Решение № 4451 от 11.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4451 гр. София, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова- Хранова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100500035 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20061091 от 10.10.2022 г. по гр.д. № 44985/2013 г. по описа на СРС, 176 с-в, е: отхвърлен като неоснователен предявения от Б. С. Ц., с ЕГН:********** срещу Столична община иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника Столична община, че Б. С.

Ц. е придобил на основание придобивна давност собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр.София, ул." ******* *******, район Връбница, с идентификатор № ***, с площ от 621 кв.м., с предходен пл.№ 244, кв.31, парцел VI, при съседи имоти с кад.№ №

***,

***, ***,

***, 681134.2822.242, ***, ***, ***,

***, ***, заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 26 кв.м. и еднофамилна жилигцна сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 32 кв.м.; отхвърлен е предявения от Столична община иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника Б. С. Ц., че ищецът - Столична община е придобила на основание придобивна давност за периода от 01.11.1966г. до 02.11.1976г. собствеността върху 1 недвижим имот, находящ се в гр. София, пл.№ 244, м- т Модерно предградие, с идент.

№ *** по КК, одобрена със заповед № РД-18-39/20.07.2011г.

В срок е подадена въззивна жалба от ищеца Б. С. Ц. с излагане на доводи за неправилност и необоснованост на решението на СРС. Поддържа, че от момента на закупуване на имота – 22.10.1993 г. до настоящия момент владее непрекъснато и необезпокоявано имота с намерение за своене. Тези обстоятелства са били установени в проведеното производство и неправилно СРС е отхвърлил иска за собственост на имота придобита по давност. Имотът никога не е бил държавна и общинска собственост и приетото от съда в тази насока противоречи на събраните доказателства и на установените чрез последните обстоятелства. Чрез представените в производството АДС и АОС не е установено, че държавата или общината са придобили собствеността върху имота на годно правно основание. Същевременно същите са оспорени като неистински и не се придружават от графична част. Като не е съобразил тези обстоятелства съдът е постановил неправилно и необосновано решение в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Няма данни имота да е отчуждаван и същият никога не е владян от държавата или общината. Същевременно от събраните пред първата инстанция гласни доказателства е установено, че ищецът и неговият праводател са владяли непрекъснато имота с намерение за своене, ползвали са го, оградили са го.

Отправя искане за отмяна на решението в частта на отхвърляне на предявения установителен иск за собственост срещу Столична община. Моли за уважаване на иска и признаване правото му на собственост по давност на описания недвижим имот.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна Столична община е подал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и обосновано и не страда от описаните пороци. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. С. Ц., с ЕГН:********** срещу Столична община, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е придобил на основание придобивна давност недвижим имот, находящ се в гр.София, ул." ******* *******, район Връбница, с идентификатор № ***, с площ от 621 кв.м., с предходен пл.№ 244, кв.31, парцел VI, при съседи имоти с кад.№ № ***, ***,

***, ***, 681134.2822.242, ***, ***,

***, ***,

***, заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 26 кв.м. и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 32 кв.м.

Ищецът твърди, че на 22.10.1993г. е сключил с П. К.П. писмен предварителен договор за закупуване на процесния имот. Окончателен договор не бил подписан, но ищецът твърди да е във владение на имота непрекъснато и необезпокоявано, считано от подписване на предварителния договор - 22.10.1993г. През 2010г. ищецът направил опит да се сдобие с констативен нотариален акт , но от справка в Общинска служба установил, че за процесния имот е съставен АОС № 183 от 12.02.1997г., в който имотът е посочен като „стар общински".

Ответникът - Столична община депозира в срок отговор, с който оспорва иска.

