Решение № 4621 от 14.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4621 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20241100513963 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 3179 от 28.02.2023 г., постановено по гр. д. № 796/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 55-и състав, е признато за установено на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че „Строително предприемачески холдинг“ ЕООД дължи на „А1 България“ ЕАД сумата от 6691,46 лева – неплатена цена по договор за мобилни услуги от 05.02.2020 г., потребени за периода 28.02.2020 г. – 27.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 26.08.2021 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 49603/2021 г., по описа на Софийския районен съд, 55-и състав, като искът е отхвърлен за горницата над тази сума до пълния търсен размер от 9979,81 лева – неплатена цена по договор за мобилни услуги от 05.02.2020г., потребени за периода 28.10.2019 г. – 27.01.2020 г.

Съобразно изхода на спора с решението е разпределена и отговорността за разноски между страните, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 368,23 лева, от които 167,35 лева – разноски по ч. гр. д. № 49603/2021 г. по описа на СРС, 55-и състав, и 200,88 лева – разноски за исковото производство, а ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 32,95 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

1

В законоустановения срок срещу решението в частта, с която са уважени предявените от дружеството искове, е постъпила въззивна жалба от ответника „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД, подадена чрез юрк. Г.Р., в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната част. На първо място въззивникът излага, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като районният съд е игнорирал изложените обстоятелства и представени доказателства от ответника. Намира, че представеният от ищеца договор не е породил действие, тъй като не са извършвани съответните задължения от страна на ищеца и ползваните от ответника офис помещения въобще не са били свързани по описания в договора начин към мрежата на мобилния оператор. Счита, че ищецът не е доказал, че е предоставил услуги чрез обществена фиксирана мрежа и мобилна наземна мрежа на адреса на ползваните офис помещения от страна на ответника, като в тази връзка посочва, че не са били ангажирани и протоколи за осигуряване на такива услуги, считано от 05.02.2020 г. За неправилен намира извода на районния съд, че самото сключване на договора и издаването на фактури от страна на ищеца е достатъчно основание да се счита, че предметът на договора е изпълнен и се дължи плащане. Посочва още, че съдът не е изследвал съдържанието на представените по делото фактури и по-конкретно – тези, в които е посочено нулево потребление.

Според въззивника неправилно районният съд е достигнал до извод, че ответникът не е доказал, че не поддържа офиси на описаните в процесния договор локации, тъй като в тази връзка бил представен договор за наем, в който изрично било посочено местонахождението на ползваните от ответника офис помещения.

С оглед изложеното е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на решението в обжалваната част.

В законоустановения срок от въззиваемия „А1 България“ ЕАД чрез юрк. М.К. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който е взето становище за неоснователност на същата и е отправена молба за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, в която исковете са отхвърлени, не се обжалва и е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящото въззивно производство. При извършена проверка по реда на чл.

269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че в обжалваната част решението е валидно и допустимо.

2

По отношение на доводите на въззивника за неправилност на решението в атакуваната част съдът намира следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответникът „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД дължи на ищеца „А1 България“ ЕАД сумата от 9979,81 лева, представляваща неплатена цена по договор за предоставяне на комплексна електронна съобщителна услуга от 05.02.2020 г., потребени за периода от 28.10.2019 г. до 27.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден договор за електронни съобщителни услуги, предоставяне на услугите за процесния период и размера на претендираното вземане за месечни такси и незаплатени услуги.

От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства, се установява, че между страните са съществували облигационни отношения, по силата на които „А1 България“ ЕАД се е задължило да предостави на ответника достъп до комплексна електронна съобщителна услуга, която включва услугата „Business Voice”, услугата „Достъп до Интернет“ и услугата „Data VPN”.

Видно от представения пред районния съд договор от 05.02.2020 г., страните са се договорили доставчикът да предостави възмездно услугата срещу възнаграждение в размер на 830 лева без ДДС, която сума представлява месечна такса.

