Решение № 250 от 30.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Варна, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Т. при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Светлана Т. Търговско дело № 20233100900370 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по т.д. № 370/2023г. по описа на Окръжен съд Варна е образувано по искова молба на „ЛЪКИ КД“ ЕООД ЕИК 203314499 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. Ян Хунияди 37, ет.3, представлявано от К.Д., управител, чрез пълномощник адв. И. Н., с която срещу „ПЕРИНОВ и синове“ ЕООД ЕИК 103830447 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.Братя Миладинови 30, представлявано от Е.П., управител, с която в условията на обективно кумулативно съединяване и след изменение по отношение размера, допуснато на осн.чл. 214, ал.1 от ГПК, са предявени осъдителни искове за присъждане на

1. сумата от 172 000 лв., представляваща задължение за заплащане на платен аванс на отпаднало основание, предвид развалянето на договор за изпълнение на СМР от 29.07.2021г., на осн.чл.55, ал.1 от ЗЗД, както и

2. сумата от 51 738 лв., представляваща договорна неустойка по чл.44, от раздел VI на договора от 29.07.2021г., на осн.чл.92 от ЗЗД, начислена за периода от 17.03.2022г. до 04.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Приети за съвместно разглеждане са насрещни искове (след частично прекратяване на производството), предявени от „ПЕРИНОВ и синове“ ЕООД ЕИК 103830447 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.Братя Миладинови 30, представлявано от Е.П., управител срещу „ЛЪКИ КД“ ЕООД 1

ЕИК 203314499 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. Ян Хунияди 37, ет.3, представлявано от К.Д., управител, за осъждане му 1. за осъждане на ответника да заплати сумата от 1000 лева, частичен иск от общата сума в 223 087.41 лева, представляваща стойността на движими вещи, строителен инвентар (кофраж, скеле и др. подробно описани в уточняваща молба от 12.09.23 г.), поради погиването им 2. за осъждане на ответника да заплати сума като частичен иск в размер на 1 000 лева от общо дължимата сума от 67 500 лева, а именно по 222.22 лева месечно за периода от 03.04.23 г. до 03.08.23 г. и 111.12 лева за периода от 03.08.23 г. до 18.08.23 г. в общ размер на 67500 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на вещите строителен инвентар (кофраж, скеле и др. подробно описани в уточняваща молба от 12.09.23г.), в размер на месечния пазарен наем за всеки един месец поотделно за периода от 03.04.23 г. до 18.08.2023 г. или 15000 лева за един месец от 03.04.2023 г. до 03.05.2023 г., 15000 лева за един месец от 03.05.2023 г. до 03.06.2023 г., 15000 лева за един месец от 03.06.2023 г. до 03.07.2023 г., 15000 лева за един месец от 03.07.2023 г. до 03.08.2023 г., 7500 лева за половин месец от 03.08.2023 г. до 18.08.2023 г.,

3. за заплащане на сума от 1 000 лева, представляваща частичен иск в общ размер на 58 105.01 лева, дължима по проформа фактура № 110/31.03.23 г., представляващи стойността на извършени СМР, след приспаднат аванс по договор.

Сочи се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за изпълнение на СМР от 29.07.2021 год. в гр. Варна на обект: СГРАДА СЪС СМЕСЕНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ в УПИ V - 230027 - „Зона за обществено обслужване" в кв.8, местност „Боклук тарла", ж.к. „В. Варненчик“. Съгласно договора за СМР за „Перинов и синове“ ЕООД ЕИК 103830447 е възникнало задължение да извърши СМР и закупуване и доставка на материали за строителството, съгласно количествено-стойностна сметка към договора.

Твърди се, че съгласно договора, срокът за изпълнение, съгласно календарния/линеен график /Приложение 2/ е 12 месеца след издаване на Протокол - Акт №1 и изплащане на аванс по договора, в размер на 10 % от стойността на същия, а именно 287 433.00 лв. Сочи се, че срокът за изпълнение на договора е започнал да тече за страните от 09.11.2021 год., след извършеното плащане по аванс в размер на 344 919.94 лв. и наличието на Акт №1 за откриване на строителната площадка. Обектът е следвало да бъде предаден на 09.11.2022 год., което не е сторено.

