Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12920 от 21.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 70618/2021
Вид
Решение № 12920
Подписан
21.07.2023
Състав
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.6 · Закон за енергетиката
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 12920 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря Е. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20211110170618 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на дължими разделно при равни квоти от ответниците вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 24395/2021г. на СРС, 67 състав, а именно: сумата 880,23 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.07.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 116,74 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 31.10.2018г. до 01.04.2020г., сумата 33,06 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2021г. до окончателното й изплащане и сумата 5,40 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 01.12.2018 г. до 01.04.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 31, находящ се в гр. С., абонатен № .. Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.

Ответниците са депозирали отговор, с който оспорват исковете по основание и размер. Не оспорват, че са съсобственици при равни квоти на 1 процесния имот. Твърдят, че ответницата Д. Г. е пожелала откриването на партида на свое име, респективно единствено тя е встъпила в договорни отношения с ищеца. Излагат съображения за нищожност на приложената към исковата молба декларация, с която И. Г. се е задължила да носи солидарна отговорност за задълженията към ищеца по отношение на процесния имот.

Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.

Третото лице помагач „Х. не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.

Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им 2 публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От приетия по делото нотариален акт № 92, том I, дело № 82/2013 г. се установява, че на 08.10.2013г. Д. К. Г. и И. К. Г. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот – апартамент № 31, находящ се в гр. С..

Видно от приетата по делото заявление-декларация от 08.11.2013г. Д. К. Г. е отправила искане да й бъде открита индивидуална партида за процесния имот, като е посочила, че домакинството й се състои от 2 члена. С декларация от 08.11.2013 г. другият съсобственик – И. К. Г. е изявила съгласие титуляр на партидата да бъде Д. Г., като се е задължила да отговоря солидарно с нея спрямо дължимите вземания за потребена топлинна енергия в имота. Не се установи в производството декларацията от 08.11.2013г. да страда от твърдяните основания за нищожност, поради което същата обвързва валидно 3 страните. Следователно, съдът намира, че между ищеца и Д. К. Г. е постигнато съгласие за сключване на неформален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, действащ и спрямо исковия период /м.07.2017 г. до м.04.2020 г./. Доколкото другият съсобственик и ответник в производството – И. Г. е встъпила като солидарен длъжник в главното правоотношение, същата отговаря за изпълнението на задълженията спрямо потребена топлинна енергия в имота.

Сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответниците не твърдят провеждането на такова оспорване по съответния ред на същото, следователно са обвързани от него и от сключения в изпълнението му договор.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния имот е изразходвана енергия за отопление, като е имало монтирани 3 бр. отоплителни тела с топлоразпределители и щранг-лира. В сградата не е ползвана топла вода. Вещото лице дава заключение, че разпределението на топлоенергията е извършено на база реален отчет. От същото се изяснява, че дължимата от ответниците сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 1286,60 лева.

Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.

Съдът намира, че направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност се явява частично основателно. Приложимата погасителна давност спрямо процесните вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно вземане, считано от падежа на същото, който за дължимите месечни суми за периода от м.07.2017г. до м.04.2020г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр.

28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.

4

Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г./ нормата на чл.3, т.2 е изменена, като отпадат „и други срокове“, а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“. Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла. Предвид това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва да се приеме, че към датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл.

116, б. „б“ ЗЗД – 26.04.2021г., е изтекла погасителната давност за месечните вземания, претендирани за периода от м.07.2017г. до м.12.2017г. включително. Съобразно изложеното претенцията срещу ответниците следва да бъде отхвърлена в частта за сумата 87,65 лева, изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК и съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, съответно да бъде уважена претенцията за доставена топлинна енергия за периода м.01.2018г.-м.04.2020г. за сумата 792,58 лева, разпределена по 396,29 лева за всеки от ответниците, съобразно претенцията на ищеца.