Решение № 91 от 27.01.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Плевен, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20254430104835 по описа за 2025 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от Г. В. Й., ЕГН **********, от гр.Плевен, жк. „***“ №*** вх.*** ет.*** ап.*** чрез адв. С. Т. от АКПлевен, с правно основание – чл.26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД, против „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** (***), ет. *** представлявано от ***.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищцата е сключила с ответникa Договор за потребителски кредит № *** на 29.11.2021 г.

Твърди се, че съгласно чл. 11 от договора: чистата стойност на кредита (подлежащата на получаване главница по кредита) е в размер на 1000 лева, срокът на договора е 12 месеца, при годишен лихвен процент по кредита 41,05%, годишен процент на разходите - 49,72 %. Общата сума, дължима от кредитополучателя, е в размер на 1236 лева. Твърди се, че съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор, Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция 1 по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1236.00 лева със срок на валидност до 01.12.2022г. Твърди се, че е договорено също така, в чл.

6 от договора, че в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на ДРУЖЕСТВОТО неустойка в размер на 1080 лв. Твърди се, че начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план, като по този начин месечната вноска възлиза на 193 лева, а общата сума на 2316 лева. Твърди се, че ищцата е заплатила следните суми по процесния кредит: на 30.12.2021г. 193 лева; на 30.01.2022г. - 193 лева; на 28.02.2022г. - 193 лв; на 30.03.2022г. 193 лв; и на 04.05.2022г. - 8 39,55 лева. Твърди се, че общата сума, която Г. В.

Й. е заплатила по Договор за потребителски кредит № *** от 29.11.2021 г. е 1611,55 лв.

Ищцата счита, че договорът е нищожен на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, вр. чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради това, че ответникът е финансова институция, за която намират приложение нормите на ЗПК, и е следвало към годишния процент на разходите да добави и начислената неустойка съгласно параграф 1 от ДР на ЗПК. След като не е сторено това, ищецът счита, че като потребител е поставен в неравностойно положение, а бланкетното посочване на ГПР без да са индивидуализирани отделните компоненти, които го формират, респ. дали е спазена разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, е наложило потребителят да тълкува клаузите на договора, да преценява точно кои суми дължи и на практика нямал информация колко точно се оскъпява кредита.

Излага довод, че несъответното в случая е, че заемната сума по договора за кредит възлиза на 1000 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя е повече от два пъти размера на заемната сума - 2316 лева.

Ищецът счита, че условията за изпълнение на задължението по чл. 4, ал.3 от ГПК били на практика неизпълними в съответния срок. Формулира и довод за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави. Неустойката била с фиксиран размер, който бил почти равен на главницата, и единствената цел, с която била уговорена, излизала извън 2 присъщите за една неустойка цели. В случая потребителят се санкционирал за виновно неизпълнение на акцесорно договорно задължение, и клаузата противоречала на Директива 2008/48/ ЕО, защото се прехвърля риска от неизпълнение на задължение на финансова институция за предварителна проверка на платежоспособността на потребителя, върху самия длъжник.

Предвид недействителността на договора, то на основание чл. 2 3 ЗПК ищцата сочи, че е следвало да върне само главницата по договора за кредит, като всички други платени суми по договора за кредит, се явяват платени без основание. При това положение общо заплатената сума от Г. В. Й. по процесния договор за кредит се твърди, че е 1611,55 лв., при главница 1000 лв. Заплатената сумата от 611,55 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищцата посочва, че подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение

Отправено е искане, да бъде постановено съдебно решение, с което на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК да бъде прогласен за недействителен сключения между Г. В. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. „ ***”, бл. № *** вх. *** ет. *** ап. *** и „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** (***), ет. *** представлявано от ***, Договор за потребителски кредит № *** от 29.11.2021 г., поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора.

При условие на евентуалност, е отправено искане да бъде да прогласена за нищожна клаузата на чл. 6, вр. чл. 4 от Договор за потребителски кредит № *** от 29.11.2021 г., предвиждаща заплащането на неустойка, като неравноправна и поради противоречие с добрите нрави.

Отправено е искане, да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъден на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** (***), ет. *** представлявано от *** да заплати на Г. В. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. „ *** ”, бл. № *** вх. *** ет. *** ап. *** сумата от 611,55 лева /шестстотин и единадесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски 3 кредит № *** от 29.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.

Претендират се разноски.

В дадения от Съда срок ответникът „***“ ООД е депозирал отговор на искова молба, по реда на чл. 131 ГПК, 1рез представляващия ***.

