Решение № 8439 от 12.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8439 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110104881 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. А. Х. с ЕГН: **********, с адрес:

***************, чрез ЕАД „Д. М.“ с адрес: ******************** срещу „Ф“ ЕООД, ЕИК: ***********, сьс седалище и адрес на управление: ******************,с която се иска:

-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева, частична претенция от пълния размер от 505.02 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит №***********/20.03.2023 г., сключен между АНИ и Ф“ ЕООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/28.01.2025 г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 20.03.2023 г. АИ е сключила договор за потребителски кредит №*********** с „Ф" ЕООД. Страните са се договорили за отпусна тия заем да бъде в размер на 500 лв., видът па вноската е месечна, броят на погасителни те вноски е 6, размерът па месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 11 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с банкова гаранция или застраховка в полза на кредитодателя. Сочи се, че още със сключваме на договора, макар в същия да е посочен седем дневен срок за предоставяне на гаранция на АИ е начислена неустойка в размер на 505,02 лева, тъй като не е представила в срок надлежно обезпечение - банкова гаранция или застраховка. Поддържа се, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок гаранция, отговаряща на всички изисквания, посочени в договора- нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД.

Сочи се, че клаузата е и неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита па потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.

Поддържа се, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Твърди се, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Излагат се доводи, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.

1

11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процентна разходите /ГПР/ по кредита.

Сочи се, че на 15.10.2024 г. е сключен договор за цесия, съгласно който АНИ с ЕГН:

********** прехвърля на цесиоиера В. А. Х. с ЕГН: ********** вземането си срещу "Ф" ЕООД с ЕИК: ***********, представляващо сумата в размер на 100 лв. (сто лева)- платена сума без основание, произтичаща от договор за потребителски кредит № *********** /20.03.2023г.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен.

Твърди се, че подписаният от „Ф“ ЕООД Договор за потребителски кредит № *********** от 20.03.2023г.. отговаря изцяло на изискванията на чл.10, чл.11, чл.12, чл.19, чл.22 и чл.33 от Закона за потребителския кредит - спазена е писмената форма, договорът е съставен на хартиен носител, в два екземпляра, по ясен и разбираем начин, шрифта на текста е не по – малък от 12, съгласно чл.10 от Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10 съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, чистата стойност на кредита, общия размер на задължението по договора, размер на лихвения процент, който е фиксиран и не се променя за срока на договора, годишния процент на разходите, начинът на усвояване, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ведно с погасителен план / разбивка на главница и лихви/, както и останалото съдържание по чл.11, ал.1, т.11 до т.26 от ЗПК.

Сочи се, че в чл.3 на процесния договор ГПР е определен в размер на 45,24 %. Към датата на сключване на договора нормативно определеният размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута е 11,42%.В договора е посочен точният размер на годишната договорна лихва – 37,99 %, посочен е общият размер на задължението, определен към крайния срок на издължаването.

Излагат се доводи, че договор за потребителски кредит № *********** е сключен на 20.03.2023г.. На 20.03.2023г. кредитополучателят е получил сумата по кредита. На 23.03.2023г. АИ е внесла сумата от 600,00 лева в офис на „Ф“ ЕООД, без да подаде или изпрати уведомление за отказ от сключения договор или молба за предсрочно погасяване на задължението по договора за кредит. Уговореното в чл.11 от процесния договор определя 7дневен срок за изпълнение на условието за представяне на обезпечение. Тъй като от сключването до прекратяването са изминали само четири дни, в настоящия случай няма фактическо основание за прилагане или неприлагане на чл.11 от договора. Съответно не е начислявана и не е заплащана неустойка по т.11 от Договора.

В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния иск, като същият се счита предявен за сумата в размер на 100 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит №***********/20.03.2023 г., сключен между АНИ и Ф“ ЕООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/28.01.2025 г./ до окончателното й изплащане.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване че между „Ф“ ЕООД и АНИ е сключен договор за потребителски кредит №***********, по който е отпусната сума в размер на 500 лв., както и че АИ е заплатила сумата от 600 лева по кредита.

По делото е представено и копие на процесния договор за потребителски кредит № ***********,сключен между „Ф“ ЕООД – кредитор, и И АНИ – кредитополучател.

