Определение № 243 от 03.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 243 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

М. П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от М. П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20235000500314 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№5897/21.02.2023г. с допълнение по електронната поща от 09.04.2023г. от „Н. А. м.“ЕООД, чрез пълномощника адв.М. М., против Определение №135 от 17.01.2023г., постановено по гр.дело №2410/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд-В.. Жалбоподателят счита да не са налице предпоставките на чл.113 от ГПК, тъй като спорното правоотношение произтича не от дължима на ищеца престация като потребител и неизпълнение на задължение на ответното дружество като доставчик, а от нарушени права на ищеца като собственик на лекия автомобил, който по твърденията му е отнет без негово съгласие и действията на ответника са свързани с отказ да му прехвърли собствеността върху автомобила, при което приложение да намира правилото на чл.108,ал.1 от ГПК. Сочи при сключване на процесния договор ищецът да е предоставил на дружеството свой настоящ адрес в гр.София. Навежда оплакване за липса на произнасяне за изпращане на делото на Окръжен съд-Благоевград. Моли за отмяна на обжалваното определение и за препращане на делото по подсъдност на Окръжен съд-Благоевград във връзка със заявеното от него 1 възражение за местна неподсъдност, както и за присъждане на разноски.

Ответникът по частната жалба Д. М. Б. е подал чрез пълномощника адв.И. З. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност, според които предмет на делото е потребителски спор, породен от сключен между страните Договор за покупко-продажба на МПС на изплащане №2362/28.02.2020г., чието обявяване за окончателен се претендира, както и изпълнение на задължението по същия за предаване на владението върху автомобила, съгласно чл.79,ал.1 от ЗЗД, които искове правилно и съгласно чл.113 от ГПК да е прието да се предявяват пред съда, в района по настоящия или постоянния адрес на потребителя, който в случая е в гр.В.. Поддържа се и с обжалваното определение, с което е прието спорът да е подсъден на Окръжен съд-В., да е налице произнасяне по цялото искане на ответника по въпроса за местно компетентния съд и искането му за изпращане на делото на Окръжен съд-Благоевград да не е самостоятелно, невключено в отвода за местна подсъдност, а, ако се приеме, че е, то да е налице непълнота на съдебния акт, която следва да се отстрани по реда на чл.250 от ГПК, а не по реда на обжалването. По изложените съображения ответникът претендира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ответника; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1 във връзка с чл.121 от ГПК, определение по подсъдността, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Окръжен съд-Пловдив е сезиран с искова молба от Д. М. Б. от гр.В., посредством която са предявени против „Н. А. м.“ЕООД със седалище в гр.Г.

Д. искове по чл.19,ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните чрез клона на ответното дружество в гр.Пловдив Договор за продажба на МПС на изплащане №******. по отношение на лек автомобил марка „Н.“, модел „Х. Т.“, рег.№*******, и по чл.79,ал.1 от ЗЗД за предаване на владението върху посочения лек автомобил, ведно с всички принадлежности към него, в изпълнение на договорно задължение, според уточнението с молба вх.№25852/06.10.2022г. С подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор вх.№34575/29.12.2022г. на исковата молба ответникът „Н. А. м.“ЕООД е заявил възражение за местна подсъдност, считайки, че, въпреки 2 разпоредбата на чл.108,ал.2 от ГПК, даваща възможност на ищеца за изборна местна подсъдност при спор, възникнал от преки отношения с клона на дружеството, спорните отношения на ищеца, осъществявани чрез неговата майка и пълномощник С. М., са били със самото дружество, а не чрез неговия клон в гр.Пловдив, и искането за предаване на владението на автомобила е осъществимо от самото дружество, а не от неговия клон в гр.Пловдив, ако бъде прието за допустимо и основателно, по които съображения е поискал производството пред Окръжен съд-Пловдив да бъде прекратено и делото изпратено по компетентност на Окръжен съд-Благоевград.

