Решение № 4696 от 14.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4696 гр. Пловдив, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330116970 по описа за 2025 година

Производството е по субективно пасивно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19 и чл. 21 ЗПК и чл. 143 – 146 ЗЗП, както и по осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Ищецът В. М. Ш. ЕГН **********, с адрес: ****, чрез ЕАД „Е. И.“, Булстат ***, със съдебен адрес: ***, е предявил против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 2, Бизнес център „България“, и против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление на същия адрес, искове за установяване недействителността на Договор за потребителски кредит № *** г. и нищожността на сключения във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство от 24.02.2022 г., както и за връщане на недължимо платени суми.

В първоначалната искова молба осъдителните претенции са били предявени за 1 077,33 лв. – платена възнаградителна лихва по договора за кредит, и за 4 081,51 лв. – платено възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Съдът е допуснал изменение на предявените искове при условията на чл.214 от ГПК, както следва: иска за връщане на възнаградителна лихва е намален от 1 077,33 лв. на 5,94 лв. или 3,04 евро, иска за връщане на възнаграждението по договора за поръчителство е намален от 4 081,51 лв. на 8,88 лв. или 4,54 евро, като за горниците над тези суми, исковите 1 претенции са прекратени на основание чл. 232 ГПК.

Ищецът твърди, че кредитното правоотношение е потребителско и че в посочения в договора ГПР не е включен разходът за възнаграждение на дружеството, предоставящо поръчителството. Според него това възнаграждение е пряко свързано с кредита, предвидено е като част от търговската конструкция по отпускането му и следва да бъде отчетено като „общ разход по кредита за потребителя“ по § 1, т. 1 ДР ЗПК. Поради изключването му посоченият ГПР не отразявал действителното оскъпяване, а потребителят бил лишен от прозрачна и точна информация за реалната цена на кредита.

В исковата молба първоначално са посочени лихвен процент 19,86 % и ГПР 21,77 %. От представената впоследствие договорна документация, от отговорите на ответниците и от приетата съдебно-счетоводна експертиза обаче се установяват действителните параметри на процесния договор – фиксиран годишен лихвен процент 39,94 % и ГПР 48,13 %. Това несъответствие в първоначалното фактическо изложение не променя предмета на спора, тъй като наведеното основание за недействителност е именно непълното формиране на ГПР поради невключване на възнаграждението за поръчителя, а този въпрос е изцяло изяснен чрез събраните доказателства.

По отношение на договора с „Ай Тръст“ ЕООД ищецът поддържа, че възнаграждението за поръчител е уговорено в нарушение на добрите нрави и правилата за защита на потребителя. Сочи, че конструкцията прехвърля върху кредитополучателя разход за обезпечение, което обслужва преди всичко интереса на кредитора, увеличава значително общата тежест на кредита и е част от механизма за заобикаляне на императивните ограничения на ЗПК.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва исковете. Не оспорва сключването на Договор № *** г., предоставянето и пълното усвояване на главница 5 000 лв., нито факта, че договорът е изцяло погасен. Поддържа, че договорът е сключен за срок от 24 месеца при ГЛП 39,94 %, ГПР 48,13 % и общ размер на плащанията 7 398,33 лв.

„Кредисимо“ ЕАД изрично признава, че възнаграждението, дължимо на „Ай Тръст“ ЕООД по договора за предоставяне на поръчителство, не е включено в изчислението на ГПР.

Според кредитора този разход не следва да се включва, тъй като обезпечението не било задължително условие за получаване на кредита, договорът с поръчителя се сключвал след кредитния договор в отделна електронна среда, а размерът на възнаграждението не бил известен на кредитора при сключване на кредитния договор.

Първият ответник поддържа, че потребителят имал възможност да кандидатства и за необезпечен кредит, както и да избере друго допустимо обезпечение. Сочи още, че договорът с „Ай Тръст“ ЕООД представлява отделно правоотношение, по което вземането за възнаграждение възниква в полза на втория ответник, а не в полза на „Кредисимо“ ЕАД.

Оспорва осъдителните претенции и заявява, че от счетоводната му система не се установяват плащания в първоначално претендираните размери.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД също оспорва исковете. Не оспорва наличието на договора за 2 предоставяне на поръчителство и неговата връзка с Договор № *** г. Поддържа, че предоставя реална възмездна услуга по гарантиране на задълженията на кредитополучателя и възнаграждението е съобразено с поетия риск, като се дължи само за периода, през който е осигурено обезпечението.

Вторият ответник подробно описва механизма на електронното кандидатстване. Според изложението потребителят първо избира дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит; кредитният договор се подписва с „Кредисимо“ ЕАД, а едва след това при избор на поръчителство клиентът се пренасочва към отделната платформа на „Ай Тръст“ ЕООД. От това се извежда, че договорът за поръчителство не е задължителен елемент от кредитната сделка и че кредиторът не знае предварително размера на бъдещото възнаграждение.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По Договор за потребителски кредит № *** г. на ищеца е предоставена главница 5 000,00 лв.

Срокът на кредита е 24 месеца, договорният ГЛП е 39,94 %, а посоченият ГПР – 48,13 %.

