Решение № 6347 от 23.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6347 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100508643 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 7861 от 29.04.2024 г. по гр. д. № 14032/2023 г. Софийският районен съд е осъдил „Джеенерали застраховане” АД да заплати на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ на „Гидран” ЕООД сумата 1746,38 лева /след допуснато изменение на размера на иска/, заявен като частичен от претенция в общ размер 1756,38 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС” за имуществени вреди на товарач „CATERPILLAR 434Е” с рег. № ********, вследствие на застрахователно събитие от 26.11.2021 г., ведно със законната лихва от 14.03.2023 г. до окончателното изплащане.

Ответникът „Дженерали застраховане” АД е осъден да заплати на ищеца „Гидран” ЕООД разноски в размер на 749,86 лв.

Решението е обжалвано от ответника „Дженерали застраховане” АД като необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е определил дължимия на ищеца размер на обезщетението. Сочи се, че от събраните по делото доказателства не се установява стойността, която е необходима за извършването на ремонт на процесното МПС. Изтъква се, че вещото лице по приетата съдебна автотехническа експертиза не е извършило изчисление на средната пазарна цена на щетите по процесното МПС на база три независими източника.

При изслушването му в съдебно заседание вещото лице посочило, че не съществуват три 1 независими източника, от които да може да бъде взета цената на такъв тип стъкла. Освен това, при изготвянето на заключението си вещото лице се позовавало основно на представената от ищеца фактура. Навежда се довод, че при липсата на предоставени данни от три независими източника, изчисленията за средната пазарна цена на щетата следвало да се извършат съгласно Наредба № 24/08.03.2006 г., но такива изчисления не били извършени от вещото лице, а не били представени от него и данни за начина, по който е определило средната пазарна цена за 1 ч. труд и за броя необходими часове за извършване на ремонта, както и не е извършено задълбочено проучване на реалния пазар на части към датата на събитието. Не били отчетени и цените на части – втора употреба и такива от алтернативни източници. С оглед на това въззивникът счита, че заключението е необосновано и не следва да се кредитира. Въззивникът навежда и довод - в условията на евентуалност, че обезщетението следва да се определи съгласно Методиката за определяне размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС” на застрахователя, която е общодостъпна на интернет сайта на застрахователя. Изтъква в тази връзка, че с оглед доброволния характер на застраховката, дължимото обезщетение следва да се определи съобразно уговореното в Общите условия. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли предявения иск.

С писмения си отговор въззиваемата страна „Гидран” ЕООД оспорва въззивната жалба.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Гидран” ЕООД е предявило срещу „Дженерали застраховане” АД иск за заплащане на сумата 100 лв., предявен като частичен от общо 1756,38 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС” № 0312200340029158 от 07.12.2020 г., за претърпени имуществени вреди на товарач „CATERPILLAR 434Е” с рег. № ********, изразяващи се в увреждане на стъкло отваряемо горна лява врата с дръжка и уплътнение, причинени в резултат на настъпило на 26.11.2021 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че собственият на ищеца товарач марка CATERPILLAR 434Е” с рег. № ******** е бил застрахован при ответното дружество с договор за застраховка „Каско”, сключен с полица № 0312200340029158 от 07.12.2020 г., със срок на действие от 20.12.2020 г. до 19.12.2021 г. Твърди се, че на 26.11.2021 г., около 12:30 ч., при движение на товарача по пътя от с. Крумово за гр. Варна, при разминаване с насрещно движещ се товарен автомобил, от въздушната струя лявото стъкло на вратата се обърнало и се счупило. На 29.11.2021 г. ищецът уведомил ответното застрахователно дружество за настъпилото застрахователно събитие, като на 01.12.2020 г. бил извършен оглед, изготвен снимков материал и съставен опис-заключение от застрахователя, в което като увредени детайли били описани: стъкло отваряемо горна лява врата с дръжка и уплътнение.

Ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение, за което ищецът бил уведомен на 13.12.2020 г. Ищецът счита, че отказът на застрахователя е неоснователен, доколкото 2 стъклото се е счупило вследствие на ПТП, което представлява покрит застрахователен риск.