Съгласно договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя заем в размер на 500 лева, които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: срок на 2 заема – 6 месеца; брой вноски – 6; размер на първите пет вноски, дължими съответно на 20.04.2023 г., 20.05.2023 г., 20.06.2023 г., 20.07.2023 г. и 20.08.20203 г. – 100 лева, от които 15.83 лева- лихва и 84.17 лева- неустойка и последната шеста вноска с падеж 20.09.2023 г. в размер на 600 лева, от които 500 лева -главница, 15.83 лева- лихва и 84.17 лева- неустойка.

Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема – 37.99 %, ; обща сума дължима от заемателя – 594.98 лв.; годишен процент на разходите по заема – 45.24 %.

Съгласно чл. 11 от договора в 7-дневен срок от подписване на настоящия договор, кредитополучателят се задължава да осигури на финансовата институция някое от следните обезпечения относно изпълнението на задълженията му по настоящия договор:1.Сключването на договор за поръчителство/встъпване в дълг между ФИ и трето лице, с който третото лице се задължава да отговаря солидарно, заедно с КП за изпълнение на уговорено с договора за потребителски кредит и връщане/заплащане на всички дължими суми по главница, лихви и евентуални обезщетения, неустойки и разходи. Страните приемат, че поръчителят/встъпилият в дълг - физическо лице, следва едновременно да 1 отговаря на следните изисквания: а) да бъде дееспособно физическо лице, б)да е на възраст над 20 години; в) да е с минимален брутен осигурителен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на този договор в размер не по-малък от 1200,00 лева на месец; г) да е работещ по трудово правоотношение от поне шест месеца преди сключването на този договор; д) да има стабилна кредитна история и е) да не е страна по друг договор за кредит или встъпване в дълг /поръчителство с ФИ, който не е приключил и погасен изцяло към датата на сключване на настоящия договор или договора за встъпване в дълг /поръчителство. Страните приемат, че поръчителят юридическо лице следва да бъде одобрено от ФИ дружество, което извършва гаранционни сделки. 2. Застрахователна полица за сключен в полза на ФИ договор за застраховка с одобрен застраховател срещу риск от неизпълнение на финансовите задължения от страна на КП във връзка с договора, както и да поддържа валидна застраховката за срока на договора.

Уговорено е, че в случай, че КП не изпълни задължението си по чл. 11 от договора, същият дължи на ФИ неустойка в размер на 505,02. Неустойката се заплаща на части, заедно с всяка от погасителните вноски по Приложение 1.

Не е спорно, че АНИ е цедирала на В. А. Х. вземането си срещу „Ф” ЕООД, представляващо сума в размер на 100 лева- платена сума без основание, произтичаща от договор за потребителски кредит №***********/20.03.2023 г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице е констатирало, че Съгласно представено по делото копие на Разписка № *********** от 20.03.2023г., издаден от „Ф” ЕООД /л.13/, на АИ й е заплатена сумата от 500.00 лв. с посочено основание: „главница по Договор за потребителски кредит” /л.13/. Съгласно представена Разписка № ******** от 23.03.2023г. /л.13/, АИ е заплатила в полза на „Ф” ЕООД за потребителски кредит № *********** сума в размер на 600.00 лв. с посочено основание: „за погасяване на вноска по Договор за потребителски кредит” /л.13/. Съгласно представените документи, общо заплатената сума по Договор за паричен заем № *********** от 23.03.2023г. е в размер на 600.00 лв. Погасяването е извършено предсрочно, с една вноска. С постъпилата сума в размер на 600.00 лв. на дата 23.03.2023г. са погасени :

500.00 лева - главница; 15.83 лева - договорна лихва; 84.17 лева - обезщетение за предсрочно погасяване.При включване на посочената в договора неустойка 420.00 лв., ГПР нараства на 2225.40%.

Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори.

В случая в чл. 6 във вр. чл. 11 само формално е уговорена неустойка за неизпълнение за 3 задължение на ищеца, но СРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна най-късно в 7 дни от сключване на договора да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов договор, за висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история. Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да намери такъв, който да отговаря на всички посочени условия, а дори и да намери кредиторът има право едностранно и без да дава обяснение да не приеме предоставеното обезпечение.

Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то СРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване със застрахователна полица в размер за цялото задължение. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е много кратък, предвид практиката на застрахователите по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такова. Съдът приема, че горното изискване на кредитодателя е нереално и в никой случай не може да бъде удовлетворено от страна на кредитополучателя Налага се извод, че и двете опции по чл. 11 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са неизпълними, а дори и да бъдат изпълнени кредитодателят без да се мотивира може отново едностранно да начисли неустойка