Решение № 90 от 28.02.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Кюстендил, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Й. Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20221500500438 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. №

263329/16.06.2022г. подадена от Д. П. – старши юрисконсулт в отдел ПНОГДГП, упълномощен представител на Главна дирекция „****“ – МВР, с адрес за кореспонденция: гр. ****, ул. „*** С.“ № *** представлявана от Директор Д. В. М. срещу решение № 260086/18.05.2022г. по гр.д.№2336/2019г. по описа на Районен съд-Кюстендил., с което ГД "Гранична полиция" при МВР е осъдена да заплати на Д. С. Д., ЕГН ********** от гр.***, общ.***, ул."***"№***г. досума в размер на 1535.54 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение, за положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за исковия период от 15.11.2016г. до 15.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 15.11.201 окончателното изплащане, както и мораторни лихзи за забава в размер на 191..40 лв, за периода от 01.01.2017г. до 15.11.2019г.ГД"Гранична полиция" при МВР е осъдена да заплати на Д. Д., сумата 720.00 лв., сторени разноски по водене на делото - платено адв.възнаграждение на процесуалния му представител.ГД"****" при МВР е осъдена да заплати по сметка на КнРС сумата 292.42 лв- - от която съобразно уважената част на исковата претенция, държавна такса в размер на 11.42 лв, формирана, като сбора на държавните такси по двата обективно съединени иска, а именно 61.42 лв. по иска за главницата и 50.00 лв, по този за мораторни лихви и 183.00 лв., представляваща платеното за смветка на бюджета, възнаграждение на вещо лице.Д. Д. е осъден да заплати на ГД"****" 40.66 лв., юрисконсултско възнаграждение.В жалбата е аргументирано становище за недължимост на исковите суми, поставяйки в основаната на 1 тази теза, обстоятелството, че ищецът е държавен служител на основание чл.142, ал.1 ЗМВР – служителите на МВР са: държавни служители – полицейски органи и органи на пожарна безопасност и защита на 1 населението, държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение.В ал.2 е предвидено, че статутът на държавните служители по ал.1 т.1 се урежда със закон, а ал.4 „статутът на държавните служители по ал.1 т.2 се урежда със Закона за държавния служител, ал.5 – статутът на лицето, работещи по трудово правоотношение се уреждат при условията и по реда на Кодекса на труда.Позовава се на нормите на чл.187, ал.9 вр. с ал.8 , чл.187а, ал.4 и чл.188, ал.1 ЗМВР , въз основа на които е издадена Наредба №8121з-776/29.07.2016г.( ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 29.07.2016г). относно реда за организация на работата извън редовното работно време, режим на дежурство, време за отдих, почивки на държавни служители в МВР, чл.3, ал.3 допускащ при работа на смени полагане на труд и през нощните часове между 22:00ч. и 6:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 – часа за всеки 24 – часов период и факта ,че е полаган труд по 8 часа нощен.С оглед чл.9 НСОРЗ, ал.2 приложима когато продължителността на нощния труд е по – малка от продължителността на дневния, както е за работещите по трудово правоотношение и факта, че служителите на МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, установява еднаква продължителност за дневния и нощен труд, а именно 8 часа се изключва прилагането на общите норми. Сочи се изложено от проф.В. М. в писмена консултация от 27.09.2019г., становище: „За държавните служители в МВР са предвидени и те получават определени допълнителни материални блага, включително и в най- предпочитаната от служители форма- в парична сума, в текущо, периодично( месечно или годишно) или еднократно плащане, което оказва осезателно благоприятно влияние за подобряване на общото им материално и социално състояние.При изработването и приемането на действащия ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР и равенството на гражданите през закона( чл.6, ал.2 от Конституцията) е предвидил редица компенсаторни механизми, за постигане на равно отношение пред закона на работниците и служителите по трудови правоотношения от една страна и държавните служители в МВР, от друга, каквито са: допълнително възнаграждение за прослужено време – 2%, върху основното възнаграждение за всяка прослужена година в МВР, но не повече от 40%( чл.178, ал.1 ЗМВР).

За сравнение е отбелязано, че за работниците и служители по трудово правоотношение това възнаграждение е 0.60%, от основното трудово възнаграждение ( чл.единствен от ПМС №147 от 29.06.2007г., обн. ДВ бр.56 от 2007жг.).Разликата е определена, като чувствителна: основният платен годишен отпуск на държавните служители вкл. и на държавните служители в МВР е 30 работни дни плюс допълнителен платен годишен отпуск по 1 работен ден, но общо не повече от 10 работни дни( чл.189, ал.1 ЗМВР).

Основният платен годишен отпуск на работниците и служителите е 20 работни дни по чл.155, ал.4 КТ.Правото на платен годишен отпуск освен нематериално съдържание има и материално съдържание – като време за отдих и почивка, получаване на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск( чл.234, ал.8 ЗМВР), обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години в МВР, но не повече от 20( чл.234, ал.1 ЗМВР), а за работниците и служителите това обезщетение е в размер на 2 или 6 месечни трудови възнаграждения, според продължителността на трудовия стаж при същия работодател ( чл.222, ал.3 КТ)., по- благоприяетн режим на заплащане на извънреден труд – по неговата продължителност ( до 280 часа за година) по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР., безплатна храна, или левовата равностойност, ободряващи напитки, при полагане на нощен труд до 22.00ч. до 6:00ч., 2 работно и униформено облекло, друго вещево имущество, или снаряжение, а на неносещите униформа ежежодно парична сума за облекло, държавните служители по ЗМВР по чл.142, ал.1 т.1 ЗМВР са пенсионират при условията 2 2 на І-ва категория труд( чл.69 КСО), при което 3 години осигурителен стаж на 2 служба, като държавни служители по ЗМВР се превръщат в 5 години общ осигурителен стаж( чл.104, ал.1 КСО). Споменатите парични или други материали или нематериални облаги, които държавните служители в МВР получават за разлика от работниците и служителите по трудово правоотношение по КТ, и ЗДСл, са определени, като израз на отплата и признателност за изпълняванато от тях служба, като държамвни служители.

