Определение № 15672 от 22.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15672 гр. София, 22.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20231100111349 по описа за 2023 година съобрази следното:

Делото е образувано след изпращане по подсъдност нагр. Дело № 38038/2023 г. на Софийския районен съд.

При преценка на компетентността се според предмета на делото, приемащият съд констатира следното:

Пред първоначално сезирания съд е бил предявен от Г. О. С. срещу Г.

О. С. и Б. О. Д. иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 30 с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с площ от 80.05 кв.м., с прилежащо избено помещение № 23 с полезна площ от 6.81 кв.м. и с 3.77% ид.ч. от общите части на сградата. По този иск е било образувано гр. дело № 61313/2021 г. на СРС 55 състав. Страните по делото Г.

О. С., Г. О. С. и Б. О. Д. били наследници по закон на родителите си О.Д. С., починал на 09.08.2005 г., и Я.В. С., починала на 28.06.2019 г. О.Д. С. оставил саморъчно завещание от 23.03.1992 г., с което завещал своята ½ ид.ч. на ищеца Г. О. С. и първата ответница Г. О. С.. Приживе, на 21.11.2007 г. Я.В. С. прехвърлила своята ½ ид.ч. от апартамент № 30 на дъщеря си Г. О. С.. По този начин Г. С. притежавал ¼ ид.ч. от правото на собственост върху имота, а Г. С. – ¾ ид.ч.

На основание изложените обстоятелства, ищецът прави искане до съда да допусне делба на описания в петитума на исковата молба имот, при квоти 1/4 част за ищеца Г. О. С. и 3/4 части за ответницата Г. О. С., по силата на цитираните в обстоятелствената част завещателни разпореждания.

Ответницата Б. О. Д. като наследник по закон, с възражение с вх. № 188388 от 09.09.2022 г. е оспорила валидността на завещанието на О.Д. С. в полза на Г. О. С., Г. О. С. с твърдение, че не било изпълнено и подписано от завещателя. Оспорила е и продажбата на 1/2 ид.част от Я.В. С. на Г. О. С., с доводи за накърняване правата и на съсобственик по чл. 33 ЗС и за "фиктивност" на продажбата, която прикривала дарение. Направено е искане 1 за делба на имота при равни части за страните, или за възстановяване на накърнената и запазена част. Н изпълнение на указанията на съда с определение от 10.11.2022 г., ответницата Б. О. Д. с писмен отговор-молба с вх. № 274726 от 09.12.2022 г. прави изявление, зе предявява иск за нищожност на завещателно разпореждане от 29.03.1992 г., направено от О.Д.

С., и при алтернативност иск по чл .30 ЗН за възстановяване на запазена част.

Направено е и възражение за относителна недействителност на дарението, извършено от Г. О. С. в полза на сина и А.П. с довод, че сделката е относително недействителна за 1/4 идеална част от правото на собственост.

С определение в съдебно заседание на 23.02.2023 г. районният съд не е приел за съвместно разглеждане иска за нищожност на завещателно разпореждане, иска за възстановяване на запазена част по чл. 30 ЗН и възражение за относителна недействителност и е постановил изпращане на делото на Софийски градски съд по компетентност. С определение № 7175 от 12.06.2023 г. по гр. дело № 3715/2023 г. Софийски градски съд е повдигнал спор за подсъдност пред Софийския апелативен съд. С определение № 1717 от 30.06.2023 г. по ч.гр.д. № 1649/2023 г. Софийският апелативен съд е приел, че делото е из-пратено по подсъдност, без да са отстранени нередовностите на исковата молба с вх. № 274726 от 09.12.2022 г. и е постановил, че компетентен да отстрани тези нередовности е Софийският районен съд.

По новообразуваното гр. дело № 38038/2023 г., след действия за отстраняване на нередовностите на исковата молба, с определение № 27700 от 08.08.2023 г. Софийският районен съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Софийски градски съд. В мотивите на определението изпращащият съд е приел, че когато в порваята фаза на делебното производство преюдициалните въпроси са пердявени с възражения, подлежат на разглеждане от делбения съд, а когато са предявени като самостоятелни искове, съвместното им разглеждане е подчинено на условията на чл. 210 ГПК и подсъдността следва да се прецени според цената на исковете. Приел е, че искът за нищожност на завещателно разпореждане е оценяем иск и тъй като цената му надхвърляла размера по чл. 104 т. 4 ГПК, делото е подсъдно на окръжен съд като първа инстанция.