Общият размер на плащанията по кредита, без възнаграждението за поръчителя, е 7 398,33 лв., от които 5 000,00 лв. главница и 2 398,33 лв. възнаградителна лихва.

На същата дата ищецът е сключил с „Ай Тръст“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който е уговорено възнаграждение 4 249,47 лв. Този размер е почти равен на чистата стойност на кредита и представлява приблизително 84,99 % от предоставената главница.

Съдебно-счетоводната експертиза установява, че при изчисляването на договорния ГПР 48,13 % е включена договорната възнаградителна лихва, но не е включено възнаграждението по договора с „Ай Тръст“ ЕООД. Ако гаранционното възнаграждение бъде включено като разход по кредита, ГПР достига 157,47 %.

Експертизата установява още, че на *** г. ищецът е заплатил общо 5 015,00 лв. От тях 5 000,00 лв. са отнесени за главница, 5,94 лв. – за възнаградителна лихва и 8,88 лв. – за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, като в счетоводството на „Кредисимо“ ЕАД остава неразпредЕ. сума 0,18 лв. След това плащане няма отразени непогасени задължения нито по кредитния договор, нито по договора с „Ай Тръст“ ЕООД.

Съдът кредитира заключението като компетентно, обективно и основано на договорната документация и извършена проверка в счетоводствата на двете дружества. Заключението не е оспорено от страните.

По договорът за потребителски кредит:

Процесният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което действа извън рамките на търговска или професионална дейност, а „Кредисимо“ ЕАД предоставя кредити в рамките на професионалната си дейност.

Следователно са приложими императивните правила на ЗПК и защитните норми на ЗЗП.

3

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. ГПР е стандартизиран показател за реалната цена на кредита и има за цел да осигури на потребителя възможност да прецени икономическата тежест на сделката и да сравни различни кредитни предложения.

По силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 ДР ЗПК, в общия разход по кредита се включват всички известни на кредитора разходи, пряко свързани с кредитния договор, които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, когато тяхното сключване е условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.

Съдът не споделя тезата на ответниците, че формалната възможност да бъде заявен необезпечен кредит автоматично изключва възнаграждението за поръчителя от общия разход.

От договорната документация се установява, че обезпечението е интегрирано в механизма на отпускане и одобряване на кредита. Съгласно изложеното от самия ищец, което не е опровергано с конкретни доказателства за реално предложена равностойна алтернатива, изборът на обезпечен кредит води до значително по-бърза процедура по одобряване, докато необезпеченият кредит се разглежда в по-дълъг срок. Именно когато потребителят се нуждае от незабавен финансов ресурс, тази разлика има съществено икономическо значение.

Допълнително следва да се отчете, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД. Формалната самостоятелност на двете юридически лица не е достатъчна да обоснове извод, че кредиторът не може да знае за икономическата цена на свързаната с неговия кредит услуга, когато тя е част от стандартизирана процедура, инициирана именно чрез платформата на кредитора.

За значението на допълнителните услуги при определяне на общия разход по кредита е относимо Решението на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, Profi Credit Bulgaria. СЕС приема, че националният съд следва да извърши реална преценка дали допълнителната услуга е фактически свързана с кредита и дали изваждането на възнаграждението за нея от ГПР не прикрива част от действителната цена на кредитния продукт. Решаващ е икономическият ефект, а не формалното отделяне на договора.

В настоящия случай експертизата установява съществена разлика между обявения ГПР 48,13 % и икономическия резултат при включване на възнаграждението за поръчителя – 157,47 %. Разликата е многократна. Следователно договорният ГПР не дава вярна представа за реалното оскъпяване.

Освен това действителният ГПР, изчислен при включване на този разход, многократно надвишава максимално допустимия предел по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Конструкцията, при която значителен компонент на цената се отделя в договор със свързано лице и не се включва в ГПР, води до заобикаляне на императивното ограничение на закона.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка договорна клауза, която има за цел или резултат 4 заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Когато невключването на значителен предварително предвидим разход води до представяне на ГПР под законовия максимум, докато реалният ГПР е значително по-висок, е налице именно такъв резултат.

Неоснователно е възражението на „Кредисимо“ ЕАД, че разходът не е бил известен към момента на сключване на договора. Дори да се приеме техническата последователност, според която договорът с „Ай Тръст“ се потвърждава непосредствено след кредитния договор, двете сделки се сключват в единна икономическа операция, а размерът на възнаграждението за поръчител е определен по стандартизиран модел и се визуализира на потребителя в рамките на същия процес по кандидатстване. Кредиторът и поръчителят са свързани лица, а кредиторът улеснява събирането и разпределянето на възнаграждението.

При тези данни съдът приема, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е спазено.

Посоченият ГПР не съдържа всички релевантни разходи и не отразява действителната обща цена на кредита. Това нарушение води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.

По договорът за предоставяне на поръчителство:

Договорът с „Ай Тръст“ ЕООД е функционално и икономически свързан с кредитното правоотношение. Макар да е оформен като самостоятелна сделка, без кредита той няма самостоятелно стопанско предназначение, а предметът му е единствено обезпечаване на задълженията по конкретния потребителски кредит.