Определение № 236 от 16.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. София, 16.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно наказателно дело № 20251110200674 по описа за 2025 година I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 61, ал. 3 от НПК.

ОБРАЗУВАНО е по жалба с вх. № 9374/13.01.2025г. на

ОБВИНЯЕМИЯ Д. В. С., с ЕГН: ********** срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 16.12.2024г. НА РАЙОНЕН ПРОКУРОР ОТ СРП по ДП № 15 072/2022г. по описа на 02 РУ СДВР и пр.пр № 10 659/2022г. по описа на СРП, връчено на 10.10.2025г., в частта, с която спрямо ОБВИНЯЕМИЯ Д. В. С., с ЕГН:

********** му е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари” в размер на 1000.00 (хиляда) лева във връзка с повдигнатото му наказателно обвинение по състава на чл.316 вр. с чл.309, ал.1 от НК.

В ДЕПОЗИРАНАТА ЖАЛБА СЕ ИНВОКИРАТ подробни съображения, че определената на обвиняемия С. мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000.00 лева е незаконосъобразна, немотивирана и необоснована. Релевират се доводи, според които прокурорът е определил висока по размер парична гаранция. Счита се, че държавния обвинител не е съобразил семейното, имущественото и здравословното положение на обвиняемия С., както и възможностите му да заплати гаранцията. Прави се искане мярката за неотклонение да бъде отменена изцяло, като в условията на евентуалност се релевира петитум същата да бъде изменена в подписка.

II.). СЪДЪТ КАТО ОБСЪДИ на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез способите на доказване в наказателното производство, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

III.). ЖАЛБАТA с вх. № 9374/13.01.2025г. на ОБВИНЯЕМИЯ Д. В.

С. е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – редовна е от външна страна; съдържа изискуемите по закон реквизити в нея; подадена е по реда на чл.61, ал.3 от НПК с обоснован правен интерес; от процесуално легитимирана 1 страна, пред родово, местно и функционално компетентен съд и срещу акт на прокурор от СРП, връчен по законов ред на 10.01.2025г., който подлежи на проверка в производство по съдебен контрол на основание чл.61, ал.3 от НПК.

I V . ) . РАЗГЛЕДАНО ПО СЪЩЕСТВО – ЖАЛБАТА Е

ОСНОВАТЕЛНА.

V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):

Обвиняемият Д. В. С. е подложен на 16.12.2024г. на наказателно преследване за престъпление от общ характер по чл.316 вр. с чл.309, ал.1 от НК, за това че на 28.08.2021г. в гр.София, бул. „Княгиня Маия Луиза“ № 41, в офис на банкова институция, съзнателно се ползвал пред К. - кредитен инспектор - от неистински частен документ - удостоверение с изх. № 312327/27.08.2021г., на който е бил придаден вид, че представлява писмено изявление от търговски пълномощници на „Пощенска банка“, в което е посочено, че към 27.08.2021г. С. е бил погасил изцяло задълженията си по получения от него потребителски кредит по договор с № FL 1122359/21.09.2020, като от Д. В. С. за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ досъдебното производство е било образувано на 23.03.2022г. Под надзора на прокурора са били събрани множество писмени доказателства - справки; удостоверения; договори; банкови извлечения и други. На 09.05.2022г. показания в ДП е изложила свидетелят К.

Н а 25.10.2024г. в ДП е била реализирана СГрЕ със значително закъснение.

Обвиняемият С. е лице с чисто съдебно минало - реабилитиран е бил по право на основание чл.88а, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от НК към 10.02.2016г.

СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ съгласно приложените по делото справки от НАП обвиняемият С. е безработен, като последният му трудов договор е бил прекратен на 13.03.2023г. От тази дата същият е нямал други регистрирани трудови правоотношения с трети лица.

Съгласно приложеният по делото медицински документ от „Болница Токуда“ АД обвиняемият С. е заболял към 05.09.2024г. от хронично заболяване - „вирусен хепатит С“. Посоченото заболяване засяга по необратим начин черния дроб на същия, като за лечението му и за стабилизирането му, обвиняемият С. употребява множество лекарства със значителни негативни последици.

V I . ) . ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):

ОПРЕДЕЛЕНАТА ОТ ПРОКУРОРА мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000.00 лева спрямо ОБВИНЯЕМИЯТ Д. В. С.

НАСТОЯЩАТА СЪДЕБНА ИНСТАНЦИЯ НАМИРА за прекомерна и непропорционална на целите на чл.57 от НПК.

2

Обвиняемият С. е лице с чисто съдебно минало от 10.02.2016г. От тази дата до датата на деянието, за което е бил обвинен от прокурора - 28.08.2021г., е бил изминал значителен период повече от 5 (пет) години, през който период обвиняемият С. е бил променил ценностните си нагласи, зачитал е законите в страната и не е извършвал престъпления. Пълната реабилитация по право съгласно чл.88а, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от НК заличава всички законни последици на всички осъждания на обвиняемия С.. По закон, дори същите тези негови осъждания, за които е бил реабилитиран, не могат да се отчитат като лоши характеристични данни.

