Решение № 5683 от 16.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5683 гр. София, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100505480 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ответника „ПИ ЕНД ТИ СЪРВИС“ ООД, ЕИК 202442396, чрез пълномощника адв. К. К., срещу решение №1448/25.01.2024г., постановено по гр.д. №25608/2022г. по описа на СРС, 26 състав, с което е признато за установено, че дружеството дължи на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, сумата от 11 760 лева, представляваща час от изплатено застрахователно обезщетение в общ размер от 37580,18 лева, за неплатени лизингови вноски с настъпил падеж за периода от м. април 2018г. до м. май 2019г., включително, за което са образувани ликвидационни преписки №№ 210368271, 210381728, 210390904, 210411146, 210425224, 210437662, 210462463, 210473160, 210486111 и 210500541, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 07.12.2021г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 03.02.2022г. по ч.гр.д. №70065/2021г. по описа на СРС, 26 състав на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, и е осъден ответникът да заплати на ищеца разноски по делото.

1

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е недопустимо, неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Въззивникът оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между „Дженерали застраховане“ АД и „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД, а представеният застрахователен сертификат следвало да бъде изключен от доказателствата по делото, тъй като не можели да бъдат установени нито самоличността, нито авторството на подписалите го лица, нито дали същите имали представителна власт по отношение на дружествата. Лизингодателят на ответника „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД не бил страна по застрахователния договор и не можело да се приеме, че по силата на представения анекс №4 е възникнало застрахователно правоотношение между „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД и ЗАД „Виктория“, чийто правоприемник е ищецът. Представеният по делото застрахователен сертификат не доказвал наличието на застрахователно правоотношение. Към датата на сключване на процесния договор за лизинг действали разпоредбите на чл.199а, ал.2, ал.4 и ал.6 от КЗ (отм.), според които лизингополучателят трябвало да бъде уведомен предварително и да му бъде предоставена съответна документация, включително да е изразил писменото си съгласие за застрахователния договор, а също и да бъде информиран за всяка промяна и новонастъпило обстоятелство по този договор, което има значение за интересите му. Нито една от тези разпоредби не била изпълнена в случая. Ответникът не бил надлежно информиран за наличието на застрахователния договор, нито бил изразил съгласие за сключването му, както и не бил информиран, че са заведени от лизингодателя и изплатени от застрахователя забавените лизингови вноски по погасителния план. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установявало, че към датата на плащане от лизингополучателя на сума в размер на 31525,55 лева в счетоводството на лизингодателя нямало никакви вземания по издадени фактури за лизингови вноски, защото тези фактури били осчетоводени като погасени с постъпилите суми от застрахователя. Това обаче не било известно на лизингополучателя, който заплатил остатъчните си задължения към първоначалния кредитор. Така платената сума била задържана от лизингодателя без да съществуват кореспондиращи задължения на лизингополучателя, които да бъдат погасени с внесената сума. „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД получило два пъти една и съща сума за лизингови вноски, веднъж от застрахователя, и втори път от лизингополучателя, поради което 2

„Мото Пофе лизинг“ ЕООД имало задължение да възстанови на застрахователя заплатените от същия застрахователни обезщетения.

Лизингодателят не предприел нито една от посочените възможности при получаване на двойно плащане по едни и същи негови вземания, а задържал сумата и я използвал за погасяване по негово усмотрение на начислени лихви за забава и неустойки, за които задължения лизингополучателят разбрал едва в хода на настоящото производство. Следвало да се приеме, че лизингополучателят, макар и със забава, е погасил задълженията си по лизинговия договор към първоначалния си кредитор, като е посочил по кой договор извършва плащането и това плащане било противопоставимо на застрахователя, тъй като длъжникът не бил уведомен нито за наличие на твърдения застрахователен договор, нито за заплащане на обезщетенията по него и съответно за промяна на кредитора. Освен това вземането, предмет на предявения установителен иск, не било идентично на вземането, за което било образувано заповедното производство. В заповедното производство било посочено, че вземането е единствено по ликвидационна преписка №210368271, а в исковата молба се претендирали вземания по десет ликвидационни преписки. Поради изложеното моли решението да бъде обезсилено, или при условията на евентуалност да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна „Дженерали Застраховане“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт М.С., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита за неоснователни доводите на въззивника във връзка с наличието на застрахователно обезщетение, като поддържа, че нито една от страните по правоотношението не се е противопоставила на същото, поради което приложима била разпоредбата на чл.301 от ТЗ, дори да се приемело, че същият е сключен от лица без представителна власт. Освен това недопустимо било насрещна страна по сделка да мотивира липса на договорни отношения, позовавайки се на порок, свързан с правосубектността или представителството на другата страна, тъй като не би могла да предявява чужди права пред съд. Разпоредбата на чл.199а от КЗ (отм.) уреждала съвсем друг вид отношения и застраховка. Неоснователни били и доводите на въззивника, че не е бил уведомен за наличието на застрахователния договор, тъй като в погасителния план към договора за лизинг било вписано, че е 3 налице сключена застраховка „Финансов риск“ със „ЗАД Виктория“ АД.

