Решение № 68 от 22.08.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Бургас, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. И. при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600227 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по жалби от адвокати В. К. и А. К., двамата от АК – Бургас, упълномощени защитници на подсъдимия С. Ж. С., ЕГН: **********, от частния обвинител М. Н. А. и от адв. Г. Б. от АК – Стара Загора, повереник на частните обвинители Р. Д. А. и М. Н. А., срещу присъда №43/26.06.2024 г., постановена по НОХД № 568/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият С. Ж. С. е признат за виновен в това, че на 08.10.2021 г., на автомагистрала „Тракия”, км.

318 + 100 м, в посока на движение гр. Бургас, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Инсигния“, рег. № ** **** **, нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като движейки се с превишена скорост от 168,66 км/ч, допуснал пътнотранспортно произшествие с движещите се в дясна лента – товарен автомобил „Мерцедес Атего“, рег. № ** **** **, управляван от Ст. С. и товарна композиция /ТИР/ с влекач „Скания“, рег. № ** **** **, с полуремарке с рег. № ** **** **, управляван от Ф. Д. и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – Д. А.

А. с ЕГН: ********** (настъпила вследствие тежка черепномозъчна и 1 гръднокоремна травми, довели до несъвместими с живота увреждания на вътрешните органи и техните структури) и С. П. Д. с ЕГН: ********** (настъпила вследствие тежка черепномозъчна и гръднокоремна травми, довели до несъвместими с живота увреждания на вътрешните органи и техните структури), поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б” (ред. ДВ, бр. 74/2015 г.), вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, на подсъдимия С. Ж. С. е наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. С присъдата в тежест на подсъдимия С. са били възложени направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и какво да стане с веществените доказателства по делото.

С въззивната жалба, подадена от защитниците на подсъдимия С., се изразява недоволство от размера на наложеното наказание лишаване от свобода и от начина на изтърпяването му. Твърди се, че постановеният съдебен акт в производството по чл. 371, т. 2 от НПК не е съобразен с конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца, не е направена преценка в пълен обем на доказателствата и всички обстоятелства от значение за определяне на размера на наказанието, и относно възможността деецът да се поправи без да изтърпява ефективно същото. Направено е искане за изменение на първоинстанционната присъда, като се намали размера на наказанието лишаване от свобода на три години и на основание чл. 66 НК да се отложи изтърпяването му за подходящ изпитателен срок.

Във въззивните жалби на частния обвинител М. А. и на повереника на частните обвинители Р. А. и М. А. се съдържа оплакване за заниженост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като се заявява позиция, че намират за справедливо наказание от четири години лишаване от свобода. В тази връзка се иска изменение на първоинстанционния съдебен акт, като се увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода на четири години.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище, че подадените 2 въззивни жалби са неоснователни. Отбелязва, че по делото не съществува спор относно фактическата обстановка, правната квалификация и доказаността на обвинението срещу подсъдимия С.. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е определил наказанието от 5 години „лишаване от свобода“, редуцирано на 3 години и 4 месеца по чл. 58а, ал. 1 НК, след като е отчетен превес на смекчаващите обстоятелства, но и значителната обществена опасност на деянието. Подчертава, че подсъдимият е управлявал МПС със скорост 168,66 км/ч при разрешени 140 км/ч, като според експертните заключения при движение с допустимата скорост пътнотранспортното произшествие не би настъпило. Нарушението е довело до смъртта на двама души, което обуславя необходимост от по-строга наказателна политика и изключва приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Отбелязва, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства

– самопризнанието е послужило за прилагане на съкратеното съдебно следствие и намаляване на наказанието, но не може да обоснове допълнителна привилегия, а освен това подсъдимият има предходни нарушения по ЗДвП, включително за превишена скорост. Приема, че наложеното наказание е съразмерно и постига целите на генералната и специалната превенция, като условна присъда в случая не би се възприела от обществото като справедлива.

Не подкрепя и искането на частните обвинители за увеличаване на наказанието, тъй като евентуалното увеличение би било несъществено и необосновано при превес на смекчаващите обстоятелства. Поради изложеното предлага присъдата и мярката за неотклонение „подписка“ да бъдат потвърдени.

Частните обвинители М. А. и Р. А., редовно призовани, не се явяват пред апелативния съд. Техният повереник – адв. Г. Б., поддържа жалбата и допълнителното писмено изложение към нея с направеното искане за увеличаване на наказанието лишаване от свобода на четири години.

Претендира за присъждане на разноски, определени по реда на чл. 38, ал. 1, т.