Счита, че претенцията е недопустима, поради липса на правен интерес.

Счита, че исковата молба е нередовна. Счита, че е налице злоупотреба с право, тъй като ищцата била завела още две дела срещу ответника, с номера гр. д. № 4834/2025 г. по описа на Районен съд - Плевен, гр. д. № 48 36/2025 г. по описа на Районен съд - Плевен, гр. д. № 4837/2025 г. по описа на Районен съд Плевен. Моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 21 3 ГПК и производствата пред Районен съд - Плевен да бъдат съединени.

По същество, излага становище, че претенцията е неоснователна. Не се оспорват твърденията, че страните са обвързани от договор за кредит № ***, сключен на 29.11.2021 г. между страните по делото, по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем в размер на 1 000 лева; че на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР по процесния договор разход за неустойка; че в ГПР по процесния договор за кредит е включен единствено разход за възнаградителна лихва. Ответникът оспорва доводите за нищожност на договора и клаузата за неустойка. Излага доводи, че без договарянето на неустойка кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение, особено след като заемната сума е получена от последния. Сочи, че този ефект произтичал от обезпечителната функция на неустойката. Сочи, че хипотезата на чл. 143, ал.2, т.19 от ЗПК не била налице, тъй като на потребителя е предоставена още преди сключване на договора за кредит информация по чл. 5, ал.2 от ЗПК, по ясен, разбираем и недвусмислен начин в самия договор, поради което потребителят е бил наясно с обхвата на своите задължения.

Сочи, че посредством предвидената клауза за неустойка не е налице накърняване на добрите нрави или скрито оскъпяване на кредита.

Счита, че с договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката. Посочва, че без договарянето на неустойка кредиторът не би 4 могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е получена от потребителя. Твърди, че като кредитор е изпълнил своето задължение по договора за кредит, като е предоставил заемната сума още на същия ден от подписването на договора. Счита, че е налице неизпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на кредитополучателя, вследствие на което въпросната неустойка се е начислила.

Излага доводи, че на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК в ГПР не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Сочи, че задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение не е обезпечено по никакъв друг начин, и закономерно може да се приеме, че неустойката не излиза и извън признатата й обезщетителна функция, тъй като преследва законната цел да обезщети вредите от неизпълнението на въпросното задължение, без да е необходимо те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). Посочва, че по своята правна същност процесната неустойка представлява компенсаторна такава, като неизпълнението на задължението категорично може да се определи като съществено.

Излага доводи, че в изпълнение на сключения договор за потребителски кредит финансовата институция следва да предостави отпуснатата в заем сума на кредитополучателя, при което възниква насрещно задължение кредитополучателят да върне получената сума в уговорения срок, както и да заплати уговорените лихви. Ответникът сочи, че с предоставянето на сумата чрез усвояване на кредита, имуществото на финансовата институция намалява, срещу което дружеството придобива вземане за стойността на отпусната сума, заедно с уговорените лихви. Посочва, че с обезпечаване на събирането на вземането финансовата институция има право да получи обезпечение от кредитополучателя, като в закона е предвидена възможност дори и при промяна във финансовото състояние на заемателя, дружеството да поиска допълнително обезпечение, респ. на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 от Търговския закон (ТЗ) да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Излага доводи, че на осн. чл. 16, ал. 1 ЗПК е извършена оценка на кредитоспособността на потребителя.

Поради изложеното, моли Съда да отхвърли претенцията на ищеца.

5

Прави възражение за прекомерност на разноските възнаграждение. Не са направени доказателствени искания. за адвокатско

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв.

С. Т. от АК-Плевен. Исковата молба се поддържа по изложените съображения.

Моли да му бъдат присъдени направените разноски.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. С молба взема становище по същество, като моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Поддържа се отговора на искова молба.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения към исковата молба Договор за потребителски кредит *** от 29.11.2021г., се установява, че е сключен между страните.

Установява се от чл. 1 и чл. 11 от Договора, че главницата е в размер на 1000 лева.

Установява се, че съгласно чл. 11 от договора: чистата стойност на кредита (подлежащата на получаване главница по кредита) е в размер на 1000 лева, срокът на договора е 12 месеца, при годишен лихвен процент по кредита – 41,05% / чл. 11, ал.1/, годишен процент на разходите - 49, 72 % / чл. 11, ал.4/, а общата сума, дължима от кредитополучателя е в размер на 1236 лева.