Определение № 62 от 06.02.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 62 гр. Разград, 06.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20263300500028 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 500/28.01.2026 г., подадена от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, чрез юрисконсулт Нели Атанасова, срещу разпореждане № 40/06.01.2026 г., постановено от Районен съд - Кубрат по ч. гр. дело № 1712/2025 г., с което отхвърлена изцяло молбата на частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. С. С. за вземания, произтичащи от договор за кредит, сключен между "Изи Асет Мениджмънт“ АД - Кредитодател, и сочения длъжник Г. С. Кредитополучател, платени от гаранта - „Файненшъл България“ ЕООД, за които вземания се сочи, че са били цедирани в полза на заявителя.

В жалбата се поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането, с искане за неговата отмяна и постановяване на друго по спора, с което подаденото заявление да бъде уважено.Цитира се съдебна практика на окръжни съдилища.

За да се произнесе по частната жалба, Разградският окръжен съд съобрази следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в установения за това срок , при наличие на правен интерес и спазване на изискванията за редовност , поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Г. С. С. за дължими суми по договор за потребителски кредит № ****/ 24.11.2022 г., съответно и Договор за гаранция, с гарант - „Файненшъл България“ ЕООД, по сключен с сочената като длъжник Г. С., цедирани в полза на заявителя, а именно: 706,79 евро главница за периода от 08.03.2023 г. до 22.06.2023 г., ведно със законната лихва за период от 16.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 55,59 евро договорна лихва за периода от 08.03.2023 г. до 22.06.2023 г., 211,29 евро мораторна лихва за периода от 09.03.2023 г. до 16.12.2025 г.. Претендират се и направените в производството разноски ,съответно ДТ и юрисконсултско възнаграждение в съответни размери.

Съдът е оставил заявлението без движение с разпореждане № 2457/ 17.12.2025 г., връчено на заявителя.Същият в дадения му срок е депозирал молба вх. № 5932/ 29.12.2025 г. , с която не е изпълнил в пълен обем дадените му от съда указания за конкретизиране на претендираните със заявлението вземания, като се е задоволил да посочи, че длъжника е платил общо 1 046.60 лева, без 1 уточнение в полза на кой кредитор – заемодател или гарант, е извършено плащането, както и за погасяването на кои негови задължения са отнесени плащанията.

Районният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК, поради неотстраняване на нередовностите в обстоятелствената част на заявлението.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на страната,съответно и с обичайно местопребиваване на нейна територия.

В настоящия случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК - искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като макар и да са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, а именно цедиране на вземането, то липсват такива за безспорното съобщаване на длъжника за извършената цесия, като в случая вземането на заявителя произтича не от самия договор за заем, а от сложен фактически състав.

Няма спор, че производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал. 2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането.

В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор за цесия. При действието на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК изложение на обстоятелствата, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В случая не е налице индивидуализация на вземането по основание и размер, тъй като липсва изобщо информация налице ли е погасяване на някое от задълженията по договора и в каква част, което препятства дължимата от съда преценка за дължимост на претендираните в съответен размер вземания.

Въпреки, че заповедният съд е оставил заявлението без движение, с цел индивидуализация на претендираните вземания, с оглед дължимата от съда преценка, такава пълна индивидуализация на вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал.

1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Не е ясно как е формиран размерът на главницата, договорната лихва и лихвата за забава, както и налице ли са извършени плащания по договорените допълнителни услуги.

В този смисъл окръжният съд счита, че с оглед на изложеното атакуваното разпореждане на РС- Кубрат се явява правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 40/06.01.2026 г., постановено от Районен съд - Кубрат по ч. гр. дело № 1712/2025 г., с ко ето отхвърлена изцяло молбата на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК 2 срещу длъжника Г. С. С. за вземания, произтичащи от договор за кредит, сключен между "Изи Асет Мениджмънт“ АД - Кредитодател, и сочения длъжник Г. С. - Кредитополучател, платени от гаранта - „Файненшъл България“ ЕООД, за които вземания се сочи, че са били цедирани в полза на заявителя.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3