2 от Закона за адвокатурата, с оглед оказаната безплатна правна помощ на доверителите си.

Повереникът на частните обвинители К. Д., П. Д., З. Д. и В. К., последните редовно призовани, но неучастващи във въззивното производство - адв. Е. Ж. от АК – Стара Загора изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, справедлива и законосъобразна, като е 3 постановена след пълна и правилна преценка на доказателствата, и съобразяване със степента на обществена опасност на деянието и на дееца.

Подчертава, че престъплението е с особено тежки последици – смъртта на двама млади мъже в активна възраст, с утвърден семеен и професионален статус. Оспорва твърденията на защитата за съпричиняване от страна на водача на товарния автомобил, като посочва, че производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие при пълно признаване на фактите от обвинителния акт, в който липсват твърдения за вина на другия водач. С оглед волята на доверителите му, адв. Ж. моли присъдата да бъде потвърдена и претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия С. – адвокат К., поддържа подадената въззивна жалба с искане за намаляване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и за приложение на института на условното осъждане. Същевременно пледира за оставяне без уважение на въззивната жалба на частните обвинители, насочена към увеличаване на размера на наказанието. Посочва, че при определяне на наказанието, освен отчетените от първоинстанционния съд смекчаващи отговорността обстоятелства, като допълнителни такива следва да се вземат предвид конкретната форма на вината – небрежност, добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия, пълното съдействие в досъдебната и съдебната фаза, направеното признание на вината, както и обстоятелството, че самият подсъдим е пострадал при произшествието. С оглед на изложеното адв.

К. счита, че наказанието следва да бъде определено в размер, близък до минималния – четири години лишаване от свобода, редуцирано по чл. 58а, ал.

1 НК, при което ще бъде възможно приложението на чл. 66 НК, тъй като счита, че са налице всички законови предпоставки: чисто съдебно минало, наказание под три години и възможност целите на наказанието да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване. В подкрепа на това сочи доказателствата за социалната и професионалната интеграция на подсъдимия, активната му дейност в областта на безопасността на труда и пътната безопасност, включително участие в лекции и инициативи след инцидента, което според защитата показва започнал процес на поправяне и постигане на целите на специалната и генералната превенция. Акцентира, че изолирането на подсъдимия от семейството, работата и обществото не би допринесло за постигане на тези цели. Адвокат К. оспорва и тезата на повереника на 4 частните обвинители, че непоставянето на предпазни колани от пострадалите е без значение за делото. Изтъква, че двамата не са изпълнили задължението си по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, липсват доказателства за наличие на изключения по чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, и че поставянето на предпазни колани би предотвратило изпадането им от автомобила. В обобщение, адв. К. поддържа, че ефективното изтърпяване на наказанието не е необходимо, а условното осъждане с максимален изпитателен срок от пет години, съчетано с наложената четиригодишна забрана за управление на МПС, е достатъчно за постигане на целите на специалната и генералната превенция.

Другият защитник на подсъдимия С. – адвокат А. К., заявява, че се присъединява към аргументите на адв. К. и моли съда да прояви безпристрастност.

Подсъдимият С. С. в личната си защита признава вината си и заявява, че извършеното е изолиран случай в живота му. Посочва, че трудовата му дейност е свързана с ръководене и изпълнение на обекти от международно значение, допринасящи за заетостта и икономиката, и че работодателят и колегите му продължават да му имат доверие. Счита, че изолирането му от обществото чрез ефективно наказание няма да има поправителен ефект и че може да бъде по-полезен, ако остане на свобода. Изтъква участието си в международни кампании и лекции за пътна безопасност, с цел превенция на бъдещи инциденти. В последната си дума моли за намаляване на наказанието, за да продължи да бъде полезен на семейството си и обществото.

Апелативен съд – Бургас, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на оспорения съдебен акт на основание чл. 314 от НПК, намери следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, поради подаването им в законоустановения 15-дневен срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият С. С. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Първостепенният съд е 5 установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При спазване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 от НПК, Окръжен съд – Б у р г а с правилно и законосъобразно е приел, че самопризнанията на подсъдимия С. се подкрепят от събраните по делото доказателства в досъдебното производство, и с определение от 26.06.2024 г. е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доколкото не се установяват процесуални нарушения при вземане на това решение от първостепенния съд, правомощията на въззивната инстанция, с оглед на задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., т. 8, ОСНК, налагат проверката да бъде извършена по същите факти, изложени в обвинителния акт и приети от първоинстанционния съд.

По делото са установени следните факти: