Определение № 1917 от 21.07.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1917 гр. София , 21.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20211000501965 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.2 във вр. с чл. 248, ал.3 от ГПК.

Подадена е частна жалба от Комисия за финансов надзор срещу Определение № 262228 от 19.04.2021г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, по т.д. № 1636/19г. от VІ-5 състав на СГС, с което е изменено постановеното по делото Решение № 260420 от 20.11.2020г., в частта за разноските, като вместо присъдената в полза на ищеца КФН сума от 800 лв., платима от всички ответници, се чете сумата от 728лв., дължима от останалите ответници без ответника „Техноимпортекспорт“АД, както и вместо осъждането на четиримата ответници да заплатят на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на СГС д.т. в размер на 304 661.40 лв. , се чете, че дължимата в полза на СГС д.т. е в размер на 278 327.40 лв., за която са осъдени останалите ответници без ответника „Техноимпортекспорт“АД. Излага съображения за неправилност на обжалвания акт.

Ответната страна - „Техноимпортекспорт“АД депозира становище, с което оспорва частната жалба.

Софийски апелативен съд, като взе предвид съображенията на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.3 ГПК, от легитими1 рано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

За да постанови обжалвания акт и уважи молбата на ответника „Техноимпортекспорт“АД по реда на чл.248 ГПК, съставът на СГС, след като е установил своевременното, с отговора на исковата молба, заявление от ответното дружество, че признава иска, че го намира за основателен и изричното искане за освобождаването му от отговорността за разноски, от една страна, а от друга – че с постановеното по спора решение е обявена нищожността на процесната сделка между ответника и публичното дружество, поради неспазване процедура по овластяване на лицата, действали от името на публичното дружество да я сключат с взето решение на общото събрание на акционерите, е приел, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото, макар и страна по процесната сделка.

Оплакването в частната жалба е за неправилност на извода, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като в качеството му на продавач по сделката му с първия ответник, обявена за нищожна, към датата на предявяване на иска и към датата на постановяване на решението, въпреки изричното „признаване на иска“, не е предприел действия за разваляне на тази сделка. За КФН не съществува никакъв друг способ, освен този да сезира съда с искова молба.

Настоящият състав намира, че заявеното от ответника признание на иска, не е достатъчно за освобождаването му от отговорността за разноски.

Второто кумулативно условие по чл. 78,ал.2 ГПК , а именно „ с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото“ в случая не е налице. При основателност и уважаване на иск за обявяване на една сделка за нищожна, обстоятелството, че порокът е заради допуснато от другата страна по сделката нарушение на закона, не представлява поведение на страната, с което не си дал повод за завеждане на делото. При положение, че до постановяване на съдебния акт, ответното дружество е страна по сделката, чиято нищожност е предмет на иска, законосъбразността на поведението му при сключване на сделката, включително и незнанието за порока на сделката, не са обстоятелства, относими към разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК, като се разглеждат като поведение, с което да не е дал повод за завеждане на делото. При положе2 ние, че искът е уважен, т.е. има нарушено право, за да се освободи ответни- ка от отговорността за разноски по смисъла на сочената разпоредба, следва да се позовава на процесуално или извънпроцесуално поведение, което е следващо сделката, а не на поведението си при сключването й. Ето защо, из- водът на първостепенния съд, че причина за нищожността на сделката е поведението на другата страна, с което е обосновал освобождаването от от- говорност на ответното дружество, не се споделя от въззивният състав. Сле- дователно определението следа да се отмени и да се остави без уважение молбата на дружество по чл.248 ГПК. Отделен, извън предмета на настоя щото производство, е правилността на решението в частта за разноските, с което четиримата ответници са осъдени общо, без съобразяване, че са стра- ни по три различни сделки, с различни стойности на договорите, което води до разделна отговорност по отношение на разноските.

Мотивиран по гореизложения начин, Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 262228 от 19.04.2021г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, по т.д. № 1636/19г. от VІ-5 състав на СГС, с което е изменено постановеното по делото Решение № 260420 от 20.11.2020г., в частта за разноските, вместо което постанови:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Техноимпортекспорт“АД, вх.

№ 298689 от 04.12.2020г. за изменение на постановеното по делото Реше- ние № 260420 от 20.11.2020г.

ОСЪЖДА „Техноимпортекспорт“АД да заплати на Комисия за финансов надзор юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 50.00 лв.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението, при условията на чл.274, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4