Решение № 526 от 29.04.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Пловдив , 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар И. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330202474 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на П. Н. К. против Наказателно постановление № 20-6207-001127, издадено от ВПД Началник РУ-Труд, с което на П. Н. К. е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

1

В НП нарушението е описано по следния начин: на 20.06.2020 г., в 08:00 часа, в с.Граф Игнатиево на ул.Здравец № 15 П. Н. К. като водач на лек автомобил – мотопед, държава България, при обстоятелства: мотореда не е регистриран по надлежния ред същия е без поставена регистрационна табела.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 140 ЗДвП.

Съдът намира, че при описание на нарушението от фактическа и правна страна са допуснати съществени пороци, които накърняват правото на защита на наказаното лице и влекат безусловна отмяна на наказателното постановление.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно както в теорията, така и в съдебната практика, че

Наказателното постановление е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание освен конкретната разпоредба на чл. 57 ЗАНН следва да намерят приложение и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми.

Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

2

От всичко гореизложено следва, че НП ще отговаря на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 57, т.5 ЗАНН ако в него са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение , както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, предмет на административното посегателство, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието.).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: НП ще съответства на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в него, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация.

В обратния случай:

- ако в НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или

- ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца,

- или ако едва от акта на съда деецът може да разбере за кои от неясно описаните в НП фактически положения реално бива наказан НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект.

На следващо място НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 57, т.6 ЗАНН ако в него са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички правни норми (определящи противоправността на даден тип поведение), които според контролните органи са нарушени.

В обратния случай, ако в НП:

- изобщо не са посочени нарушените материално правни норми;

- или посочването им не е достатъчно пълно, точно и ясно, така че нарушителят реално да бъде запознат с правните рамки на повдигнатото му административно обвинение;

3

- или посочените правни норми не въвеждат достатъчно конкретно по съдържание позитивно правило за поведение, включително и когато като нарушена е посочена бланкетна правна норма, без бланкета да е запълнен с посочването на конкретните разпоредби, към които препраща;

- или за преценка за съставомерността на деянието на съда се налага сам да издири и приложи допълнителни правни норми, които не са надлежно предявени на дееца.

НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект да разбере кои са правните норми, които квалифицират извършеното от него като противоправно и наказуемо деяние.

Точно такъв е и процесния случай

Деецът е наказан на основание чл. 175, ал.3, вр. чл. 140, ал.1 ЗДвП. От систематичното тълкуване на тези норми следва, че съставомерната форма на изпълнителното деяние е „управлението“ по пътищата отворени за обществено ползване на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая в НП действително е описано място на извършване на нарушението, което представлява път отворен за обществено ползване. Липсва обаче каквото и да било твърдение за осъществяване на самото изпълнително деяние, а именно управление на МПС по този път, поради което деянието, така както е описано в НП се явява несъставомерно, без установяването на допълнителни признаци, които обаче не са намерили отражение в обжалвания санкционен акт.

На следващо място от систематично тълкуване на чл. 140, ал.1 ЗДвП и чл. 140, ал.2 ЗДвП следва, че вмененото нарушение има специфичен предмет, който също се явява съставомерен елемент за противоправност на деянието, а именно МПС, което подлежи на регистрация, съгласно разпоредбите на специална Наредба. От изложеното следва, че изискванията на чл. 57, ал.1,т.5 ЗАНН за описание на фактическите признаци на нарушението включват и надлежна индивидуализация на предмета на нарушението, достатъчна за преценка дали същият подлежи на регистрация или е освободен от такава.

4

Този стандарт в НП не е достигнат дори в минимална степен, доколкото в НП за процесното МПС не са посочени каквито и да било индивидуализиращи белези, като липсва дори марка и модел. Което е поважното обаче от текста на НП не става ясно дори какъв е самия вид на МПС, предвид излагането на противоречиви и взаимоизключващи се твърдения-първо че е лек автомобил, а след това, че е мотопед.

Посоченият начин на индивидуализация на МПС не позволява по никакъв начин преценка дали същият действително подлежи на регистрация и дали се явява годен предмет на нарушението.

Не на последно място, както вече се отбеляза, съгласно чл. 140, ал.2 ЗДвП на регистрация подлежат не всички МПС, а само тези, за които това е предвидено в нарочна наредба. От посоченото следва, че изискванията за описание на правните рамки на извършеното нарушение е налагало в АУАН и Н П да намери отражение подзаконовия нормативен акт, който въвежда задължение за регистрация за конкретния вид МПС.

Действително би могло да се предполага, че наказващия орган е имал предвид Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи, но както е ноторно известно административно наказателната отговорност не може да почива на предположения, доколкото това е изцяло несъвместимо с правото на защита на наказания субект.

Допуснатите пороци в НП при описание на изпълнителното деяние на нарушението и при очертаване на неговия предмет поставят съда в невъзможност да провери:

-налице ли е идентитет между деянието, за което деецът е наказан с НП и това, за което му е повдигнато административно обвинение с АУАН;

-налице ли е идентитет между деянието, за което е наказан дееца и това, което се установява от доказателствата по делото;

-не е ли нарушен принципа не бис ин идем, забраняващ наказването на дееца два пъти за едно и също нещо;

-верността на фактическите изводи на наказващия орган, доколкото в процеса на доказване (при липса на яснота на коя дата се твърди да е извършено деянието) се внася прекалено голяма неяснота и неопределеност, изключващи несъмнеността на фактическите изводи, а както е ноторно известно по аргумент от чл. 303, ал.1 НПК, вр, чл. 84 ЗАНН административно наказателната отговорност не може да почива върху 5 предположения.

В този смисъл констатираните пороци при описание на съставомерните фактически положение и приложимите правни норми:

- не само ограничават правото на защита на наказаното лице, доколкото същото е принудено да гадае за деяние с какви точно фактически и правни параметри е наказано,

- но и съществено затруднява до степен на невъзможност контролните правомощия на съда по преценка за законосъобразност на НП, което се явява безусловно основание за неговата отмяна.

В случая констатираните пороци няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, като съдът сам очертае съставомерните фактически положения и сам издири приложимите материално правни норми, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно реализиране на административно наказателната отговорност, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Изискванията за реквизити на НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото.

В този изричен смисъл е и трайната и най-актуална практика на Административен съд Пловдив- Решение № 1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1607 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2020 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Посочените решения са постановени по казуси с различна правна квалификация, но съдържат принципни съображения, които са изцяло 6 приложими и в настоящия случай.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят не до АУАН, а до самото НП , поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.

Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да допълва изцяло липсващи съществени реквизити на НП, то би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН процедура по реализиране на административно наказателната отговорност и съдът недопустимо би встъпил във функциите на наказващ орган.