Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13 от 13.02.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 290/2023
Вид
Решение № 13
Подписан
13.02.2024
В сила
27.11.2024
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30 · Закон за задълженията и договорите
  • § 1, точка 5 · Закон за закрила на детето
  • чл. 143 · Семеен кодекс
  • член 59, алинея 4 · Семеен кодекс
  • чл.68 · Семеен кодекс
  • чл.69 · Семеен кодекс
  • чл. 70 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Варна, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20233000500290 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 290/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Ц. М. Д., подадена чрез адв. К., против решение № 118/28.04.2023 г., изменено в частта на разноските с определение № 364/02.06.2023 г., постановено по гр.д. № 262/2022 г. по описа на Шуменския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която упражняването на родителските права по отношение на детето Ам. В. М. с ЕГН**********, са предоставени на майката В. И. М.. Въззивникът е настоявал, че решението в обжалваната част е неправилно по изложени съображения за неправилно приложение на материалния закон, непълна и неточна преценка на събрания по делото доказателствен материал и необоснованост, като е молил за отмяната му и предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Ам. Ц. Д. - на бащата Ц. М. Д., както и за присъждане на сторените по делото разноски. Навел е оплаквания, че окръжният съд: обсъдил повърхностно фактите, свързани с причината детето да бъде настанено в приемно семейство и достигнал до погрешен извод за преосмисляне от майката на поведението й и рисковете на които е изложила детето с пътуването; обсъдил само показанията на свидетелите на 1 ответницата, не изложил мотиви по противоречията в тях (тези на св. Ст. и М.) и игнорирал показанията на свидетелите на ищцовата страна, като така „надценил“ родителския капацитет на майката; не отчел факта, че по време на процеса детето се намира в приемно семейство, причините за това и мотивите на съда в решение № 241/19.08.2022 г. по гр.д. №399/2022 г. на РС Нови Пазар и тези на въззивната инстанция; при решаване на делото се ограничил само с изводите в заключението на СПсЕ без да обсъди резултатите от извършеното психологическо изследване; формално обсъдил и изготвените оценки на родителски капацитет на двамата родители, като ползвал части от тях избирателно, без анализ на съдържанието им в цялост и така достигнал до погрешни изводи за предоставяне на родителски права на майката; не оценил фактите относно желанието на ищеца да се грижи за детето, за емоциите и привързаността му, за наличието на подкрепяща среда, сегашния му морален облик (предвид, че противообществените прояви са в миналото и е реабилитиран) като в същото време надценил моралния облик на майката и не отчел двукратната смяна на съжители, оспорване на припознаването и опита да прекъсне връзката му с детето; погрешно приел наличие на подкрепа от съжителя на майката за отглеждане на детето при непълен социален доклад и при неизяснен негов морален облик, както и при липса на данни за близкото социално обкръжение на майката и средата, в която ще живее с детето; приел за недоказано по делото, че ответницата е употребявала наркотични вещества само на база събраните по настоящото дело доказателства – тестове от медицински лаборатории, съставени в хода на настоящото производство, но без да събере друго дело (гр.д. № 399/2022 г.), по което в показанията на свидетелите Й. П. и М. М. се съдържали данни, водещи до различен извод;

Навел е твърдение за наличие на неврологично заболяване на майката - еп., за която тя признала по друго дело, като се е позовал на липсата на събрани доказателства по настоящото дело в тази връзка.

В. И. М., чрез адв. И., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба и по съображения за нейната неоснователност и такива за правилността на решението на окръжния съд е молила за потвърждаване на последното и за присъждане на разноските.

С определение № 673 от 18.12.2023 г. по молбата на Ц. М. Д. вх.№ 8061/22.11.2023 г. , Варненският апелативен съд е определил привременни мерки по отношение на режима на лични отношения на бащата Ц. М. Д. с детето Ам. Ц. Д., предвид настъпилата в хода на производството промяна в местоживеенето на детето - при майката В. И. М. в дома й в гр. Ш..