Ищецът твърди, че считано от 03.04.2023 год., писмено е развалил Договора за изпълнение на СМР от 29.07.2021 год., на основание чл.262, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че изпълнителят е прекъснал работа на обекта без основание, а сградата е следвало да бъде завършена по график към месец 03.2023г., а към 2 настоящия момент остават още 6 броя плочи.

Твърди се, че извършената работа от страна на ответника е на стойност общо 703 943.50 лв., която е своевременно и изцяло заплатена.

Твърди се, че ответникът бил поканен да се яви на 29.05.2023г. в кантората на нотариус № 194, за да подпише съответните актове и протоколи, съгласно изискванията на чл.5, ал.2 от НАРЕДБА № 3 от 31 юли 2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, на същият не се явил.

Сочи се, че съгласно чл.2 от раздел II Срокове и изпълнение от Договор за изпълнение на СМР от 29.07.2021 год. на изпълнителя по договора е преведен аванс съгласно проформа фактура, в размер на 344 919.94 лева.

Доколкото аванса следва да бъде в размер на 10 % от цената на договора, съгласно чл.4 от раздел III Цени и условия на плащане или 287 433.00 лв., то възложителят е превел сума по-голяма от дължимата по договора, с 57 485.00 лв., която следва да бъде възстановена като недължимо платена след разваляне на договора.

Ищецът твърди, че възложителят дължи договорна неустойка, съгласно чл.44, раздел VI Неустойки и санкции, в размер на 0.01% без ДДС на ден от стойността по Договора, но не повече от 3% от стойността на договора.

Съгласно договора цената на договорените СМР е 2 874 332.85 лева, като неустойката е в размер на 86 230 лева.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който счита исковете за недопустими и неоснователни.

Ответникът не оспорва, че с ищцовото дружество е сключен Договор за изпълнение на СМР от 29.07.2021 год. в гр. Варна на обект: СГРАДА СЪС СМЕСЕНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ в УПИ V - 230027 - „зона за обществено обслужване“ в кв.8, местност „Боклук тарла“, ж.к. „В. Варненчик“, община Варна, както и че по договора са предоставени суми в аванс за закупуване и доставка на материали и извършване на СМР, но твърди, че за извършеното строителство са подписвани и съответните актове обр. 19.

Оспорва се твърдението на ищеца, че е налице неизпълнение на задълженията на ответното дружество, поради което договорът неоснователно е развален по негова вина.

Счита, че е налице неяснота в твърденията на ищеца, доколкото в уточняващата молба същият твърди, че по договора от 29.07.21 г. срокът за изпълнение е 12 месеца, като изпълнителят на СМР е следвало да предаде обекта на 09.11.2022 год. и същевременно сочи, че изпълнителят е прекъснал работа на обекта без основание, а сградата е следвало да бъде завършена по график към месец 03.2023г.

Твърди се, че не е налице основание за връщане на част от платения аванс, тъй като със сумите са закупувани и доставяни материали и са заплащани трудовите възнаграждения на работещите на обекта лица.

3

Сочи, че доколкото ответното дружество не е неизправна страна по договора, то и не дължи неустойки по него. Евентуално неустойката е прекомерна в претендирания размер, а ищеца не е посочил периода за който претендира такава, не е фиксирал нейния размер, нито е посочил как определя началната дата, изхождайки от изявлението му, че строежа е следвало да бъде завършен в края на март 2023 г.

Ответникът счита, че при двустранен договор дори да е налице неизпълнение на уговореното кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с писмено предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. В конкретния случай липсва такова предупреждение, както и предоставяне на подходящ срок. Твърди се, че ответникът бил затруднен при снабдяването с материали за строителството с оглед войната в Украйна.

Същевременно се твърди, че ищецът по делото е неизправна страна, тъй като е извършвал плащания по издадените въз основа на подписаните актове 19 фактури на малки части и с голямо забавяне, което изключително много е затруднявало работата на изпълнителя.

