Разпореждане № 6159 от 02.12.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 02.12.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3486 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. намери следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В, против длъжника С. А. Е., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: ***, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 550,00 BGN /петстотин и петдесет лева/ - главница по Договор за потребителски кредит № *** сключен на *** г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и С. А. Е., ЕГН **********, вземането по който е прехвърлено на заявителя „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133 с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.11.2025 г.; 216,74 BGN /двеста и шестнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/ – мораторна лихва за периода от 01.12.2020 г. до 30.10.2025 г.; 37,10 BGN /тридесет и седем лева и десет стотинки/– договорна лихва по договора за заем за периода от 29.08.2020 г. до 30.11.2020 г.; 225,90 BGN /двеста двадесет и пет лева и деветдесет стотинки/ – неустойка по Договора за потребителски кредит, както и не е предоставил договореното в чл. 6.1 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, поради което кредитополучателят дължи на кредитора неустойка съгласно чл.6.2; 314,54 BGN /триста и четиринадесет лева и петдесет и четири стотинки/, както и сторените разноски – 22,85 BGN /двадесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/ държавна такса и 100,00 BGN /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, договор за потребителски кредит, вносна бележка за внесена държавна такса и др.

Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК.

Досежно сумата в размер на 314,54 лв. за такса по Тарифа за събиране на вземания от първоначалния кредитор и с оглед изявлението на заявителя, обективирано в молба от 2025г. за оттегляне на претенцията в тази й част, съдът намира, че изначално не е сезиран с искане за присъждането й, доколкото уточнението е направено в производството по изчистване нередовностите на заявлението, поради което съдът намира, че изначално не е бил сезиран с 1 искане за посочената сума.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. Тъй като договорът за паричен заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.

Досежно сумата в размер на 225,90 BGN, представляваща неустойка поради непредоставяне на поне едно обезпечение съгласно чл. 6.1 в тридневен срок от сключването на договора, поради което кредитополучателят дължи на кредитора неустойка съгласно чл.6.2., съдът намира следното:

Договорената неустоечна клауза предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение на задължението от вида на посочените в чл. 33, ал. 1 от ОУ, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка, платима разсрочено заедно с вноските по погасителния план (последният инкорпориран в самия договор за заем). Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена, неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно представения погасителен план. Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, а това на свой ред противоречи на принципа за добросъвестност. Уговорена по този начин неустойката задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение, което я прави неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, защото създава съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията им. Така и очевидно клаузата не цели обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна по правоотношението. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. пар. 1 ДР от ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.

В частта за разноските искането е основателно съобразно уважената част от претенцията. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) BGN, тъй като 2 производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Така, съобразно уважената част от заявлението, в заключение, на заявителя се следват разноски, както следва: 1 7 , 8 4 BGN /седемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/ – държавна такса и 62,45 BGN/ шестдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която С. А. Е., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България“ № 81В, ап. 3, сумите, както следва: 550,00 BGN /петстотин и петдесет лева/ - главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и С. А. Е., ЕГН **********, вземането по който е прехвърлено на заявителя „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133 с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; 216,74 BGN /двеста и шестнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/ – мораторна лихва за периода от 01.12.2020 г. до 30.10.2025 г.;

37,10 BGN /тридесет и седем лева и десет стотинки/– договорна лихва по договора за заем за периода от 29.08.2020 г. до 30.11.2020 г., както и сторените разноски – 17,84 BGN /седемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/ – държавна такса и 62,45 BGN/ шестдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявлението на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 225,90 BGN /двеста двадесет и пет лева и деветдесет стотинки/ – неустойка по Договора за потребителски кредит.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е отхвърлено в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Михаела Ив. Атанасова )

3