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните е поддържала съответно въззивната си жалба и отговора и са претендирали присъждане на разноски. В предоставения от съда срок, въззивникът е 2 представил и писмени бележки.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му с оглед наведените оплаквания и въз основа на събраните доказателства намира следното:

С влязлата в сила част на обжалваното решение на окръжния съд е установено, че роденото от В. И. М. дете Ам., р. на *г., е заченато и произхожда от ищеца – въззивник в настоящото производство Ц. М. Д. и следва да носи имената Ам. Ц. Д., като е постановена и съответната промяна в акта за раждане на детето. С обжалваната част от решението по чл. 70 СК упражняването на родителските права е възложено на майката, а предвид че детето е предоставено за отглеждане в приемно семейство, на двамата родители е определен и режим на лични отношения с него на територията на ДСП-Нови пазар в присъствието на социален работник или член на приемното семейство. Предвид, че детето към момента на приключване на делото в първата инстанция е на пълна държавна издръжка и нуждите му от издръжка са задоволени по този начин, окръжният съд не е присъдил такава.

В исковата си молба, ищецът на осн. чл. 70 СК е претендирал за упражняване на родителските права по отношение на детето и съответно за осъждане на ответницата да заплаща издръжка. Сочил е, че поведението на майката представлявало опасност за самото дете, като е декларирал възможности и желание за полагане на грижи за неговото отглеждане и възпитание. Ответницата се е противопоставила родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на ищеца, съответно да бъде осъдена да заплаща издръжка за детето, като е настоявала, че е в състояние да обгрижва и възпитава дъщеря си по най-добрия за нея начин. Претендирала за определяне на местоживеенето на детето при нея и за предоставяне упражняването на родителските права на нея, а за бащата да бъде определен подходящ режим на лични контакти.

Установената от съвкупната оценка на доказателствата по делото фактическа обстановка е следната:

Детето Ам. е родено на *г. в гр.Ш. и негови родители са В. И. М. и Ц.

М. Д., които не са били и не са в брак и не живеят заедно. Установено е, че родителите са съжителствали за кратко (три-четири месеца, в период на прекъсване на друга дългогодишна връзка на майката) и са се разделили месеци преди раждането на детето. Преди раждането, В. М. търсила съдействие от ОЗД - Нови пазар и от 06.12.2021 г. е била настанена в звено „Майка и бебе“ предвид потребностите й на родител от социални услуги , като на 08.01.2022 г. е напуснала същата, защото се установила с 3 дългогодишния си приятел и имала осигурени жилищни условия и финансова, материална и морална подкрепа от него, като пред служителите в ОДЗ изразила желание след раждането на детето да й бъде оказана последваща подкрепа. Установено също така (с изготвените в хода на производството пред окръжния съд социални доклади от ДСП, Оценка на родителски капацитет и показанията на свидетелите М. М. (сестра на майката)), че родителите на В. са разведени, като майка й е омъжена в чужбина, а баща й и съжителстващата с него жена Й. П. живеят в Б., в гр.Н. п.. В. поддържала връзка с майка си по телефона и получавала финансова подкрепа от нея, като баща й не одобрявал мъжа от дългогодишната й връзка и затова с него не поддържали добри отношения до раждането на детето. След раждането, отношенията с баща й се подобрили и В. и детето се преместили при него и приятелката му Й. П., където майката имала самостоятелна стая и всичко необходимо за бебето. Уикендите, заедно с детето, прекарвала при приятеля й в къща за гости (той работел като международен шофьор и през останалото време бил на път). Със заповед № ЗД/Н-НП- 015/11.03.2022 г. на директора на ДСП - Нови пазар (в производство след постъпили два сигнала от баща й (съответно от 08.03.2022г., че жената взела детето и заминала в неизвестна посока, а близките й били притеснени, а вторият - от 11.03.2022г., че се завърнала с детето, но последното било със силно занижена хигиена), детето Ам. е било настанено в професионално приемно семейство от гр.Н. п., спешно, временно до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД, а с решение № 241 от 19.08.2022 г. по гр.д.№ 399/2022 г. на НПРС детето е било настанено в професионално приемно семейство за срок от 1 година, считано от влизане в сила на решението (на 18.11.2022г. потвърдено с окончателно решение на ШОС № 256 по гр.д.№447/2022 г. на ШОС). За да постанови мярката, съдът е установил, че на 07.03.2022 г. В. М., заедно с детето е напуснала жилището на своя баща и съобщавайки единствено на сестра си (св. М. М.) за предстоящо заминаване, е отпътувала заедно с приятеля си (в камиона му) за Р., като се върнала с детето в дома на баща си на 11.03.2022 г.

