Решение № 220 от 10.12.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Кюстендил, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20251520200360 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

А. Ж. , с ЕГН – ********** от с. С*****, общ. ******* , чрез адв. М. Г. от АК – Благоевград, със съдебен адрес – гр. *********, ул. „**********“№***, ет.* обжалва наказателно постановление № 24-1139-001520/14.06.2024 г.,издадено от началник сектор в ОДМВР Кюстендил, сектор „Пътна полиция“. В жалбата се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и се оспорва НП по същество, алтернативно се иска изменение на наложеното с НП административно наказание ,като се твръди липса на квалифициращия признак „системност“. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и изразява становище за правилност и законосъобразност на атакуваното НП.

След като подложи на обстоен анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка, настоящият съдебен състав намери за установено следното от фактическа страна :

1

На 12.01.2024 г. със стационарно техническо средство Sitraffic Ly ERS400, с № 10752D9А0108ВВ, позиционирано на ВП II-62, км. 4+730, на територията на с.Багренци, обл. Кюстендил е установено и заснето превишаване на максимално допустимата за населено място скорост от 50 км/ч. с МПС м. „Фолксваген“, модел „Т-РОК“, с рег. № ******, собственост на А. Ж.. Посоката на движение на МПС е от гр.Кюстендил към гр.Дупница, а скоростта, с която МПС се е движело е 115 км/ч.

Към АУАН е приложена снимка от видеоклип, в който се сочи и точния час на установяване на превишаване на скоростта – 16:15ч. Измерената скорост на движение на превозното средство от 115 км/ч, е редуцирана с приспаднат толеранс от 3% в полза на нарушителя – или наказуемата скорост е 111 км/ч, при ограничение на скоростта за движение в населено място- 50 км/ч.

На 16.01.2024 г., веднага след снемане на записите от техническото средство, с писмо рег. № 1139р-474/16.01.2024 г. началник сектор пътна полиция при ОДМВР – Кюстендил е изискал от началник сектор Пътна полиция , при ОДМВР – Благоевград да се установи водачът на заснетото МПС - м. „Фолксваген“, модел „Т-РОК“, с рег. № *********.

В писмото е изискано , след установяване на водача, да му бъде предоставена за попълване Декларация по чл. 188 от ЗДвП, за да бъдат предприети действия по съставяне на АУАН срещу посочено в тази декларация лице. В същото писмо е изискано от Началник сектор пътна полиция при ОДМВР Благоевград, след установяване на лицето и попълване на декларацията на същия да бъде връчена покана за явяването му за съставяне на АУАН.

От служителите на сектор Пътна полиция при ОДМВР Благоевград е установен собственика на описания автомобил- жалб. А. Ж.. В началото на м. февруари 2024 г.същият е призован в 01 РУ-Благоевград, където е запознат с преписката. При това свое явяване жалбоподателят заявил, че не може да си спомни на посочената дата кой е управлявал собствения му автомобил и помолил да му се даде възможност да установи кое е лицето.

На 19.02.2024 г. е проведен нов разговор с Ж., в който разговор той отказал да посочи лице и да попълни Декларация по чл. 188 от ЗДвП.

Поради горното, на 28.02.2024 г. Б. С., началник група при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, в присъствието на двама свидетели съставил АУАН с.

GA №116735, като актът е съставен в отсъствие на нарушителя, поради невъзможността същият да бъде открит.

В АУАН е описано установеното нарушение и е дадена правна квалификация на същото – чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Приложен е и видеоклип , в който се сочи и точния час на установяване на превишаване на скоростта – 16:15ч. Измерената скорост на движение на превозното средство е 115 км/ч. , като същата е редуцирана на 111 км/ч. с приспаднат толеранс в полза на нарушителя, при ограничение на скоростта за движение в населено място- 50 км/ч.

2

В обстоятелствената част на акта длъжностното лице изложило ясно и точно описание на фактическите обстоятелства, относими към инкриминираното нарушение, което е квалифицирано като съставомерно по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Изрично в акта са конкретизирани датата и мястото, където е констатирано нарушението, техническото средство, с което същото е било заснето и превишената скорост на движение на автомобила.

В АУАН е посочено, че нарушението е извършено от Ж. в условията на „системност“, като са цитирани два ЕФ за сходни нарушения.

АУАН е връчен на нарушителя на 04.06.2024 г. срещу подпис, като в графата „възражения“ нарушителят е посочил, че има такива.

Въз основа на акта, на 14.06.2024 г. началникът на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил издал атакуваното НП№ 24-1139-001520/2024г.

Недоволен от санкционирането му с това наказателно постановление останал жалбоподателя А. Ж., който го обжалва, в рамките на дадения му от ЗАНН срок.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, (срещу което е издадено атакуваното НП), в установения от закона четиринадесетдневен срок от връчване на НП и до надлежния съд, по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е допустима. Съдът констатира, при извършената от него служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, че не са допуснати съществени нарушения на правилата по съставянето им.

На първо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя, за това че са нарушени правата му още в първоначалната фаза на административнонаказтелното производство – тази по съставяне на акта за установяване на административно нарушение.