Разпоредбата на чл.187, ал.1 КТ е определена, като императивна, определяща изрично и точно нормалната продължителност на работното време, изразено в броя на часовете(„8“) и заповедта на адресатите – държавни служители в МВР, нейното изпълнение.Определената продължителност на работното време 8 часа дневно означава 8 астрономически часа( по 60 минути в час) като продължителността на работния ден, независимо от частта на денонощието, в което се полага , както в неговата светла така и през целия ден, така и в неговата тъмна част – през нощта в интервала от 22:00ч. до 6:00ч.Изразено е становище, че за нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден в чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР е трудно приложима чл.9 от Наредба за структурата и организация на работната заплата( съкр. НСОРЗ, обн.ДВ бр.9/2007г..- разпоредбата е цитирина.Отразено е, че тя е непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР, не са налице нейните предпоставки: аа/ подневно отчитане на работното време, бб) работа на смени, вв) продължителност на нощно работно време, по – малка от продължителността на дневното, гг) трудово възнаграждение заработено по трудови норми. Жалбоподателят счита, че при кумулативно наличие на посочените необходими предпоставки може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.Сочи се отсъствие на две от предпоставките по б.“вв“ и „гг“. Сочат се становища в МТСП , публикувани в интернет сайтове, съдържащи разяснения по въпроса, и са цитирани разяснения от 07.09.2010г. и от 27.11.2009г. на МТСП във връзка с чл.9 НСОРЗ: в които според чл.6 от Наредбата за определяне на видовете работи за които се установява намалено работно време, продължителност на нощното работно време за работници и служители, ползващи намалено работно време е равна на дневната продължителност на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, съответно 6 и 7 часа( равна на дневната продължителност), което означава, че отношението е 6ч/ 6ч или 7ч./7ч. т.е коефициентът за превръщане е равен на 1. Разяснение от 27.11.2009г. във връзка с чл.9, ал.2 от НСОРЗ, - при намалено работно време( 7 часа) и сумирано отчитане на работното време – при нормална продължителност на работното време, коефициентът е 8:7 т.е 1.143, а при 7 – часова продължителност коефициентът е 7:7 .т.е и в този случай всъщност броят на нощните часове не се увеличава . В съответствие с посоченото в становищата е заявено, че преизчисляването на нощния труд към дневен не е абсолютно правило, което не се прилага дори за всички категории и служители, чиито статут се урежда от КТ.От коментара засягащ лицата работещи с намалено работно време, когато нормалната продължителност на дневното и нощно работно време е еднаква е направен извод, че преизчисляването не се прилага, в случаите, когато работодателят е установил еднаква продължителност на дневното и нощно работно време, каквато продължителност е установена за служителите по ЗМВР. Като необоснован е определен извода за установен извънреден труд за 3 който се дължи възнаграждение, като се сочи липса на мотиви по този въпрос.С оглед разпоредбата на чл.18, ал.21 от Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. – Държавните служители изпълняват служебните си задължения извън 3 редовното работно време, въз основа на заповед за полагане на труд извън редовното работно време, издадена от ръководителя по ч.11 или оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции“ е отбелязано, 3 че такива заповеди по делото не са представени.Цитирана е разпоредбата на чл.22, ал.1 от Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.,относно компонентите на отработеното време: работни часове в рамките на редовното работно време, времето за хранене, времето за физиологична почивка, времето за провеждане на професионално обучение, времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната, дежурството и времето за строеви преглед, времето за отдих, времето за уведомяване до приключване на фактически извършена работа по време на разположение, работа извън редовното работно време, времето на дежурство, времето на пътуване при командироване след проведен инструктаж, когато в заповедна за командироване, е разпоредено по време на пътуването да бъде изпълнявана задача, свързана с някоя от дейностите по чл.6, ал.1 т.1 -4 ЗМВР, времето на пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции и аналогично чл.2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 04.03.2003г., в която е определено работното време, като всеки период през който работникът или служителят работи или е на разположение на работодателя и изпълнява своите задължения, а“ почивка“ всеки период през който не е на работа, е обоснован извод, че часовете, които биха се получили чрез преизчисляване на положения нощен труд по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ не са включени в изчерпателно изброени в чл.22, ал.1 хипотези, работа при които поражда задължение за работодателя да плати на служителя съответно възнаграждение .Разглеждания казус е определен, като несъответстващ на разгледания. Като порок в правораздавателната дейност на съда се сочи, че първоинстанционния съд не е обсъдил всички правно – релевантни факти, от които произтича спорното право, всички доказателства, имащи значение за решението по делото.Посочена е съдебна практика – решение №164 от 04.06.2014г. по гр.д.№196/2014г., г.к.ІІІ г.о на ВКс, решение №217 от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г., ІV г.о на ВКС, решение №223 от 19.06.2013г. гр.д.№1006/2012г., г.. ІV г.о на ВКС, решение №405/04.11.2019г. по гр.д.№548/2019г.( в сила от 04.11.2019г.) №456/27.11.2019Г. В.ГР.Д.