Определението е постановено в нарушение на особените правила на делбеното производство и общите правила на родовата подсъдност.

Съгласно чл. 343 ГПК, в производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения. Разпоредбата не прави разграничение дали оспорването на завещание или исканията за намаляване на завещателно разпореждане или дарение са направени с възражение или изявление за предявяване на иск, от което следва, че и в двата случая компетентен да разгледа оспорването на завещателно разпореждане или исканията за намаляването му е делбеният съд. Тук следва да се отбележи, че некоректно районният съд в съдебно заседание на 10.11.2022 г. е дал указания до ответницата Б. О. Д. да уточни претенциите по възражението си, като посочи предявява ли иск за нищожност на завещанието, защото нищожността на 2 завещанието, както и исканията на намаляване на завещателни разпореждания и дарения може да се направи и с възражение, както е направила ответницата с възражение вх. № 188388 от 09.09.2022 г.

Независимо от това, последващото изявление на ответницата Д. за предявяване на иск по чл. 42 б. "б" ЗН за нищожност на завещанието и иск по чл. 30 ЗН за намаляване на запазена част не обуславят подсъдност, различна от специалната по чл. 341 ал. 1 ГПК, и тези искове следва да се разгледат от делбения съд във фазата на производство по допускане на делбата.

Съдът би стигнал до същия извод и ако възприеме тезата за определяне на подсъдността на предявените в делбеното производство искове по чл. 42 и чл. 30 ал. 1 3Н според тяхната цена. Имотът, предмет на завещанието, е бил съпружеска имуществена общност до смъртта на завещателя. Той е имал право да се разпорежда със завещание само за 1/2 част от имота, която е предмет на наследяване след неговата смърт. Затова, оспореното с иск по чл. 42 б. "б", завещание е годно да породи действие само за 1/2 ид.част от имота. От приложеното към гр. дело № 61313/2021 г. удостоверение за данъчна оценка на имота е видно, че данъчната оценка на целия имот е 37697,20 лева, или данъчната оценка на 1/2 идеална част от имота, за която завещанието е породило действие, е 18848,60 лева, която е под предвидения в чл. 104 т. 4 ГПК размер и не обуславя подсъдност на този иск на окръжен съд като първа инстанция.

Що се отнася до иска по чл. 30 ал. 1 ЗН, според настоящия състав на съда той е неоценяем. В този смисъл е определение № 60092/30.06.2021 г., ч.гр.д. № 1507/2021 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 вр. чл.

280 ал. 1 т. 3 и чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК. Цитираните от районния съд съдебни актове не съдържат изрично произнасяне по този процесуален въпрос - с определение № 60252 от 07.06.2021 г. ВКС се произнася за определяне на държавна такса, а определение № 26 от 02.02.2018 г. и определение № 336 от 25.06.2019 г. са постановени в производства по чл. 288 ГПК. Неотносимо е и аргументирането с н. 1А и 1Б от ТР 4-2014-ОСГК, защото то има друг предмет - установителният иск за нищожност на завещателно разпореждане.

Дори ако искът бъде приет за оценяем, претендираната за възстановяване запазена част е 5/18 от наследството. Според удостоверената данъчна оценка от 37697,20 лева, стойността на претендираната запазена част би била 10471,44 лева, което е също под предвидения в чл. 104 ал. 4 ГПК размер.

Не е предявен самостоятелен иск за относителна недействителност на дарението на 1/4 ид.част от имота, извършено от Г. О. С. в полза на сина си А.С.П.. Дори ако това възражение се приеме за предявен иск, оспорената част от дарението е 1/4 ид. част от имота, чиято стойност е 9424,25 лева и също не обуславя подсъдност на окръжен съд като първа инстанция.

Поради изложените съображения съдът намира делото за неподсъдно на СГС като първа инстанция, което е основание за иницииране на производство по чл. 122 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по гр. дело № 11349/2023 г. на СГС I г.о. 21 състав.

Повдига пред Софийския апелативен съд спор за подсъдност на гр. дело № 38038/2023 г. на Софийския районен съд, изпратено по подсъдност на Софийски градски съд и образувано като гр. дело № 11349/2023 г. на СГС I г.о. 21 състав.

Делото да се изпрати на Софийския апелативен съд за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4