Според твърдяното в жалбата и поддържано от процесуалния представител на А. Ж. последният не е бил уведомен за това, че срещу него е започнато такова производство , като не е бил поканен за съставяне на процесния АУАН. Тези твърдения съдът намери за несъстоятелни и представляващи линия на защита на нарушителя, която не се подкрепя от никакви доказателства, а напротив опровергава се от събраните по делото такива. Налице е официална кореспонденция между началник сектор Пътна полиция Кюстендил и началник сектор Пътна полиция – Благоевград, с приложени докладни записки от служители на ОДМВР Благоевград, която кореспонденция категорично установява, че Ж. е бил запознат с образуваната преписка, сам е поискал да му се даде време да извърши лична проверка , за да установи кой е управлявал собствения му автомобил на процесната дата, след което е отказал да попълни Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е открит за последващи действия 3 по производството . ЗАНН в чл. 40, ал.2 дава възможност на актосъставителя да състави АУАН и в отсъствие на нарушителя , когато същият не е открит на известния по делото адрес .

Извършването на нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП съдът намира за доказано по несъмнен начин.

От друга страна обаче съдът счете, че в случая по делото липсват доказателства за това нарушението да е било извършено в условията на системност.

Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДП " Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

В случая както в АУАН така и в НП са описани два ЕФ за същото нарушение, съответно ЕФ с.К №5681022, влязъл в законна сила на 07.08.2023 и ЕФ с. К №7739207, влязъл в законна сила на същата дата – 07.08.2023 г.

Нарушението предмет на настоящото производство е единственото такова извършено след влизане в сила на тези електронни фишове, поради което и системност не е налице. За да е налице системност по смисъла на посочената по-горе разпоредба следва въззивникът да е бил санкциониран поне веднъж след влизане в сила на посочените по-горе ЕФ за същото нарушението, преди да е извършил настоящото нарушение, като и двете нарушения (предходното след влизане в сила на двата ЕФ и настоящото следва да са били извършени в едногодишния срок от влизане в сила на първия ЕФ (в случая двата посочени в НП доколкото са влезли в сила на една и съща дата). В настоящия случай това не е така. Както бе посочено нарушението предмет на настоящото адм. наказателно производство е първото такова след влизане в сила на ЕФ за същото деяние.

Доколкото обаче нарушението предмет на настоящото адм. наказателно производство е било извършено от въззивника в едногодишен срок от наказването му по адм. ред за същото нарушение с влязъл в сила ЕФ (цитираните по-горе два ЕФ) то същото е извършено в условията на „повторност“ по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДП. Съгласно цитираната разпоредба Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.

174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Горното налага и определяне на санкция съобразно нормата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДП /ред. ДВ бр. 101/2016 г., която е актуалната редакция към момента на извършване на нарушението / . И доколкото това нарушение е по-леко наказуемо от това за което на въззивника е наложена санкция (в конкретния случай за повторно извършено нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП в нормата на ал. 4 на същия член от закона е предвидено наказание глоба в двойния размер (в случая 1600 лв. - 2х800) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три/ месеца , а за системно такова в нормата на ал. 5 е предвидено наказание 4 глоба в двойния размер както и кумулативно наказание лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца) и няма никакво изменение на фактическото обвинение, касае се за едно и също деяние, то съдът съобразявайки и задължителните указания дадени с ТР № 8/16.09.2021 год. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС по т. д. № 1/2020 год. счете, че няма пречка да преквалифицира деянието за което въззивника е привлечен към адм. наказателна отговорност и да измени НП като му наложи санкция съобразно нормата на чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 6 от ЗДП /ред. ДВ бр. 101/2016 г./, а именно глоба в размер на 1600 лв. (двойния размер на санкцията предвидена в нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три/ месеца.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът прави извода, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо, но следва да бъде изменено като на въззивника бъде наложено наказание съобразно нормата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДП за нарушение извършено в условията на повторност.

Разноски се претендират от страна на жалбоподателя, като искането е направено своевременно.

При този изход на делото (НП подлежи на изменение и то без промяна в размера на наказанието глоба) това искане на въззивника се явява неоснователно и като такова се отхвърля от съда.

Съдът намира, че възстановяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат на въззивника доколкото обжалваното наказателно постановление не отменено, а изменено и то единствено по отношение на кумулативно предвиденото в закона наказание лишаване от право да управлява МПС. В останалата му част, размерът на санкцията не е редуциран и остава същия, поради което и липсва законово основание за по – благоприятно третиране на дееца относно присъждане на разноски, които е направил за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното , съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1139-001520/14.06.2024 г.,издадено от началник сектор в ОДМВР Кюстендил, сектор „Пътна полиция“, с което на А. Ж., с ЕГН – ********** от с. ********, общ. ********, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 1600 лв., както и адм. наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6/шест/ месеца като НАЛАГА на същия адм. наказание глоба в същия размер от 1600 лв. на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДП и адм. наказание „ лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца“ за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП , извършено повторно.