заблуждение. Има писмени доказателства, че сумата от продажната е предадена на свид. Д., а и част от нея физически е 5 внесена по сметката му в евро. При използването на договорните отношения с измамлива цел, трябва да се установи, че деецът изначално. В настоящия случай такива доказателства не са налице.

Неизпълнението на договорни задължения не е непременно или абсолютно основание за възникване на наказателна отговорност, а липсата на доказателства за създаването на невярната представа и за целта за имуществено ощетяване на насрещната страна, обуславят несъставомерност на деяние с правна квалификация по чл.209, ал.1 от НК".

От една страна са твърденията на вече починалия свид. Д., който твърди, че е дал сумата от 3500 лв. на сем. См.и за закупуване на детска количка и невръщането на тези средства. Тази теза се подкрепя от показанията на свид. В. Д. и Д. Т., които не са преки свидетели, а свид. Д. Д. им разказал изложеното в жалбата. От друга страна стоят показанията на свид. См.и, които не отричат да са взели заем, но за 1000 лв., който върнали с разписка, приложена по делото. Отричат да са взимали други пари от вече починалия Д., като навеждат твърдения, че свид. Д. пред тях е заявил, че ще даде парите на дъщеря си и внука си.

Правилен и законосъобразен е извода на ВОП, че наличието на известна потайност в семейството, твърденията за спорове относно имотни въпроси, воденето на дела след смъртта на свид. Д. между наследниците налагат извода, че наказателното производство следва да се прекрати, тъй като са изчерпани възможности за събиране на доказателства по настоящото дело, а от събраните не се установява твърдяните деяния да са извършени.

Доколкото производството по реда на чл. 243, ал.3 и сл. НПК предвижда съдебен контрол за законосъобразност на акта на прокуратурата, проверката, която извършва съдът следва да се ограничи до това дали са извършени всички необходими процесуално – следствени действия и обективирани ли са те в нужната процесуална форма, проведено ли е обективно, всестранно и пълно разследване и няма ли други нарушения на процесуалните правила.