Определение № 1957 от 16.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1957 гр. София, 16.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002102717 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 143006/23.12.2024 г., подадена от „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД, чрез адвокат В. И., срещу решение № 5848 от 29.10.2024 г. по гр. д. № 2565/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20061224 от 10.10.2022 г. по гр. д. № 20194/2018 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявените от Н. Б. А., починал в хода на делото (на 31.12.2022 г.) и заместен от наследниците му по закон В. И. А., Б. Н. А. и А. Н. А., срещу „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД, искове по чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Решението е постановено при участието на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД – трето лице помагач на страната на ответника.

Въззивният съд е посочил, че предмет на въззивното производство е само въззивната жалба вх. № 25075486/22.11.2022 г., подадена от „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете по чл. 49, във вр. с чл.

45, ал. 1 ЗЗД и чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Съобразил е, че ищецът Н. Б. А. твърди, че са причинени вреди в размер на 5788.80 лв. върху собствения му лекотоварен автомобил марка „Мерцедес Спринтер 312 Д“, peг.

[рег.номер на МПС] , в резултат на пътнотранспортно произшествие (ПТП) от 04.05.2015 г., което било причинено по вина на работника П. И. С., водач на служебен товарен автомобил марка „Ивеко Стралис“, с рег. [рег.номер на МПС] . Сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП до окончателното изплащане. Главната осъдителна претенция е насочена срещу първия ответник „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД, като работодател на водача П. И. С. (иск по чл. 49 ЗЗД), а в случай че водачът П. И. С. по 1 време на ПТП не е изпълнявал възложена от първия и предпочитан ответник работа, то претенцията е насочено срещу самия водач (иск по чл. 45 ЗЗД). Претендира се и законна лихва за периода от 04.05.2015 г. до предявяване на исковата молба в размер на 1703.94 лв., както и законната лихва върху присъдената сума до окончателното плащане.

Софийски градски съд е намерил обжалваното пред него решение за валидно и допустимо.

Изложил е, че според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод извършването на възложената му работа, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител. Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Субективният елемент от състава вината, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствената тежест за нейното оборване.

Съдът е посочил, че в срока по чл. 131 ГПК от страна на „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД е оспорено обстоятелството, отразено в протокола за ПТП, че пробата за алкохол на водача В.

А. Г. е отрицателна. Твърди се, че същият е управлявал МПС с отнето свидетелство за правоуправление, както и че по време на това управление е бил употребил алкохол; липсвали данни Г. да е бил упълномощен от собственика Н. А. да управлява МПС; представеният договор за наем бил без нотариална заверка на подписите, поради което не се ползвал с материална доказателствена сила.

Софийски градски съд е приел за установено, че от представения по делото протокол за ПТП се установява, че на 04.05.2015 г., в 17.45 ч., се е състояло такова между собствения на „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД товарен автомобил марка „Ивеко Стралис“ и собствения на ищеца лекотоварен автомобил марка „Мерцедес Спринтер 312 Д“. Самото ПТП е описано по следния начин: МПС 1 (това, собственост на дружеството) се движи след МПС 2 (собственост на ищеца), което намалява, блъска го и реализира ПТП с причинени вреди“. В протокола за ПТП са отразени и вредите по двете МПС, като тези по процесното МПС са: деформирани задна част, покрив, счупени задни и странични стъкла, задна дясна врата и др.

Протоколът е съставен след посещение на място от мл. контрольор при ОД МВР - Монтана и е подписан освен от съставителя, и от двамата водачи.

Съдът е визирал, че в трайната съдебна практика на ВКС последователно се приема, че протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална 2 доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление, т.е. съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. С оглед отразеното в протокола за ПТП, както и основното заключение на съдебно-автотехническата експертиза (отговор на задача 1) е приел, че причина за настъпването на ПТП е поведението на водача на МПС марка „Ивеко“, който не е спазил дистанция, при което е блъснал отзад МПС марка „Мерцедес“.

Относно размера на вредите върху МПС, собственост на Н. А., съдебният състав е взел под внимание представена с исковата молба фактура № ...37 от 10.11.2016 г., на стойност 5788.80 лв. с ДДС, издадена от „Тони Карс“ ЕООД. Приел е и че от представения в изпълнение на указанията на съда по разпореждане от 27.07.2018 г. договор за наем, сключен на 01.03.2015 г., се установява, че процесното МПС - марка „Мерцедес Спринтер 312Д“, е било отдадено от ищеца на третото за спора лице В. А. Г., който го е управлявал по време на ПТП. Към договора е представена разписка от 05.04.2015 г. за платена наемна цена. Намерил е, че е ирелевантно за спора дали договорът за наем е с нотариална заверка на подписите, тъй като законът не изисква такава за действителност на договора за наем; без значение е дали първоначалният ищец е подал годишна данъчна декларация за дохода от наем или не; без значение е дали ЕТ „Никос-92-Н. Б.“ е изряден данъкоплатец на публични задължения, както и дали и какви трудови или граждански договори има сключени от страна на В. А. Г..

