Разпореждане № 64278 от 01.05.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 64278 гр. София, 01.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно гражданско дело № 20231110154501 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „.“ ЕАД с ЕИК . (заявител) срещу „.“ ЕООД с ЕИК .

(длъжник) за издаването на заповед за изпълнение на парични задължения, свързани с доставянето далекосъобщителни услуги. Претендираните парични задължения са следните: сумата 596 лева и 54 стотинки, представляваща стойността на използваните през периода 23.

03. 2021 г. – 22. 09. 2021 г. далекосъобщителни услуги, сумата 131 лева и 24 стотинки, представляваща мораторна лихва за стойността на далекосъобщителните услуги, начислена от 27. 05. 2021 г. до 02. 10. 2023 г., сумата 620 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договора, и сумата 102 лева и 94 стотинки, представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка, начислена от 11. 02. 2022 г. до 02. 10. 2023 г.

При служебна проверка заповедният съд остави заявлението по чл. 410 ГПК без движение поради констатирана нередовност – към него не беше представен препис от договора, въз основа на който заявителят претендира неустойка. В указания срок заявителят отказа да изпълни нарочните указания на заповедния съд, застъпвайки своята собствена теза, че тъй като длъжникът няма качеството потребител, то не намира приложение новелата на чл. 410, ал. 3 ГПК. Позовава се на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ГПК.

Тезата на заявителя, че длъжникът не е потребител, е вярна. Правният извод на заявителя обаче, че поради тази причина не следва да бъде представен препис от договора, съдържащ неустоечната клауза, е неправилен. Служебната проверка, осъществявана от заповедния съд в рамките на заповедното производство, обхваща не само преценката за евентуални неравноправни клаузи (или дори само наличието на обосновано предположение за такива) в договорите, сключени с потребители. Тя обхваща и по-общо преценката дали претендираните от заявителя притезания противоречат на повелителните правни норми или на добрите нрави (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК). Тази по-обща преценка съдът осъществява независимо дали длъжникът има качеството на потребител, търговец или физическо лице, упражняващо професия. В частност по отношение на претенциите, основаващи се на уговорки за неустойки, задължителната съдебна практика вече е разяснила, че дори и в отношения между търговци съдът следва да преценява дали неустоечните клаузи не противоречат на добрите нрави (т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС). В този ред на мисли настоящият съдебен състав държи сметка и споделя практиката на почитаемия Софийски градски съд, според която уговорката за неустойка по договор за далекосъобщителни услуги би могла да противоречи на добрите нрави и че тази преценка може и следва да бъде осъществена в рамките на заповедното 1 производство (определение № 12049, постановено на 12. 10. 2023 г. по в. ч. гр. дело № 20231100510224 по описа на Софийския градски съд, IV – Г въззивен състав, за 2023 г.).

Флагрантният отказ на заявителя да изпълни дадените от заповедния съд във връзка с това указания прегражда възможността за преценка на конкретните характеристики на неустоечната клауза и дали тя не надхвърля типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция (например защото определеният размер на неустойката съвпада с цената на договора, дължима при точно изпълнение на задълженията, и по този начин би се постигнал резултата на реално изпълнение, без да се предоставя насрещна престация, както приема въззивният съд в цитираното определение).

При това положение заповедният съд следва да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта относно претендираната неустойка и претендираното обезщетение за забава, начислено върху нея. За останалите претендирани суми заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение, като присъди пропорционално разноските за заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс на „.“ ЕАД с ЕИК . в частта, в която се претендира от длъжника „.“ ЕООД с ЕИК . заплащането на сумата 620 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договора, и сумата 102 лева и 94 стотинки, представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка, начислена от 11. 02. 2022 г. до 02. 10. 2023 г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.

Електронен препис от разпореждането да се връчи на „.“ ЕАД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2