Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 58 от 30.03.2021, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
Административно дело 467/2020
Вид
Решение № 58
Подписан
30.03.2021
В сила
30.03.2021
Състав
ХРИСТИНКА ДАНЧЕВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.23 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171, т.1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл.172 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.3, предл.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 30.03.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град

Шумен, в публичното заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: Христинка Димитрова при секретаря Вилиана Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 467 по описа за 2020г. на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Б.М.М. с

ЕГН ********** ***, депозирана посредством адв. М.П.от САК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0869-001561, издадена на 15.12.2020г. от полицейски инспектор към ОДМВР – Шумен, сектор «Пътна полиция». С обжалвания акт на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП «временно отнемане на свидетелството за управление на МПС» до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца, считано от 15.12.2020г. Жалбоподателят твърди, че заповедта е постановена в противоречие със закона, както и че изводите, направени от актосъставителя, не отговарят на фактическата обстановка и са погрешно изложени. Въз основа на изложените аргументи моли за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна.

Ответната страна – полицейски инспектор към ОДМВР – Шумен, сектор «Пътна полиция», чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.С., оспорва жалбата, като изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Релевира доводи за материална законосъобразност на ЗППАМ, като сочи, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на посочените дата и място именно оспорващият е управлявал лек автомобил «Форд» с рег.№***, държава Нидерландия, като същият е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико – токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Въз основа на изложените съображения моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът като съобрази аргументите изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0869-001561/15.12.2020г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Шумен, сектор «Пътна полиция», на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП «временно отнемане на свидетелството за управление на МПС» до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца, считано от 15.12.2020г. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че против Б.М.М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA №351955/12.12.2020г. за това, че на 12.12.2020г., в 7,00, в гр.Шумен, на бул.Велики Преслав, до №79, в посока ул.Владайско въстание, управлява лек автомобил «Форд» с рег.№ №***, държава Нидерландия, собственост на Ф.С., като отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Издаден е талон за изследване № 0041995.

Констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП, предвиждащи налагане на принудителна административна мярка «временно отнемане на свидетелството за управление на МПС» до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца в случаите, когато водач на МПС откаже да бъде проверен с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Заповедта е връчена на нейния адресат на 15.12.2020г.

Б.М.М. сезира

Административен съд - гр.Шумен с жалба рег.№ ДА-01-3219/21.12.2020г. с искане за отмяна на ЗППАМ.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, в т.ч. АУАН GA №351955/12.12.2020г срещу Б.М.М. за нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП и талон за изследване №0041995. Представени са и писмени доказателства за компетентността на органа, издал оспорваната заповед, както и Докладна записка рег.№ 869р-6399-12.12.2020г. относно извършена проверка, съставена от Й.Й.– мл.автоконтрольор в сектор «ПП» и актосъставител.

По искане на ответната страна в хода на производството са разпитани свидетели.

От разпита на полицейските служители Й.н.й. – мл.автоконтрольор в сектор «ПП» и актосъставител; Р.Н.Ш.– полицай в РУ – Шумен и Л.М.С. – мл.автоконтрольор в сектор «ПП», свидетели при съставяне на АУАН и при извършване на проверката, се установява, че на посочената в заповедта дата и място Б.М.М., в качеството си на водач на МПС, е спрян за проверка, в това число и за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Дръг тест 5000. Пробата е разпечатана пред водача и на същия е разяснено какво трябва да направи. Оспорващият е започнал да напоява тампона в устната си кухина около 1-2 минути. Впоследствие скъсал с ръце и хвърлил на земята памучния тампон. Контролните органи предложили на лицето да му бъде предоставена втора проба, но същият категорично отказал.

Представен му е талон за медицинско изследване, но водачът не се е явил в СО на МБАЛ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта, както и от събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП № 20-0869-001561/

15.12.2020г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Шумен, сектор «Пътна полиция» - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. Заповедта е връчена на нейния адресат на 15.12.2020г., поради което настоящата жалба, подадена на 21.12.2020г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна по следните съображения:

Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. Със същата е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 15.12.2020г. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-1525/04.06.2019г., допълнена със Заповед № 372з-338/31.01.2020г. Директорът на ОД на МВР - гр.Шумен е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП), в т.ч. служители на длъжност полицейски инспектор VI-IV степен в сектор «ПП» - с компетентност на територията на цялата Областна дирекция на МВР – Шумен (т.1.14 от заповедта). Настоящата заповед е издадена Й.Ж.Ж., който видно от удостоверение рег.№ 372р-4886/16.03.2021г., издадено от сектор «Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси» към отдел «Административен» при ОД на МВР - Шумен, заема длъжността полицейски инспектор VI степен в група «Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност» в сектор «ПП», считано от 21.10.2020г. до настоящия момент и към 15.12.2020г. (датата на издаване на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ) не е бил в платен годишен отпуск или в отпуск поради временна нетрудоспособност и на когото са делегирани правомощия по чл.172, ал.1 от ЗДвП. При това положение съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – Шумен.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. Същата съдържа фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в отказ на Б.М.М. в качеството на водач на МПС да бъде проверен с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и отказ да изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН № GA 351955/15.12.2020г., към който акт изрично се препраща в мотивите на обжалваната заповед, което съдът намира допустимо съгласно Тълкувателно решение №16/31.03.1975г. на ОСГК.

АУАН е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, доколкото разполага с презумптивна доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, която не беше разколебана в настоящото производство, а напротив – констатациите в АУАН се подкрепят от събраните доказателства. Посочено е и относимото правно основание – чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП. Изложеното обуславя извод, че административният акт е надлежно мотивиран.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като административно производствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

С оглед изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия ѝ статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения.

При направената преценка за съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0869-001561/15.12.2020г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Шумен, сектор «Пътна полиция», с материалния закон, съдът намира следното: