Решение № 3329 от 06.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3329 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231100511690 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 9727 от 08.06.2023 г., поправено с Решение № 12071 от 08.07.2023 г., постановени по гр. д. № 55948/2022 г. по описа на СРС, 173-ти състав, Р. Б. А. е осъден да заплати на „С.“ ООД на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 5870 лева, представляваща обезщетение за причинени от него вреди на собствения на ищеца автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“, рег. № ****, последица от причинено при управление на същия не при и по повод изпълнението на трудовите задължения на ответника пътно-транспортно произшествие на 14.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (14.10.2022г.) до окончателното ú изплащане, както и сумата от 1788,79 лева, представляваща лихва за забава за периода 14.10.2019г.-14.10.2022г., като е отхвърлен предявеният иск за главница за горницата над 5870 лева до пълния му предявен размер от 10000 лева, както и предявения иск за лихви за горницата над 1788,79 лева до пълния му предявен размер от 3047 лева.

Срещу първоинстанционното съдебно решение в осъдителната част са депозирани две въззивни жалби (включително и срещу решението по чл. 247 ГПК) от ответника Р. Б. А., с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необоснованост.

Поддържа се първоинстанционният съд да се е произнесъл в повече от заявеното от ищеца, определяйки обезщетението за тотална щета на базата на пазарната стойност на автомобила, а не на базата на стойността за неговия ремонт, доколкото ищецът е претендирал сумата необходима за ремонт на автомобила, който впоследствие да 1 продължи да използва. Счита, че неправилно съдът е определил дължимото обезщетение, прилагайки нормата на чл. 390, ал. 2 КЗ, а не съобразно чл. 51, ал. 1 вр. чл. 45 ЗЗД. Счита, че не е била налице допусната очевидна фактическа грешка в постановеното от СРС решение, поради което съдът неправилно е постановил решение по чл. 247 ГПК. Иска се отмяна на Решение № 9727/08.06.2023 г. в обжалваните части и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят, евентуално решението да бъде потвърдено за сумата от 149 лв. и лихвите върху тази сума, съответно за отмяна на Решение № 12071/08.07.2023 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „С.“ ООД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата както срещу основното решение, така и срещу неговата поправка, съответно за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Отправя искане за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските във въззивното производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби са подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същите са допустими.

Софийски районен съд е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за причинени от него вреди на собствения на ищеца автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“, рег. № ****, последица от причинено при управление на същия не при и по повод изпълнението на трудовите задължения на ответника пътно-транспортно произшествие на 14.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (14.10.2022г.) до окончателното ú изплащане, както и сумата от 3047 лева, представляваща лихва за забава за периода 14.10.2019г.-14.10.2022г.

Ищецът „С.“ ООД твърди, че е собственик на процесния автомобил, закупен през 2015г., като той бил използван за превоз на стоки и товари от упълномощени за това служители на дружеството. Сочи, че на 14.09.2019г. ответникът (служител на „И.Р.“ ЕООД, свързано с ищеца), управлявайки автомобила без да е оправомощен от собственика за това или да го е ползвал за цели, свързани с изпълнение на дейности на „С.“ ООД, нито по повод възложена работа, виновно причинил ПТП, движейки се по бул. „Никола Мушанов“ към бул. „Възкресение“, на спирка „Балканкар“ поради несъобразена скорост се ударил в спрял пред него автобус. В резултат на това процесният автомобил бил сериозно повреден. Поддържа се автомобилът да е бил застрахован, а застрахователят да е изплатил обезщетение в размер на 9200 лв., но при справки установили, че ремонтът на същия възлизал на 20000 лв., поради което неколкократно отправял искане до ответника да му заплати разликата.

Ответникът оспорва предявените искове. Счита, че твърдените от ищеца вреди по автомобила не са точно описани, че ищецът е възмезден напълно от застрахователя.

Поддържа, че след огледа от страна на застрахователя било възможно да са възникнали други увреждания, които да нямат връзка с причиненото от ответника произшествие. Навежда, че дори и застрахователното обезщетение да не покривало в пълна мяра вредите по колата, исканата сума от 10000,00 лева, била завишена и 2 несъответна.

Решение № 9727/08.06.2023 г. в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД за разликата над сумата от 5870 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв. и за разликата над 1788,79 лв. до пълния предявен размер от 3047 лв., като необжалвано от ищеца „С.“ ООД е влязло в законна сила.

