Решение № 52 от 08.03.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. гр. Добрич, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас М. Каменски

Членове:

Милена Ив. Хараламбиева

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Елица Вл. Александрова в присъствието на прокурора З. В. Т. като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223200600341 по описа за 2022 година Производството е образувано по реда на гл.ХХI от НПК, по жалба на повереника на подсъдимия Р. Р. Х. срещу присъда №7/04.10.2022г. по н.о.х.д.№149/2022г. на РС-гр.Ген.Тошево.

С поднадзорната присъда жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 01.01.2022г. в землището на с.С., общ.Г.Т., при условията на опасен рецидив и след предварителен сговор с Т.А. Т. от с.С., като извършител, без редовно писмено позволително и използвайки каруца с конски впряг, взел и извозил от Държавен горски фонд/полезащитен пояс, отдел №1676, подотдел-Г/ един пространствен кубически метър дървесина от дървесен вид „Планински ясен“ на стойност 63,60лв., поР. което и на основание чл.235,ал.4,пр.3, във в-ка с ал.3, т.1, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца.

С депозираната жалба защитата оспорва законосъобразността, обосноваността и правилността на атакувания акт. По същество 1 оплакванията са свързани с твърдения за допуснато неправилно приложение на материалния закон, алтернативно-за явна несправедливост на наложеното наказание. Пледира се за признаването на Х. за невиновен в извършването на вмененото престъпление посредством преквалифициране на извършеното по чл.9 от НК или за наказване по административен ред-чл.266 от ЗГ, или за прилагане на закон за същото по-леко наказуемо престъпление по чл.235, ал.6 от НК, със замяна на постановеното лишаване от свобода с пробация.

Представителят на ОП-гр.Добрич пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал, становищата и доводите на страните, в рамките на дължимата цялостна проверка по чл.314 от НПК, въззивният състав установи:

При постановяване на оспореното решение първостепенният съд е приел за установено от фактическа страна:

На 01.01.2022г. подсъдимият гостувал в дома на св.Т. в с.С., общ.Г.Т., като двамата се уговорили да съберат дървесина от полезащитните пояси край селото. В изпълнение на договореното същия ден взели каруците си, теглени от коне, след което се насочили към горската територия-държавна собственост, отдел №1676, подотдел “Г“, стопанисван от Териториално поделение „Държавно горско стопанство Г.Т.“. Участъкът бил залесен с „Планински ясен“, а на територията му имало частично сечище, на което предната година подсъдимият работел като дървосекач, поР. което отлично познавал района.

На мястото двамата започнали да събират паднала дървесина, както и откритите стволове, рязани с моторен трион. С натоварените каруци Х. и Т. били спрени в с.С. от горския стражар К.К., който с колегата си Д.К. извършил проверка на превозваната дървесина-общо 2 един пространствен кубически метър от дървесен вид „Планински ясен“ на стойност 63,60лв. За сечта и превозването на това количество не са били издавани позволително за добив и превозни билети в съответствие с чл.108 и чл.221 от ЗГ.

Така установената от първостепенния съд фактическа обстановка не се оспорва от страните и се основава върху дадените от подсъдимия обяснения, показанията на свидетелите Т., К.К., Д.К., М. и А., констатациите по осъществения оглед, заключението по оценъчната експертиза, материалите по преписката на „Държавно горско стопанство Г.Т.“.

Относно приложението на материалния закон:

Осъщественото от Х. посегателство законосъобразно и обосновано е квалифицирано като престъпление по чл.235,ал.4,пр.3, във в-ка с ал.3, т.1 и ал.1 от НК. Както правилно е съобразил първостепенния съд единствено основание за претенцията на защитата случаят да бъде окачествен като такъв по чл.9 от НК, респективно-чл.93, т.9 от НК, е стойността на предмета на посегателството, без да се държи сметка за отсъствието на останалите критерии, позволяващи да се приеме липса на общественоопасни последици или същите да могат да бъдат определени като незначителни. Факт е, че се касае за деяние осъществено при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор и в съизвършителство с трето наказателноотговорно лице, посредством използване на транспортни средства за превоз на отнетото имущество.

Налице е натрупване на квалифициращи признаци, обуславаща значително по-високата обществена опасност на извършеното спрямо останалите посегателства от този вид. Подчертано негативните характеристични данни и предходните осъждания на дееца, надхвърлящи изискуемото за квалификация „опасен рецидив“ и обхващащи разнородна съвкупност от посегателства, от своя страна индицират и завишената обществена опасност на извършителя. Наред 3 с това следва да се подчертае, че самото посегателство е разкрито напълно случайно, а нанесената на ДГФ щета е репарирана в резултат на своевременното изземване на предмета на престъплението. Именно поР. това законосъобразно и обосновано първостепенният съд е приел, че липсват каквито и да било основания да се приеме, че посегателството разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, респективно, че поР. своята малозначителност извършеното не е общественоопасно или тази опасност може да бъде определена като явно незначителна.

По отношение на постановената санкция:

При индивидуализиране на наказанието първоинстанционния съд, макар и лаконично, е обосновал допуснатото определяне на санкцията под установения предел с наличие на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. В случая е прието, че ниската стойност на предмета на престъплението е факт, поР. който специалният минимум на основното наказание по ал.4 на чл.235 се явява несъразмерен въпреки съдебното минало на лицето и негативните характеристични данни. Основавайки се на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът е индивидуализирал предвиденото наказание лишаване от свобода значително под установения предел от три години и малко над специалния минимум, определяйки лишаване от свобода за срок от пет месеца. Едновременно с това решаващият състав не е наложил на дееца кумулативно предвиденото наказание глоба, позовавайки се на разпоредбата на ал.3 на чл.55 от НК.

Изпълнението на постановената санкция е изцяло съобразено с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, налагаща първоначален „строг“ режим. В този аспект въззивният състав намира, че липсва каквото и да било основание наложеното на жалбоподателя наказание да бъде определено като явно несправедливо и несъразмерно на осъщественото посегателство.

4

С оглед изложените констатации и съображения настоящият състав счете процесната жалба за неоснователна. Поднадзорната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, като не са налице основания за отмяна или изменение, поР. което и на основание чл.338 от НПК съдът

РЕШИ:

Потвърждава изцяло присъда

№149/2022г. на РС-гр.Ген.Тошево.

№7/04.10.2022г. по н.о.х.д.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5