Определение № 1449 от 03.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1449 гр. София, 03.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Частно касационно търговско дело № 20248003900897 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по подадена от „Юробанк България“АД, чрез процесуален пълномощник, частна касационна жалба срещу Определение № 401 от 15.02.

2024г. по в.ч.гр.д. № 372/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от ответника по делото, сега касатор, частна жалба срещу Разпореждане № 20789 от 28.09.2023г. /неправилно изписано 04.09.2023г./ по т.д. № 4195/2022г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционния съдебен акт е оставена без разглеждане като недопустима подадена от „Юробанк България“АД молба с вх. № 80220 от 04.09.2023г. за поправка на очевидна фактическа грешка, имаща характер на искане за допълване на Решение № 4178 от 25.07.2023г. по гр.д. № 4195/2022г. на СГС в частта му по исковете на ищците за прогласяване за нищожни на чл.2, ал.1 от Договор № HL 34832 в частта „ в швйцарски франкове“, на чл.6, ал.2 и чл.12, ал.2 от същия договор.

Оплакванията на частния касатор са за неправилност на обжалваното определение. Излага несъгласие с извода на въззивния съд, че пропускът на съда да се произнесе с диспозитива на решението по предявен иск може да се коригира само по реда на чл. 250 от ГПК по почин на ищците. За 1 несъобразено от съда се сочи обстоятелството, че в случая е налице произнасяне по предявените искове за нищожност на посочените договорни клаузи в мотивите на постановеното по спора решение, като се поддържа, че пропускът за произнасяне по същите в диспозитива е поправим по реда на чл.247 ГПК.

Като значим за изхода на спора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е поставен следният правен въпрос: Ако съдът е формирал правна воля и се е произнесъл по предявения иск, но поради технически пропуск е сторил това само в мотивите, а не и в диспозитива, какъв е процесуалният ред за отстраняване на този пропуск – по чл.247 или по чл.250 от ГПК?

Допълнителният селективен критерий е обоснован с хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради постановяване на обжалвания акт в противоречие с Решение № 941 от 7.11.2008г. на ВКС по гр.д. № 3297/2007г. на І г.о.

Ответниците по частната касационна жалба Д. С. и Л. С., чрез адв. Т., представят писмен отговор, с който изразяват становище за недопускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

За да постанови обжалваното определение, сезиран с частна жалба от ответника в производството, чиято молба по чл.247 ГПК е оставена без разглеждане от състава на СГС, апелативният съд е препратил към мотивите на обжалваното разпореждане, като в допълнение е посочил, че липсата на диспозитив легитимира само ищеца /а не ответника/ да иска постановяване на коригиращ съдебен акт /и то само в хипотезата на чл.250 ГПК/ доколкото тази страна в процеса има правен интерс да иска допълване на съдебното решение за да може да атакува съдебния акт /в допълнената част/ пред следваща съдебна инстанция. Изложено е също така, че производство по чл.247 ГПК може да бъде проведено /по същество; служебно или по сезиране от страните/ само ако наличен /изрично постановен/ диспозитив не съответства на мотивационната част на съдебния акт.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за допускане на исканото касационно обжалване.

2

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поставеният в случая въпрос изхожда от решаващия за изхода от спора мотив на въззивния съд за това, че непроизнасянето по предявен иск в диспозива на съдебното решение е пропуск, поправим само по реда на чл.250 ГПК – чрез допълване на акта.

По така поставения въпрос е формирана практика на Върховния касационен съд, обективирана в посоченото от частния касатор Решение № 941 от 7.11.2008г. на ВКС по гр.д. № 3297/2007г. на І г.о., както и в служебно известните на състава Решение № 321 от 26.09.2012г. по гр.д. № 54/2012г. на І г.о.; Решение № 50089 от 13.03.2024г. по т.д. № 2201/2021г. на ІІ т.о. и други, с които е прието, че очевидна фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение, и нейното външно изразяване в диспозитива на решението, а непълно съдебно решение е налице, когато изобщо липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет на делото.

Когато, видно от мотивите на съдебното решение, съдът е формирал воля по целия спорен предмет (по цялото спорно право, когато то е делимо, респ. по целия размер на предявения паричен иск; по всички предявени по делото съединени искове и пр.), но е пропуснал да изрази част от така формираната своя воля в текста на самото съдебно решение, т.е. в неговия диспозитив, е налице очевидна фактическа грешка, а не непълнота на решението.

Предвид отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивното определение е неправилно.

Видно от мотивите на първоинстанционното решение съставът на СГС е формирал воля по съществото на предявените искове за нищожност на посочените договорни клаузи, приемайки ги за неоснователни, като е пропуснал обективирането й в диспозитива на акта. Приетото от въззивния съд в обжалваното определение, че производството по чл.247 ГПК може да се проведе само и единствено при несъответствие между изрично постановения /наличен/ диспозитив и мотивационната част на съдебния акт, изключвайки настоящата хипотезата, противоречи на посочената практика на ВКС, според 3 която пропускът на съда да се произнесе с диспозитива на съдебния акт по иск, по основателността на който е формирал воля в мотивите на същия, е поправим по реда на чл.247 ГПК. Неправилността на този извод предпоставя неправилност и на решаващия мотив за потвърждаване на обжалваното разпореждане, с което е преценявана допустимостта на неприложим към случая процесуален ред за поправяне на сочения порок - поради нелегитимираност на ответника да иска допълване на решението.

Горното налага отмяна на въззивното определение и потвърденото с него разпореждане на първоинстанционния съд, като д елото следва да се върне на същия състав от Софийски градски съд за произнасяне по подадената от „Юробанк България“АД молба с вх. № 80220 от 04.09.2023г., с предмет искане за поправка на допусната от съда очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК.

По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 401 от 15.02.2024г. по в.ч.гр.д. № 372/2024г. на Софийски апелативен съд.

О Т М Е Н Я Определение № 401 от 15.02. 2024г. по в.ч.гр.д. № 372/2024г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него Разпореждане № 20789 от 28.09.2023г. /неправилно изписано 04.09.2023г./ по т.д. № 4195/2022г. по описа на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на състава на Софийски градски съд за произнасяне по подадената от „Юробанк България“АД молба с вх. № 80220 от 04.09.2023г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4