Основните възражения на ответника касаят въпросите дали ползваните от ответника офис помещения въобще са били свързани по описания в договора начин към мрежата на мобилния оператор, както и дали ищецът е предоставял услуги чрез обществена фиксирана мрежа и мобилна наземна мрежа на адреса на ползваните офис помещения.

В случая следва да бъде направено разграничение между задължението за абонаментна такса (месечна такса) и задължението за заплащане на предоставените услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата.

Следователно абонаментната такса се дължи от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса.

Дължимостта на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време (съответният отчетен месец), през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до предоставената услуга и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план. Месечната такса се дължи независимо от ползването, интензитета и обема на ползване и/или неизползването на услугата. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния 3 оператор или не, но той ще дължи уговорената абонаментна такса.

В случая към договора е представен и констативен протокол за предоставяне на услуга, подписан от представител на ответника, който удостоверява предоставянето на уговорената услуга, както и обстоятелството, че същата е активирана и отговаря на договорените изисквания и параметри.

Ето защо неоснователно се явява възражението на въззивника, че ищецът не е предоставил достъп до процесната услуга, както и че не са били ангажирани протоколи за осигуряване на такива услуги.

Доколкото обаче във фактурата за периода 28.02.2020 г. – 27.03.2020 г. са начислени такси за потребление и при изрично оспорване от страна на ответника, че не е ползвал предоставените услуги, то според настоящия съдебен състав всички претенции на ищеца за суми над абонаментната такса от 830 лева (996 лева с ДДС) са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При наличие на изрично оспорване от страна на ответника, че последният е ползвал услугите, ищецът е следвало да ангажира доказателства за установяване на това си твърдение. Не става ясно и защо във фактурата за периода 28.07.2020 г. – 27.08.2020 г. е начислена сума от 1695,66 лева, доколкото, както вече бе посочено, дължимата абонаментна такса е 996 лева с ДДС.

При това положение искът е основателен за сумата от 5976 лева, представляваща сбор от 6 броя месечни такси за предоставен достъп до комплексна електронна съобщителна услуга. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено за горницата над 5976 лева до уважения от районния съд размер от 6691,46 лева, а в останалата обжалвана част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отговорността за разноски съдът намира следното:

Предвид изхода на спора следва да бъде препразпределена отговорността за разноски за исковото и заповедното производство, като решението следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата над 328,86 лева, а на ответника следва да се присъдят още 7,17 лева.

Следва да бъдат разпределени и разноските за въззивното производство, като съобразно отхвърлената част от въззивната жалба в полза на въззиваемия следва да се присъдят 89,31 лева за юрисконсултско възнаграждение, а съобразно уважената част от въззивната жалба в полза на въззивника следва да се присъдят разноски в общ размер от 25 лева (за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса).

Предвид цената на иска и разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3179 от 28.02.2023 г., постановено по гр. д. № 796/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 55-и състав, В ЧАСТТА, С 4

КОЯТО е признато за установено на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че „Строително предприемачески холдинг“ ЕООД дължи на „А1 България“ ЕАД горницата над сумата от 5976 лева до присъдената от районния съд сума от 6691,46 лева, представляваща неплатена цена по договор за мобилни услуги от 05.02.2020 г., потребени за периода 28.02.2020 г. – 27.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 26.08.2021 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49603/2021 г., по описа на Софийския районен съд, 55-и състав, КАКТО И В ЧАСТТА, С КОЯТО на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Строително предприемачески холдинг“ ЕООД е осъден да заплати на „А1 България“ ЕАД горницата над сумата от 328,86 лева до присъдената от районния съд сума от 368,23 лева, представляваща разноски направени в хода на исковото и заповедното производство,

КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980 срещу „Строително предприемачески холдинг“ ЕООД с ЕИК 130917415, предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца горницата над сумата от 5976 лева до присъдената от районния съд сума от 6691,46 лева, представляваща неплатена цена по договор за мобилни услуги от 05.02.2020 г., потребени за периода 28.02.2020 г. – 27.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 26.08.2021 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49603/2021 г., по описа на Софийския районен съд, 55-и състав.