Поддържа, че имот с идент.№ *** има и влязъл сила КК и КР одобрен със заповед № РД- 18-39/20.07.2011г. на изп.директор на АГКК, както и одобрен ПУ, действащ регулационен план на кв."Модерно предградие", одобрен със заповед № РД09-414/23.07.1998г. на главния архитект на гр.София. Ответникът твърди, че към 1993г. процесният имот не е съществувал, доколкото към 1990г. е попадал в територия, отредена за обществено жилищно строителство и комплексно обществено обслужване, а в по - стар времеви период -към 1960г. е бил земеделски имот, нива, извън регулация.С одобряване на плана през 1997г. за имот от 620 кв.м. е бил отреден парцел УПИ/-У1-244, кв.31, м-т Модерно предградие, който е общинска собственост и за който графично , според действащия ПуП ,както към 1990г., така и към 1997г. няма налична претенция. Твърди още и че имотът винаги е бил част от обществен залесителен пояс, с подчертано обществено предназначение и е имал винаги характера на публичен имот.

3

По реда и в срока на чл.211 от ГПК, ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца по първоначалния. Предявен е на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника Б. С. Ц., че ищецът Столична община е придобила на основание придобивна давност за периода от 01.11.1966г. до 02.11.1976г. недвижим имот, находящ се в гр. София, пл.№ 244, м-т Модерно предградие, с идент.№ *** по КК, одобрена със заповед № РД-1839/20.07.2011г.

Ответникът по насрещния иск - Б. Ц., го е оспорил изцяло с подадения в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор. Твърди, че АДС № 1656/01.11.1966г. и АДС № 38/28.09.1970г. са издадени без основание и ги оспорва като съдържание и истинност, доколкото в тях се твърди, че имотът се държи от И.И.К., а едновременно с това се сочи, че имотът е стар общински и безстопанствен.

По същество по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС ищецът следва да докаже, че е придобил имота на поддържаното от него придобивно основание - давност, а общината, след като се позовават на чл. 6, пр. 2 ЗС (ДВ, бр.

92/1951 г.), респективно чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС (преди изменението с ДВ вр.

96/09.11.1999 г.) - че имотът е бил безстопанствен, което включва противопоставяне и доказване на факти, които препятстват възникването или водят до прекратяване правата на ищеца. Дали се касае за безстопанствен имот е извод, който следва, ако ищецът не успее да докаже положителния факт, че имотът е имал друг, различен от Държавата/общината, собственик - в случая – неговия праводател по сключения в писмена форма договор за покупко-продажба на недвижим имот с посочена дата 22.10.1993 г. Затова в тежест на ищеца е да установи, че е собственик на имота, респ. правопораждащите факти с оглед твърдяното придобивно основание, а в тежест на ответника - че са били налице обстоятелства, изключващи възможността за владелеца да придобие имота по давност, понеже имотът е бил държавен/общински.

Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1) да е постоянно - т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато - в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца - чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено - да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; 4) да е спокойно - такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.

4

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus possessionis ) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini rem sibi habendi ). При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ.

Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението (animus domini rem sibi habendi ) - намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението (corpus possessionis ) упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори - така ТР № 1/2012 г. от 6 август 2012 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2012 г. на ОСГК; ТР № 4/2012 г. от 17 декември 2012 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2012 г. Няма пречка предмет на владението, като юридически факт да бъдат и вещи, които не могат да бъдат придобити по давност, поради някаква причина. Това е така, тъй като се касае до установено фактическо отношение на едно лице спрямо вещта, то следва да приемем, че всички вещи могат да бъдат предмет на владение - без значение дали са частна, държавна (частна или публична), общинска (частна или публична) или кооперативна собственост, дали са вещи на гражданския оборот или извадени от него. Това разграничение е от значение единствено за последиците на владението - не всяка вещ може да бъде придобита по давност в резултата на владение в рамките на законовия срок (пример ограниченията на чл. 86 ЗС). В действащото законодателства няма норма, която да е аналогична на чл. 306 ЗИСС (отм.), в който текст изрично е уреден, че владението на вещи, на които собствеността не може да бъде придобита, няма юридическо действие - в този смисъл Решение № 106 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 2687/2015 г., II г.о. на ВКС.