Въззивният съд е намерил, че от събраните по делото доказателства (удостоверения от СДВР, отдел „Пътна полиция“) се установява, че по време на ПТП водачът В. А. Г. е бил правоспособен. Същият по време на ПТП не е бил под влияние на алкохол – съгласно протокол № 950/08.05.2015 г. (л. 104 от делото пред СРС), в резултат на изследване, направено от научно-техническата лаборатория в Областната дирекция на МВР - Монтана, е установено, че в кръвната му проба се съдържат 0.00 промила редуциращи вещества, изчислени като етилов алкохол. От протокола за медицинско изследване на л. 105 от делото пред СРС се установява, че е било невъзможно да се установи наличието или не на алкохол в кръвта на водача Г.. Същевременно, обаче, в протокола е посочено, че водачът отрича да е употребил алкохол, както и изрично е посочено, че липсва мирис на алкохол. Съдържанието на този медицински документ не е опровергано от нито едно доказателство по делото.

Съгласно представената от страна на ищеца епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, в резултат на ПТП В. Г. е получил фрактура на черепа и е бил опериран по спешност в [населено място], където са били отстранени раздробени фрагменти от кости вляво. След стабилизиране състоянието на пострадалия, е извършена пластика на черепния дефект. Именно това е породило необходимостта от даване на кръвна проба, тъй като не е могло да бъде направено изследване с Дрегер.

Въззивният съдебен състав подробно е обсъдил оплакванията във въззивната жалба за несвоевременно представени доказателства по делото. Посочил е, че искането за издаване на съдебно удостоверение с тези доказателства е било направено в о.с.з. на 30.06.2020 г. Това съдебно заседание дори не е било „първо“ по смисъла на ГПК, тъй като в същото съдът по искане на ответниците, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, е конституирал трето лице помагач на тяхна страна - „ОЗК Застраховане“ АД. Доказателствата са поискани от процесуалния 3 представител на ищеца именно във връзка с възраженията в отговора по исковата молба.

Нещо повече, съгласно отразеното в съдебния протокол, съставен за същото съдебно заседание, адв. И. - процесуален представител на дружеството, изрично е заявила, че не се противопоставя на поисканите от ищцовата страна за събиране писмени доказателства, както и че има идентично искане (което е и уважено). Първото по делото публично съдебно заседание, за което всички страни в процеса са били редовно призовани, е проведеното на 15.10.2020 г., когато адв. П., процесуален представител на ищеца, е представил събраните въз основа на издаденото му съдебно удостоверение писмени доказателства. Ето защо Софийски градски съд е заключил, че не е допуснато процесуално нарушение от страна на СРС и визираните доказателства не следва да бъдат изключвани от материалите по делото.

Съдът, от представените с отговора по исковата молба доказателства, вкл. трудов договор № 632/14.12.2012 г. и анекс към същия, е направил извод, че между „Джей Ел Фрейт Ай Ти“ ЕООД и евентуалния ответник П. И. С. е било налице трудово правоотношение по време на ПТП. Намерил е, че обстоятелството, че наказателното производство, водено срещу П. И. С., за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 343, ал. 1 НК е прекратено поради липса на съставомерно престъпление, не освобождава от отговорност по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като става дума за граждански деликт. Визирал е, че действително, в това постановление е прието, че ПТП е настъпило поради технически причини, изразяващи се в отказ за превключване скоростите на лекотоварния автомобил, собственост на ищеца, но за гражданския съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, задължителна е само влязлата в сила присъда (по арг. от чл. 300 ГПК).

В случая липсват и данни това постановление да е влязло в сила. Освен това, от Министерство на транспорта е представено удостоверение, съгласно което процесното МПС е преминало технически преглед за техническата му изправност на 09.04.2011 г., с валидност до 09.10.2015 г. Доказателства, оборващи съдържанието на този официален документ, не са ангажирани от страна на ответника.

Относно размера на претърпените вреди Софийски градски съд е приел, че те са установени от заключенията от САТЕ (основно и две допълнителни), съгласно които отстранените щети по процесното МПС могат да бъдат в причинно-следствена връзка с посочения механизъм на ПТП. За да достигне до този извод, вещото лице е взело предвид описаните деформации в протокола за ПТП и списъка по съставената фактура за извършени дейности по отстраняването на щетите. Средната пазарна цена на материалите и труда, необходими за отстраняване на повредите по процесното МПС, към датата на застрахователното събитие 04.05.2015 г., при ремонт с нови части без ДДС, възлиза на 4803.40 лв., или с ДДС – 5764.08 лв.

Съдът е намерил за неоснователен довода във въззивната жалба, че срокът на ремонта (1 година и 6 месеца) бил „невъобразимо дълъг“, като е съобразил отговора на вещото лице, че времето на технологичния срок за отстраняване на щетите по автомобила не може да се определи еднозначно, тъй като зависи от технологичното оборудване на автосервиза, в който се извършва ремонтът, натовареността на сервиза за извършване на ремонта и др.