Определение № 42788 от 15.10.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 28380/2025
- Вид
- Определение № 42788
- Подписан
- 15.10.2025
- В сила
- 15.10.2025
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17 , ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42788 гр. София, 15.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110128380 по описа за 2025 година
1. Страни:
Ищец: ..... И..
Ответник: .....
Трети лица-помагачи на страната на ответника: Наследниците на .....
2. Предмет на делото и Правна квалификация:
2.1. Предмет на делото: Предявен е установителен иск за признаване правото на собственост на ищеца върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София.
2.2. Правна квалификация: Съдът квалифицира правно предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК – положителен установителен иск за собственост. Искът е основан на евентуално предявени придобивни основания: реституция (чрез административен акт, ползващ праводателя на ищеца), ведно с деривативно придобиване (чрез договор за покупка на наследство) и оригинерно придобиване по давност (чл. 79, ал.
1 от ЗС), като ищецът се позовава на присъединяване на владението на своите праводатели (чл. 82 от ЗС).
3. Подробни твърдения и възражения на страните:
3.1. Твърдения на ИЩЕЦА (..... И.):
Твърди, че е собственик на основание Договор за покупка на наследство от 17.10.2023 г., произтичащо от правото на собственост на неговия праводател, установено с Решение № 735А/17.01.2000 г. на ПК „Младост“.
Алтернативно, доколкото давност тече единствено върху несобствен имот, твърди, че е придобил имота по давност, като присъединява владението на праводателите си от 17.01.2000 г. до днес.
1
3.2. Възражения на ОТВЕТНИКА (....):
Оспорва иска, твърдейки, че имотът е общинска собственост, възстановен с Решение № 352/14.01.2002 г. и Решение № 352/22.06.2007 г. и актуван с АЧОС.
П р а в и оспорване на Решение № 735А/17.01.2000 г. досежно неговата „истинност и вярност“.
3.3. Становище на ТРЕТИТЕ ЛИЦА-ПОМАГАЧИ (Наследниците на ......):
Поддържат възраженията на СО и оспорват иска.
Твърдят, че имат права върху част от процесния имот, произтичащи от съдебни решения, установяващи правото им на възстановяване.
Оспорват автентичността и достоверността на документите на ищеца и твърдението за необезпокоявано владение, като твърдят спиране и прексъване на давността.
4. Обстоятелства по спора (спорни и безспорни):
4.1. Безспорни обстоятелства: Наличието на издадени посочените административни и съдебни актове в полза на всяка от страните, като се оспорва дали установенотов тях, отгоавяра на действителното правно положение, а по отношение на актовете на трети страни се оспорва и идентичност на описаните в тях имоти с процесния имот, което е върпос по същество на спора.
5. Разпределение на доказателствената тежест:
1) Ищецът (..... И.) доказва по всяко наведено придобивно основание:
А) Реституция по ЗСПЗЗ (като първично основание на праводателя) Съществуване и влизане в сила на реституционния акт (на ПК/ОСЗ) в полза на неговия праводател – Решение № 735А/17.01.2000 г. (индивидуален административен акт).
Идентичност между имота по реституционното решение и процесния ПИ *** (по всички планове/кадастри; при нужда – комбинирана скица).
Идентичността не се презюмира и е предмет на пълно доказване.
Че реституционният акт поражда вещноправен ефект (конститутивно действие на решенията по ЗСПЗЗ) ( не е отменен/обезсилен).
Б) Деривативно придобиване (договор за покупка на наследство от 17.10.2023 г.) Валидно сключен договор за покупка на наследство и предметният обхват на наследството.
Че в наследството на прехвърлителя действително е попадало спорното право (т.е. праводателят е бил собственик към датата на договора; не е достатъчен само договорът – необходимо е да се докаже правото в патримониума).