Суброгацията на застрахователя възниквала по силата на закона – чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, а не по силата на договор, поради което неправилно било позоваването от страна на въззивника на разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Възраженията на въззивника, свързани с плащането на сумата в размер на 31525,55 лева, счита за неотносими, тъй като регресното вземане на застрахователя е възникнало с плащане на застрахователно обезщетение, което било една година по-рано. Интересът на лизингодателя бил да получи лизинговите вноски в уговорения срок и размер, а от събраните по делото доказателства се установявало, че лизингополучателят системно не е изпълнявал задълженията си за внасяне на дължимите лизингови вноски.

Поддържа, че изложените в заявлението по чл.410 от ГПК и в исковата молба факти, от които произтича претендираното вземане са идентични и възраженията на въззивника във връзка с допустимостта на производството са неоснователни.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Въззивната инстанция намира за неоснователни поддържаните от въззивника доводи за недопустимост на решението. Видно от приложеното към настоящото ч.гр.д. №70065/2021г. по описа на СРС, 26 състав, изложените в заявлението по чл.410 от ГПК обстоятелства, от които произтича претендираното от ищеца вземане, съответстват на тези, изложени в исковата молба, с която е предявен искът за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Както в заявлението по чл.410 от ГПК, така и в исковата молба се посочва, че се претендира частично вземане в размер на 4

11760,34 лева от общо претендирани 37580,18 лева – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по десет ликвидационни преписки.

За основателността на иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка в полза на застрахования лизингодател за обезпечение на вреди от неизпълнение на договорно задължение по договор за лизинг, сключен с ответника, настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, в срока на действие на застраховката, в причинна връзка с което са претърпени вреди от застрахования, и извършено от ищеца плащане на застрахователно обезщетение.

От представените като доказателства по делото Рамково споразумение за застраховка на договори за лизинг от 14.10.2008 г. и анекс № 4 от 28.01.2015 г. към Рамковото споразумение относно застраховане на вземания на "Мото Пфое Лизинг" ЕООД, произтичащи от сключени между лизингодателя и трети лица /лизингополучатели/ договори за лизинг, сключени между ЗАД "Виктория" /преобразувано чрез вливане в "Дженерали Застраховане" АД/, "Мото Пфое" ЕООД и "Мото Пфое Лизинг" ЕООД, се установява, че предмет на застраховката са вземанията на застрахования лизингодател по договори за лизинг на МПС, собственост на застрахования, срещу заплащането на застрахователна премия.

Неоснователни са поддържаните от въззивника доводи във връзка с действителността на застрахователното правоотношение. Застрахователният договор е търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1 ТЗ, като в случая няма данни да е извършено оспорване наличието на валидно застрахователно правоотношение от някоя от страните по него. Напротив, поведението и на застрахования, и на застрахователя, изразяващо се в упражняване на права, респ. изпълнение на кореспондиращите им задължения по договора, сочи недвусмислено на съвпадащите им волеизявления за сключване на имуществената застраховка и валидното пораждане и съществуване помежду им на застрахователно правоотношение. По аргумент от чл. 293, ал. 3 ТЗ страната по търговска сделка, която не е оспорила действителността на изявлението, не може да се позовава на нищожност на сделката поради неспазване на законоустановената форма за действителност.

5

В този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСТК на ВКС.

Видно от сертификат за застраховка на договори за лизинг № 16120101500289/22.07.2015г., сключен между „ЗАД Виктория" АД, чийто правоприемник е ищецът, като застраховател, и „Мото Пфое Лизинг" ЕООД, като застрахован, застраховани са вземанията на застрахования, произтичащи от договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост №59301 L от 13.05.2015г., сключен между „Мото Пфое Лизинг" ЕООД /лизингодател/ и „ПИ ЕНД ТИ СЪРВИС“ ЕООД /лизингополучател/, и поръчка №3/16.06.2015г. към него. Неразделна част от застрахователния сертификат са и Общите условия на застраховка на договори за лизинги, в сила от 01.01.2008 г., които са представени като доказателство по делото.

На 13.05.2015г. между "„Мото Пфое Лизинг" ЕООД – лизингодател и „ПИ ЕНД ТИ СЪРВИС“ ЕООД – лизингополучател, е сключен договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост. Предмет на договора е отдаване при условията на финансовообвързан лизинг фабрично нови автомобили, предварително избрани и поръчани от лизингополучателя, които лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя при условията на договора. В чл. 8 от договора е предвидено, че размерът и броят на месечните лизингови вноски се уговарят подробно в поръчката за доставка на всеки отделен автомобил. В чл. 61 и 62.3 от договора е предвидено, че при неплащане на две поредни лизингови вноски в уговорения срок лизингодателят има право да иска от лизингополучателя връщане на автомобила в срока по чл. 37 – три дни от датата на прекратяването, както и да прекрати едностранно договора по отношение на съответната поръчка.