Твърди, че след извършено проучване за стойността на възстановяването на щетата установил, че за възстановяването е необходима сума от 1756,38 лв.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Излага възражение за недопустимост на иска поради наличието на друго производство между страните със същия предмет – гр.д. № 35185/2022 г. на Софийски районен съд, във връзка с което отправя искане за прекратяване на настоящото производство на основание чл. 126 от ГПК. По същество оспорва предявения иск с довод, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността му по сключената с ищеца застраховка „Каско на МПС” за твърдените от ищеца вреди. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско” по отношение на „Катерпилер 434Е” с рег. № ********, в сила от 20.12.2020 г. до 19.12.2021 г., както и че в срока на действие на застраховката са нанесени щетите, които са изчерпателно описани в опис-заключение по преписка № 2110149089/29.11.2021 г. Оспорва да е налице настъпил покрит застрахователен риск.

Оспорва и претендирания размер на обезщетението с довод, че същият е завишен и несъответства на реално претърпените от застрахования имуществени вреди вследствие на процесното събитие. Възразява, че претендираните от ищеца стойности за ремонт надвишават значително обичайните пазарни такива. Счита, че размерът на обезщетението следва да се определи по експертна оценка, доколкото процесните щети не са били отстранени в избран от ищеца сервиз при изпълнение на условията на т. 77.3 от ОУ, или в доверен сервиз съгласно т. 77.2 от ОУ. Поддържа, че съгласно т. 77.4 от ОУ експертната оценка следва да се извършва по правилата на застрахователя и приетите от него методики, цени и каталози.

С протоколно определение от 21.11.2023 г. първоинстанционният съд е допуснал изменение на размера на предявения иск, съгласно молбата на ищеца от 20.11.2023 г., като същият е увеличен на 1746,38 лв.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1746,38 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” на МПС, за имуществените вреди, причинени на ищеца като собственик на товарач „CATERPILLAR 434Е” с рег. № ********, вследствие на застрахователно събитие от 26.11.2021 г., ведно със законната лихва от 14.03.2023 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен от общата сума от 1756,38 лв.

Не е спорно между страните наличието на облигационно правоотношение между тях на основание сключен на 07.12.2020 г. договор за застраховка „Каско на МПС” за собствения на ищеца товарач „CATERPILLAR 434Е” с рег. № ********, с период на действие 20.12.2020 г. – 19.12.2021 г., както и че в срока на действие на този договор на застрахования товарач за нанесени щети, описани в съставеното от застрахователя опис-заключение по образуваната 3 по заведената от ищеца претенция. С оглед направените от ответника възражения спорно по делото е дали претендираните щети са в резултат на настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск съгласно сключения договор за застраховка „Каско”, както и размера на претендираното обезщетение.

Представено е решение № 5408/25.10.2023 г., постановено по гр.д. № 6747/2023 г. на Софийски градски съд /влязло в сила на 25.10.2023 г./, с което е потвърдено решението на Софийски районен съд по гр.д. № 35185/2022 г., с което „Дженерали застраховане” АД е осъдено да заплати на „Гидран” ЕООД сумата 10 лв. – частичен иск от обща сума от 1756,38 лв., представляваща застрахователно дължимо обезщетение по застраховка „Каско”, сключена с полица № 0312200340029158/07.12.2020 г. по отношение на МПС – товарач марка „CATERPILLAR 434Е” с рег. № ********, във връзка с опис-заключение по щета № 211014809/21 г. за събитие, настъпило на 26.11.2021 г.

Горепосоченото решение е постановено по предявен частичен иск от „Гидран” ЕООД срещу „Дженерали Застраховане” АД с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ - за заплащане на застрахователно обезщетение по същия договор за застраховка „Каско” и за вредите по застрахованото МПС, причинени от същото застрахователно събитие.

Съгласно т. 2 от ТР от 22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че при уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

В случая, съобразявайки горепосоченото ТР и предвид, че предмет на иска в настоящото производство е разликата /остатъка/ от вземането на „Гидран” ЕООД срещу „Дженерали Застраховане” АД в незаявения с предявения по гр.д. № 35185/2022 г. на СРС частичен иск обем, е налице сила на пресъдено нещо между страните относно правопораждащите факти на спорното право, а именно - наличието на застрахователно събитие, настъпило на 26.11.2021 г., от което са възникнали имуществени вреди за 4 застрахованото МПС, представляващо покрит риск по сключения договор за застраховка „Каско на МПС”. Установеното със сила на пресъдено нещо основание за възникване на договорната отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение включва и липсата на предвидените в договора за застраховка изключения за обезщетяване от застрахователя на щетите от настъпилото застрахователно събитие.

С оглед на горното на преценка в настоящото производство подлежи възражението на ответника-въззивник срещу размера на присъденото от първинстанционния съд застрахователно обезщетение относно необхваната от силата на пресъдено нещо част от претенцията.