В) Придобивна давност (чл. 79, ал. 1 ЗС) с присъединяване на владение (чл. 82 ЗС) Факти на владение: фактиеска влас и намерение за своене (corpus + animus) – която 2 упражняване на фактическа власт следва да е явно, спокойно, несъмнено, непрекъснато; началният момент; обем (граници) на фактическата власт.
Непрекъснатост (вкл. че твъдяните съдебни действия не са от категорията да прекъснат придобивната давност.).
Условията за присъединяване на владение: правоприемство, еднородност и непрекъснатост между владението на праводателя и на ищеца (граници, намерение).
Че имотът е годен обект на придобивна давност (не е публична държавна/общинска собственост/
Забележка: При оспорване на официални документи, от които ищецът се ползва, тежестта да установи автентичност/верност е у ОСПОРВАЩИЯ (чл. 193, ал. 3 ГПК), като съдът може да допусне графологична експертиза - ЧИИТО ПРЕДМЕТ Е ПОДПРАВКА ИЛИ ПРЕПРАВКА, а ако се твърди лиспата на осования за издаване на акта или друг вид процесуален или материален порок на решението, оспорването е по реда на чл. 17 , ал. 2 ГПК.
2) Ответникът – .... – доказва:
Своя придобивен титул/основание за собственост (напр. реституционни решения № 352/14.01.2002 г. и № 352/22.06.2007 г.; първично придобиване; правоприемство и пр.), както и ИДЕНТИЧНОСТ - цяла или частична, на описания в сочените актове имоти с процесния ПИ ***. че актът е съставен надлежно и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените факти; но следва да докаже и конкретното придобивно основание, защото сам по себе си АЧОС не създава право на собственост (доказателствена, не конститутивна сила).
Правоизключващи/правоунищожаващи факти спрямо ищеца: напр. прекъсване/оспорване на владението, административни/съдебни актове, препятстващи течението на давността, липса на идентичност и пр.
При оспорване по чл. 193 ГПК на Решение № 735А/17.01.2000 г. – да конкретизира оспорването (автентичност/верност/искане за инцидентен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК). При оспорена верност и истинност на официален документ – тежестта на доказване се пада на оспорващия.
3) Третите лица-помагачи (наследниците на К. ......) доказват:
Свои самостоятелни права върху (част от) процесния имот: придобивно основание и ИДЕНТИЧНОСТ на имота, описан по техните актове с процесния ПИ.
Наведените възражения за спиране/прекъсване на давността на ищеца (конкретни действия, дати, титули, годни дапрекъснат давността) и/или липса на необезпокоявано 3 владение.
Във връзка с направеното от ищеца възражение срещу конституирането на наследниците на .... като трети лица-помагачи, както и с искане за събиране на доказателства за идентичност на имоти чрез издаване на съдебни удостоверения, преди изобщо да е започнало съдебното дирене, направено с повторна молба на ищеца от 29.09.2025г., съдът намира следното:
Ищецът, чрез своя процесуален представител, е изложил съображения, че третите лица нямат правен интерес да участват в производството, тъй като имотът, за който те имат претенции, не е идентичен с процесния – намира се в друга местност („Суха река“/„Булин мост“) и е от друг вид (нива, а не ливада). Според ищеца, липсата на идентичност води до недопустимост на участието им, за доказване на което преди започване на съдебното дирене е поискал издавне на съдеебо удостоверение, което да му послужи за снабдяване с удостоверение от ОСЗ, като съдът счита следното: Това възражение е неоснователно.
Съдът е длъжен да разграничи предпоставките за допустимост на една процесуална претенция (в случая – за встъпване в процеса) от въпросите, които се отнасят до нейната основателност (т.е. въпросите по съществото на спора).