Както плащането със закъснение, така и нерегулярните доставки на материали на обекта от страна на ищеца и промяната в икономическата обстановка в световен мащаб са довели до невъзможност за извършване на договорената работа в първоначалния срок, поради което се е стигнало и до удължаване на срока за изпълнение на договора от 29.07.2021 г.

Счита се, че дори и да е налице основателна причина за разваляне на договора, то поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата, поради ответното дружество не дължи връщане на каквато и да било сума от предоставените аванси.

С ОИМ и уточнителни молби от 12.09.2023г., 03.10.2023г. и 17.10.2023г. ответникът твърди, че едновременно с връчване на писмото за разваляне на договора достъпа на изпълнителя до обекта е бил забранен, като поради внезапността на прекратяване на отношенията на обекта без основание са задържани вещи на ответното дружество на стойност 223 087.42 лева.

Задържането на работния инвентар на толкова голяма стойност фактически препятства възможността на ответното дружество да продължи работа не само на този, но и на друг обект.

Твърди се, че вероятно инвентарът е унищожен поради неправилното му експлоатиране. Настоява, че доколкото същият се държи без основание от ищеца, съотв. се ползва от него без разрешение на собственика му, то ищцовото дружеството освен, че дължи връщането му на собственика, то дължи да плати обезщетение съответно на среден пазарен наем на движимите вещи – строителен инвентар за съответния период.

4

Ответникът твърди, че от страна на ищеца липсва разплащане по последната издадена проформа фактура № 110/31.03.23 г. на стойност 58 105,01 лева след приспадане на аванс съгласно уговореното в анекси към договора от 29.07.2021г.

В допълнителната искова молба ищецът пояснява, че съгласно договора, срокът за изпълнение, съгласно календарния/линеен график /Приложение 2/ е 12 месеца след издаване на Протокол - Акт №1 и изплащане на аванс по договора, в размер на 10 % от стойността на същия, а именно 344 919.94 лв. с ДДС. Така срокът за изпълнение на договора е започнал да тече за страните от 17.03.2022 год., тоест след извършеното плащане по аванс в размер на 344 919.94 лв. с ДДС и откриването на строителната площадка.

Предвид това, че срокът за изпълнение е 12 месеца, изпълнителят на СМР е следвало да предаде обекта в срок от една година от датата на издаване на акт образец 19 №1 от 17.03.2022г, а именно до 17.03.2023 год. Твърди се, че срокът за изпълнение е започнал да тече на март 2022 год. като обектът е следвало да бъде завършен през март 2023 год., но предвид това, че срокът е започнал да тече от издаването на акт №1 за откриване на строителна площадка, то срокът за извършване на СМР от изпълнителя е изтекъл на 17.03.2023 год.

Сочи се, че Акт образец 19 № 15 от март 2023 е за завършени СМР на кота + 6,62 (или завършен втори етаж на сградата), като остават още 6 етажа сградата е осеметажна + асансьорна шахта или още 6-7 месеца работа, което се явява седем месеца след крайния срок за завършване на сградата на груб строеж.

Оспорват се твърденията на ответника за извършена от изпълнителя работа без забележки, като се позовава на протокол за забележките по всички етапи, подписан на 24.03.2023 г. от техническия ръководител на ответната страна. Твърди се, че ответникът не е предприел действия по поправка на некачествените СМР и към момента на прекратява на договора.

Ищецът поддържа твърденията си, че изпълнителят не е изразходил сумата по заплатения аванс по предназначение, като твърди, че между страните били подписани два анекса, уреждащи финансовите взаимоотношения по повод на предоставените на възложителя суми и неизвършени СМР. Съгласно договореност между страните изпълнителят, в случая ответникът, е следвало да върне част от аванса, тъй като той не е усвоен по предназначение, доколкото материалите в последствие са закупени от възложителя. Изпълнителят, съгласно последвалите два анекса към договора, е следвало да възстанови сумите, заплатени от възложителя за монтажа и демонтажа на крана на обекта, стойността и доставката на бетон и арматурна заготовка.