За да приеме, че към този момент майката не е в състояние да полага адекватни грижи за детето си и тя трайно и без основателна причина не се грижи за него и да постанови настаняването в приемно семейство от една страна съдът е посочил, че майката притежава в голяма степен родителски капацитет, че липсата на родителски опит не следва да се отчита като риск, че тя има голямо желание да отглежда детето си да следва даваните й препоръки в насока на отглеждането, но също така че тя е импулсивна, непостоянна в решенията си, предоставяща противоречива информация за ситуацията в която се намира и за предстоящите й намерения относно грижите за детето.

Приел е, че предприетото пътуване извън страната с детето, което е без документи, е показателно за безотговорно поведение и невъзможност да се 4 прецени рискът, на който се подлага детето, а постоянната смяна на местоживеенето, периодичните й съжителства и раздели с приятеля й, както и проявяваната от последния грубост и агресия не дават представа за наличие на сигурна и спокойна семейна среда за отглеждане на дете. Отчетено е, че майката не може да разчита на помощта на близките си, тъй като е във влошени отношения със своя баща и съжителката му, не поддържа постоянен контакт с биологичната си майка, към момента сестра й е ангажирана с отглеждането на две деца и очаква трето и към този момент жената е в период на поредна раздяла с приятеля си.

На 06.06.2022г. е изготвен и събрания от окръжния съд доклад за оценка на родителския капацитет на В. М., с който е дадено заключение, че жената е изявила силно желание да се грижи за детето си, показала загриженост, но не осъзнавала отговорността си като майка и не разбирала напълно естеството на проблемите и трудната ситуация, в която се намирала, като действала импулсивно, безотговорно и вземала прибързани и необмислени решения. Мнението на психолога в оценката е, че липсват индикации В. да е неспособна да полага грижи за детето си, както и че липсват данни за наличие на психологически разстройства и зависимости, както и че въпреки трудностите в отглеждане на детето от битов характер, не е регистриран родителски дефицит от психологическото й здраве, като тя била кооперативна, възприемчива и достъпна към свободна комуникация по теми свързани с израстването и развитието на детето, мотивирана за евентуално сътрудничество с биологичния баща на детето и наясно, че в полагането на грижи за детето си нямала подкрепа от разширеното семейство.

Междувременно, в хода на производството пред окръжния съд В. М. е прекратила отношенията си дългогодишния си приятел и е установила връзка с М. Д., с когото от есента на 2022 г. съжителства на съпружески начала в жилище в гр.Ш. и понастоящем очакват раждането на общото им дете.

Според изготвения на 25.11.2022г. пред окръжния съд социален доклад на ДСП – Шумен, данните в който са потвърдени от социалния работник в съдебно заседание, жилището в гр.Ш., ул. „* *“ №*, се състои от дневен тракт, три спални и санитарни помещения и е с отлични условия. Пред социалния работник М. е заявила, че може да разчита на финансова и емоционална подкрепа от майка си, която живее в чужбина, както и на сестра си, която живее в гр. Пл.. Към момента не поддържала връзка с баща си.