Решение № 3570 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3570 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110119251 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

А. К. Й. е предявил срещу „В..“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, с който се иска прогласяването за нищожен на Договор за паричен заем Standard_30 plus № ... сключен на 05.08.2024 г., поради противоречие със закона и поради заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Ответникът е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ищеца/ответник по насрещния иск да заплати сумата в размер на 840 лв., представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем Standard_30 plus № ... сключен на 05.08.2024 г., ведно със законна лихва от 24.06.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът му е предоставил паричен заем в размер на 850 лв. при годишен лихвен процент от 40, 32 % и годишен процент на разходите – 49, 50 %. Сочи, че в договора са били предвидени няколко различни неустойки и такса за експресно разглеждане, които от една страна, представляват нищожни клаузи, а от друга, съответните суми незаконосъобразно не са били включени при изчисляване на годишния процент на разходите по договора, поради което са нарушени и законовите изисквания за формирането на този процент и това води до нищожност на целия договор за кредит.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Счита, че са били спазени всички законови изисквания към съдържанието на процесния договор за кредит. Сочи, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Твърди, че възникването на неустойката е след сключването на договора, а не към момента на подписването му. Счита, че уговорените неустойки имат обезщетителна функция, както и че възникването им е само условно, в случай че кредитополучателят не изпълни поетите си задължения. По отношение на таксата за експресно разглеждане поддържа, че това е допълнителна услуга, която клиентът доброволно е избрал да използва. Смята, че всички тези вземания не следва да се включват 1 при изчисляване на годишния процент на разходите, както и че клаузите са били ясно формулирани и индивидуално уговорени между страните. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца са остатъка от неплатената главница, като твърди, че ищецът е заплатил единствено сума в размер на 10 лв. от цялата главница.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на насрещния иск от ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл.

19 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че по отношение на същия са налице твърдените основания за нищожност поради противоречие със закона и наличието на заблуждаваща търговска практика.

В тежест на ответника/ищец по насрещния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.чл. 240, ал. 1 е да докаже, че между него и ищеца/ответник по насрещния иск е сключен действителен Договор за потребителски кредит, по който са извършени усвоявания на суми в посочения размер от 850 лв.

Съдът е обявил на страните с доклада по делото, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което им е предоставил при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за паричен заем Standard 30 plus № .., сключен между ищеца и ответното дружество на 05.08.2024 г., по силата на който на ищеца е бил отпуснат заем в размер на 850 лв. със срок от 7 месеца, като сумата е следвало да бъде върната със 7 погасителни вноски, платими веднъж месечно от по 193, 36 лв., в които съгласно договора са включени съответната част от главницата, лихва и такса за експресно разглеждане.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора заемателят дължи и такса за експресно разглеждане, като общият размерна всички плащания с включена такса е 1353, 52 лв. В чл. 3, ал. 1, т. 5 от договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40, 32 %, а в т. 8 от договора е посочено, че годишният процент на разходите по заема е 49, 50 %. С чл. 5 от договора заемателят се е задължил в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечение на задълженията по договора под формата на поръчител или банкова гаранция, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 257, 04 лв.

В чл. 9, ал. 4 от договора е уговорена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 30 лв. в случай че заемателят не предостави на заемодателя съгласие за директен дебит от банкова сметка при допусната първа забава в плащането на коя да е погасителна вноска, включително ако забави плащането на цялото вземане при настъпила предсрочна изискуемост с повече от 30 календарни дни. Съгласно чл. 9, ал. 5 при настъпила първа забава с повече от 110 календарни дни в срок до изтичане на 120-дневен период на забавата заемателят следва да предостави на заемодателя удостоверения за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, издадени от НАП и от общината по постоянния му адрес, като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка от 50 лв. Неустойка в същия размер е уговорена и в ал. 6 в случай на забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 170 дни и непредоставяне на справка за образувани изпълнителни дела.

Прието е и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено.

Вещото е установило, че по процесния договор е било извършено едно плащане в размер на 10 лв., като неплатеният остатък от главницата се равнява на 840 лв.

2

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение, е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора с подписването му заемателят е удостоверил, че е получил заемната сума, като договорът има характер на разписка за получаването на сумата.

Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда дължимостта на такса за експресно разглеждане и неустойка в полза на кредитора и съпоставянето им всяка с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че по силата на същите ответникът е договорил скрито възнаграждение за себе си. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице поръчител, отговарящо на изключително завишени изисквания към финансовия и кредитния им статус или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора и тридневен срок за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Така се стига до значително нарастване на цената на кредита и възлагане на потребителя финансова тежест. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в цитираното по-горе тълкувателно решение, в което е посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за заплащане на посочената неустойка, водят до извод, че с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат, като тя води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като длъжникът изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието изпълнение обезпечава неустойката.

Основателен е и доводът на ищеца, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. В конкретния случай посоченият в договора за заем годишен процент на разходите от 49, 50 % не е действителният такъв, тъй като включва единствено възнаградителната лихва, а в него следва да се включат и уговорените такса и неустойка. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената такса за експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на обезпечение са разходи, свързани с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото де факто се явяват за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че 3 след като неустойката и таксата не са включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите.

Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР. Както се посочи и понапред, след като неустойката и таксата не са включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл е и решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 на СЕС и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС. Съгласно цитираните решения за да осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива (чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.