За да постанови решение в обжалвания смисъл районният съд е приел, че са налице всички предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност, като е възприел и изготвената съдебно автотехническа експертиза дала заключение за наличието, причината и размера на вредите, като е възприел, че дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на увредения автомобил. Съдът е счел, че ищецът е бил възмезден от застрахователя с изплащането на обезщетение в размер на 9200 лв., както и че в него са останали останките от процесното МПС, възлизащи на 4500 лв., поради което е уважил иска в посочения размер, присъден с дължимото обезщетение за забава за исковия период.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Решението на Софийски районен съд е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от СРС и по идентичен начин се установява и пред настоящата инстанция.

Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За основателността на предявените искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в жест на ищеца при условията на пълно и главно доказване да установи извършено от ответника деяние, неговия противоправен характер, наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние, както и това, че вредите не са нанесени при и по повод изпълнение на трудови задължения. По иска за лихви в тежест на ищеца е да установи наличието на парично задължение с настъпил падеж и продължителността на забавата.

В тежест на ответника е да установи, че е заплатил претендираните спрямо него суми.

Безспорно между страните е, че ищецът е собственик на процесния увреден автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № ****, регистриран на 16.09.2015 г.

Не е налице спор между страните, а и от ангажираните доказателства (протокол за ПТП, застрахователна преписка, САТЕ) се установява, че ответникът при управление на същия виновно е причинил ПТП, в следствие на което собственото на ищеца МПС е увредено, както и че същото е било застраховано, като застрахователят ЗАД „Армеец“ е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 9200 лв.

За установяване размера на вредите е прието заключение на съдебно автотехническа експертиза, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, което съдът кредитира като обективно, пълно и последователно изготвено, като 3 формира изводите си за размера на вредите въз основа на него. Вещото лице е посочило, че процесните вреди са в причинно-следствена връзка с реализираното произшествие, като средната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП възлиза на 19570 лв., а по пазарни цени ремонтът на същия би струвал 17333,79 лв.

От данните на застрахователната преписка се установява, че по увредения автомобил има запазени части и елементи, възлизащи на сумата от 4500 лв., последното е възприето и от вещото лице.

Предвид горното въззивната инстанция приема, че по делото се установи фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно че уврежданията по автомобила на ищцовото дружество се дължат на противоправни действия от страна на ответника при управление на същия на 14.09.2019 г.

Спорът пред настоящата инстанция е концентриран върху размера на обезщетението, съответно начинът на неговото определяне – по средна пазарна стойност, както е приел СРС или на базата на стойността на ремонта на автомобила по пазарни цени.

При самостоятелен анализ на ангажираните по делото писмени доказателства и изготвената САТЕ, въззивният съд намира, че размерът на обезщетението за увредения автомобил следва да бъде определен по средната пазарна стойност на автомобила, доколкото съдът приема, че същият е непоправимо увреден, като собственикът му следва да бъде възмезден за всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 51 ЗЗД. Последното в случая се доказва безспорно от приетото заключение, като вещото лице е възприело както описа на застрахователя по щетата, така и е извършило собствен оглед на автомобила.

Стойността на увреденото имущество се равнява на сумата, срещу която вместо тази вещ може да се купи друга от същия вид и качество, т.е. да бъде заместена, като същата се сочи като нейна пазарна стойност в случаите на непоправимо увреждане, или съответно в случаите на невъзможност за възстановяване – на сумата, която е необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, т. е. това е пазарната цена на ремонта й по пазарни цени, за да се възстанови повредената вещ в първоначалното й състояние. В конкретния случай настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд, че процесното МПС е напълно увредено, доколкото от данните по делото се установява, че ремонтът на същия е икономически нецелесъобразен, тъй като би се равнявал на действителната стойност на автомобила. Същата в приетото САТЕ е определена при отчитане на коефициента на физическо износване и в зависимост от марката, модела и година на производство на автомобила, както и, че същият е бил в експлоатация 4 години.

Поради това обезщетението следва да се определи в размер на средната пазарна стойност на увредената вещ, която настоящият състав на съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди и пълно възмездяване на ищеца, а не съобразно цената за нейния ремонт, като доводите изложени от въззивника в обратния смисъл съдът намира за неоснователни и необосновани.

Неоснователно е възражението на ответника, че районният съд е нарушил основни начала в гражданския процес - диспозитивното и състезателното начало и се е произнесъл по претенция, която не е заявена от ищеца, а именно същият не бил претендирал обезщетение за нанесените вреди, необходимо за закупуване на нов автомобил, а съдът присъдил обезщетение в размер на базата на средната пазарна стойност, а не на цената необходима за извършване на ремонт. В тази връзка следва да 4 се посочи, че ищецът е отправил искане да му бъде присъдено обезщетение за всички претърпени имуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от виновното поведение на ответника от реализираното ПТП, съставляващо разликата между действително причинената вреда и изплатеното застрахователно обезщетение.