Последният е лице с установена самоличност. Налице са данни за негов постоянен и настоящ адрес, които са известни на органите на разследването.

На своя настоящ адрес обвиняемият С. е съсредоточил своите жизнени и икономически интереси, създавайки трайни връзки към адреса, на който живеел.

Обвиняемият С. винаги се е отзовавал пред органите на разследването и е оказвал пълно съдействие - предоставял е образци от подписите си и почерка си; давал е показания първоначално като свидетел. Не се е укривал.

От друга страна, СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ делото не е с никаква фактическа и правна сложност. Нещо повече - разследването по мнението на съда е финализирано. Безпредметно е определянето на мярка за неотклонение спрямо обвиненото лице С., включително и наложената му такава от прокурора, каквато е определената му мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1000.00 лева. Целите на процесуалния закон са реализирани от прокурора. Липсват основания, които да водят до извод, че обвиняемия С. би възпрепятствал органите на разследването; че би укрил доказателства; че би осуетил разкриването на обективната истина; че би извършил престъпление и/или че би се укрил, за да е логична, законосъобразна и пропорционална наказателната репресия на Държавата чрез определянето на мярка за неотклонение в съответен вид от изрично установените по закон такива. Прокурорът не е изследвал финансовото и имущественото състояние на обвиненото лице. Т.е. решението да определи въпросната парична гаранция в размер на 1000.00 лева е и необосновано, незаконосъобразно, немотивирано, и дори крайно несправедливо. Всяка мярка за неотклонение обслужва целите на производството по чл.57 от НПК в рамките на съответния им процесуален интензитет, който съдържат и който преследват, за да бъде постигната основаната задача на наказателния процес, дефинирана в разпоредбата на чл.1 от НПК.

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ е безпредметно налагането на мярка за неотклонение, дори и в най-леката й форма, след като разследването е финализирано и предстои прокурорът да се произнесе със съответен прокурорски акт в стадия „действия на прокурора, след завършване на разследването“ по смисъла на чл.242 от НПК.

От датата на описаното деяние в постановлението за привличане на обвиняем е изминал значителен период от време от около 3 (години) и 6 (шест) месеца. През този период не е имало основания да се налага мярка за 3 неотклонение, поради значителното забавяне на разследването във връзка с изпълнението на СГрЕ. След този период липсват основания да бъде индивидуализирана на обвиняемия С. мярка за неотклонение в края на разследването по досъдебното производство, след като обективната истина по случая е разкрита и прокурорът по закон е изпълнил правомощията си (обективно по никакъв начин не е бил затруднен да стори точно това).

Мярката за неотклонение не се налага, за да има просто наложена „на хартия“ мярка за неотклонение от формална страна, а само в случаите при премерена законова преценка и процесуална необходимост на основание чл.57 от НПК, че чрез нея следва да се обслужват и/или гарантират интересите на правосъдието за разкриването на случая и за правилното приложение на закона. Мярката за неотклонение не е необходима на разследването и на прокурора, след като досъдебното производство е било финализирано или е към своя край. Липсват реални индикации и данни по делото обвиняемият С. да е проявил недобросъвестно процесуално поведение спрямо разследващите органи, още повече, че по силата на закона присъствието му в наказателното производство за разкриването на обективната истина по смисъла на чл.269, ал.1 от НПК не е необходимо, тъй като е обвинен за леко престъпление.

При това положение съдът следва да уважи депозираната жалба в нейната цялост като основателна, доказана и обоснована.

VII.). МОТИВИРАН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО и на основание чл. 61, ал. 3 от НПК, СРС, 9-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 16.12.2024г. НА РАЙОНЕН ПРОКУРОР ОТ СРП по ДП № 15 072/2022г. по описа на 02 РУ СДВР и пр.пр № 10 659/2022г. по описа на СРП, връчено на 10.10.2025г., в частта, с която спрямо ОБВИНЯЕМИЯ Д. В. С., с ЕГН: ********** му е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари” в размер на 1000.00 (хиляда) лева във връзка с повдигнатото му наказателно обвинение по състава на чл.316 вр. с чл.309, ал.1 от НК.

НЕ ОПРЕДЕЛЯ МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ СПРЯМО

ОБВИНЯЕМИЯТ Д. В. С., с ЕГН: ********** (и със снета в досъдебното производство самоличност).

УКАЗВА НА ОБВИНЯЕМИЯ Д. В. С., с ЕГН: ********** (и със снета в досъдебното производство самоличност), че същия по силата на процесуалния закон носи процесуалното задължение да уведомява органите на разследването при промяната на неговия адрес и фактическо местопребиваване, като същият, за да упражнява правото си на защита, следва да обезпечава надлежното си призоваване от органите на разследването и/или 4 съда.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране на основание чл.61, ал.3 от НПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от съдебния акт на всяка от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5