1. Преценка за допустимост и правен интерес: Съгласно константната съдебна практика, наличието на правен интерес за участие на трето лице по реда на чл. 218 от ГПК се преценява единствено въз основа на твърденията на молителя. Достатъчно е лицето, което иска да встъпи, да твърди, че изходът от делото между главните страни би се отразил неблагоприятно на неговата правна сфера. В конкретния случай, наследниците на ...... твърдят, че имат права върху част от същия физически имот като посочат идентификатор, който и според твърденията на ищеца е бил приложим за процесното упи, който е предмет на спора между ищеца и ..... Това твърдение само по себе си е достатъчно, за да обоснове правния им интерес да подпомогнат ответника. Ако искът на ищеца бъде уважен, това би осуетило възможността на третите лица да реализират собствените си права, които са насочени към същия имот, но през процедура със .....
2. Въпросът дали имотите са действително идентични, или не, не е въпрос по допустимостта, а е централен въпрос по съществото на спора. Именно за да се отговори на него, се събират доказателства в хода на съдебното дирене – изискват се преписки, назначава се съдебно-техническа експертиза, разпитват се свидетели. Дали твърдението на наследниците на ...... за идентичност ще бъде доказано в процеса е въпрос, който съдът ще реши с крайния си акт, след като обсъди и прецени всички събрани доказателства. Ако се окаже, че имотите нямат нищо общо, това ще бъде отчетено при решаване на спора по същество, но не прави участието им в процеса недопустимо от самото начало.
Допустимостта се преценява формално, на база на твърденията, докато основателността на тези твърдения се проверява в хода на целия процес.
4
Поради изложените съображения, възражението на ищеца е оставено без уважение и конституирането на третите лица-помагачи е процесуално законосъобразно, а искането за издаванена на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с удостоверение от Общинска служба по земеделие (ОСЗ) „Източна“ относно това, налице ли е идентичност между местностите „Сухата река“ („Булин мост“) и „Чунгов валог“, съдът намира следното:
Искането се оставя без уважение като процесуално нецелесъобразно и негодно да доведе до установяване на спорните факти с необходимата за гражданския процес степен на сигурност. Въпросът за идентичността на две местности, посочени с различни наименования в документи, създадени в различни периоди от време, не е прост, еднозначен факт, който може да бъде удостоверен с обикновена справка в регистър. Това е сложен фактически въпрос, чийто отговор изисква извършването на специализирана изследователска и аналитична дейност, включваща:
Съпоставка на разнородни картни материали (стари кадастрални планове, карти на възстановената собственост, актуална кадастрална карта);
Проследяване на исторически промени в наименованията и обхвата на местностите;
Анализ на топографски особености и геодезически данни. Тези дейности излизат извън обхвата на обикновената удостоверителна дейност на администрацията.
Съдебното удостоверение от друга страна е процесуален инструмент, който легитимира страната пред държавен орган или трето лице, за да се снабди с вече съществуващи и налични писмени доказателства или справки. ОСЗ „Източна“, в рамките на своята компетентност, може да удостовери какви данни се съдържат в нейните регистри към настоящия момент, но не е нейно задължение, нито е в правомощията да извършва сложен сравнителен анализ, за да отговори на въпрос, който е предмет на съдебен спор.
Евентуално издаденият от ОСЗ документ би имал единствено характер на обикновена справка, която не би могла да замести необходимостта от експертно изследване. Съдебната експертиза пък е способът, предвиден в закона, именно за случаи, в които за изясняването на съществени за делото обстоятелства са необходими специални знания, каквито съдът не притежава. В настоящия казус са необходими именно такива специални знания в областта на геодезията, картографията и кадастъра. За разлика от удостоверението, което е статичен документ, експертното заключение е резултат от динамичен процес на изследване. Вещото лице не просто констатира, а анализира, съпоставя, изчислява и прави мотивирани изводи. Заключението на вещото лице подлежи на контрол от страните и съда. Страните могат да поставят въпроси, да оспорват методологията и изводите, а вещото лице е длъжно да се яви в съдебно заседание и да защити своята теза. Тази процесуална гаранция за обективност и пълнота липсва при едно административно удостоверение.