Решение № 868 от 09.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. Варна, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110108638 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от А. К. К., гр. *, с която срещу ЗК „*“ АД, гр. *, е предявен частичен осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за претърпени имуществени вреди.

В исковата молба ищецът А. К. К. твърди, че на *г., около 13,30 ч. управлявал собствения си л.а. марка „*", с per. № * по главен път *, като в района на ** на пътя внезапно излязло куче, което блъснал. Сочи, че на същия ден уведомил ответника за щетата и била образувана преписка. Направен бил първоначален и допълнителен оглед и са констатирани съответните увреждания - облицовка предна броня, десен фар за мъгла, лайсна въздухопровод предна дясна, външна дясна подп предна броня, преден десен пластмасов подкалник, средна решетка предна броня. Сочи, че не било изплатено застрахователно обезщетение, което се дължи въз основа на сключената между страните застраховка КАСКО за МПС, която е била валидна към датата на събитието. Счита, че такова се дължи в размер на 1 908 лв. Моли съда да осъди ответника за част от сумата, ведно с разноските по делото.

Ответникът *“ АД е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на действително застрахователно правоотношение между страните и че ищецът го е уведомил за щетата. Сочи, че във връзка с нея на *г. му е заплатил сумата от 928,63 лв. застрахователно обезщетение, което отговаряло на претърпените вреди. Оспорва претендирания размер над тази сума. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Допуснато е увеличение на предявения иск до сумата от 264.13 евро, част от сумата 1 793.72 евро. В тази връзка е представена молба, а в протокола от съдебно заседание е записано 264.14 евро, което е техническа грешка.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, 1 формира следните фактически изводи:

От събраните писмени доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор за автомобилна застраховка „Каско” по застрахователна полица № *от *г., за личния автомобил на ищеца „*", с per. №*, със срок на действие от * г. до *г. На *г. е настъпило застрахователно събитие - по главния път *, в района на *, на пътя внезапно излязло куче, което ищецът блъснал. На *г. уведомил застрахователя, който е извършил оглед на автомобила и на същия ден съставил опис заключение по щета № *, след което на *г. заплатил на ищеца сумата от 928,63 лв. застрахователно обезщетение.

Съобразно заключението на вещото лице А. В. общата стойност на щетите по средни пазарни цени за оригинални части и труд е в размер на 1 793.72 евро. Общата стойност на материалите и труда с цени на алтернативни доставчици е 738.93 евро. При извършения оглед се установява, че автомобилът е ремонтиран изцяло. Не може да се даде заключение дали детайлите са оригинални или алтернативни.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е квалифициран като иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „КАСКО“, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка “КАСКО”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие и че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие; че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; както и че е изправна страна в правоотношение със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи. (не се оспорва нито един от горните факти). В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си за репариране на претърпените от ищеца имуществени вреди.

Между страните не се спори, че е налице действително застрахователно правоотношение по застраховка „КАСКО“, че ищецът е уведомил ответника за щетата и във връзка с нея му е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 928,63 лв.

Съдът намира за безспорно, че е налице причинна връзка между настъпилото ПТП и претърпените вреди, доколкото застрахователят е заплатил обезщетение, с което е признал, че събитието е покрит по застраховката риск, поради което и този факт не подлежи на установяване в процеса, включително и механизма на настъпване на произшествието.

Извършеното от застрахователя плащане съставлява извънсъдебно признание за наличието на изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността му за изплащане на обезщетение.

Спорен по делото е въпросът - В какъв размер следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.

Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./ 2 актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.

По делото не се събраха доказателства, че автомобилът е ремонтиран в официален сервиз на марката или с оригинални части, като вещото лице също не е могло да установи това. Ищецът не представи доказателства за стойността на ремонта, че е ремонтиран в официален сервиз, или че се обслужва в такъв. Следва да се съобрази, че към датата на ПТП автомобилът е бил на 7 г. (извън гаранционния срок). В тази връзка адекватно е да се приеме, че стойността на вредите следва да се определи съобразно общата стойност на материалите и труда с цени на алтернативни доставчици, която вещото лице е определило в размер на 738.93 евро.

След приспадане на размера на извършеното от застрахователя плащане от 928,63 лв.

/474.80 евро/, оставащата сума за възстановяване на автомобила е в размер от 264.13 евро.

С оглед на горните мотиви, предявеният частичен иск за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 264.13 евро, част от 1 793.72 евро е основателен и следва да бъде изцяло уважен, като претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

По разноските:

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Претендират се и е представен списък за разноски в размер на 50 лв. и 40 евро за заплатени държавни такси, 200 лв. и 62.74 евро за възнаграждение за вещо лице и 750 лв. адвокатско възнаграждение.

Ответникът своевременно с отговора на исковата молба е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което съдът намира за основателно. Същото следва да се редуцира до сумата от 205 евро, която е адекватна на правната и фактическа сложност на спора.

В полза на ищеца следва да се присъдят сумите в размер на 25.57 евро държавна такса (претендираната сума от 40 евро държавна такса не е била заплащана в производството), 165 евро възнаграждение за вещо лице и 205 евро адвокатско възнаграждение, или общо 395.57 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА *“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на А. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 263.13 € /двеста шестдесет и три евро и тринадесет евроцента/, част от сумата от 1 793.72 евро, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, десен фар за мъгла, лайсна въздухопровод предна дясна, външна дясна подп предна броня, преден десен пластмасов подкалник, средна решетка предна броня на собствения му л.а. марка „*", с per. № *, причинени в резултат на настъпило 3 застрахователно събитие – ПТП от *г., по Застраховка Каско на МПС № *, с валидност от *г. до *г., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /27.06.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА *“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на А. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 395.57 € /триста деветдесет и пет евро и петдесет и седем евроцента/, представляваща сторени от ищеца по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Дължимите от ответника суми могат да се заплатят по представената банкова сметка в БАНКА ДСК с IBAN: *, с титуляр адв. К. М..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4