С обжалваното определение съдът е приел, че предмет на делото е потребителски спор, породен от сключен между ищеца в качеството му на „потребител“ по смисъла на пар.13,т.1 от ДР на ЗЗП и ответното дружество в качеството му на „търговец“ по смисъла на пар.13,т.2 от ДР на ЗЗП договор за покупко-продажба на МПС на изплащане, по който съдът е сезиран с искове по чл.19,ал.3 и чл.79,ал.1 от ЗЗД за обявяване на договора за окончателен и за осъждане на ответника в качеството му на продавач да изпълни задължението си по същия за предаване на автомобила, които два иска, съобразно правилото на чл.113 от ГПК, следва да се предявят пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на такъв – по постоянния, като, според извършената служебна справка, настоящият адрес на ищеца по регистъра на населението е в гр.В., поради което и тъй като за спазването на тази подсъдност съдът, съгласно чл.119,ал.3 от ГПК, следи служебно, е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд-В..

Настоящата инстанция намира повдигнатият от ищеца спор да е потребителски, противно на застъпваното в частната жалба да се касае за защита на нарушени права на собственост. Той се основава на неизпълнение на договорни задължения за сключване на окончателен договор и предаване на лекия автомобил като произтичащи от договор за покупко-продажба на МПС на изплащане, сключен с ответника-продавач като търговец по смисъла на пар.13,т.2 от ДР на ЗЗП във връзка с неговата дейност, съгласно чл.286,ал.1 и ал.3 от ТЗ, по който ищецът-купувач се явява потребител по смисъла на пар.13,т.1 от ДР на ЗЗП като физическо лице, което придобива стоки, които не са предназначени за извършване на търговска и професионална дейност и при сключване на договора действа извън рамките 3 на такава. С оглед на този характер на спора, е приложима специалната задължителна /след изменението ДВ, бр.65 от 07.08.2018г., в сила от 07.08.2018г., до което е била изборна/ местна подсъдност по чл.113 от ГПК, съобразно настоящия адрес на потребителя, за спазването на която съдът следи и служебно, съгласно чл.119,ал.3 от ГПК, а не общата по чл.105 от ГПК, на която по същество настоява дружеството-жалбоподател, считайки за местно компетентен да разгледа спора Окръжен съд-Благоевград, в района на който е седалището му, нито изборната по чл.108,ал.1 от ГПК по местонахождение на клона, какъвто при това няма данни да е регистриран, съгласно чл.17 от ТЗ, в гр.Пловдив. От значение за определяне на подсъдността са актуалните към датата на подаване на исковата молба обстоятелства, които я обуславят, а не предшестващите, каквито сочи жалбоподателя относно предоставянето от страна на ищеца при сключване на процесния договор на негов настоящ адрес в гр.София, нито последващите, съгласно чл.120 от ГПК. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя съдът да не се е произнесъл по искането му за изпращане на делото по подсъдност на Окръжен съд-Благоевград. Според чл.118,ал.1 и ал.2 от ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него производство му е подсъдно и, ако прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. Въпросът за местната подсъдност се поставя за разглеждане по възражение на ответника и се повдига служебно от съда, съгласно чл.119,ал.2-ал.4 от ГПК, като се разрешава по правилата за определянето й. В случая съдът правилно е приел за приложима специалната подсъдност по чл.113 от ГПК, съобразно която делото да не му е подсъдно, и е определил за местно компетентен, в съответствие с нея, Окръжен съд-В., по който начин е разрешил въпроса за местната подсъдност, поставен от ответника с отговора на исковата молба и в рамките на служебните си правомощия.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея определение като правилно.

По искането за присъждане на разноски съдът дължи произнасяне с крайния акт по смисъла на чл.81 от ГПК, какъвто настоящият не е, доколкото с разрешаването на въпроса за подсъдността производството не приключва, а само се определя компетентният съд, пред който то да продължи. Относно разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при 4 постановяване на крайния си акт и в зависимост от резултата по него, съобразно правилата на чл.78 от ГПК.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №135 от 17.01.2023г., постановено по гр.дело №2410/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд-В..

Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5