Решение № 179 от 16.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора А. Ист. Р. като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Наказателно дело за възобновяване № 20231000600113 по описа за 2023 година П за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава 33-та НПК.

Образувано е по искане на защитника на осъденото лице Н. Г. А. за възобновяване на нохд № 77/2021 на РС Благоевград и внохд № 548/22 на Окръжен съд Благоевград.

С присъда № 906189 от 22.02.2022г. Районен съд Благоевград, наказателно отделение, първи състав, по нохд № 77/2021, признал подс. Н. Г. А. за виновен в това, че: На неустановена дата в периода от 24.07.2018г. до 07.12.2018г. в гр.

Благоевград, на ул. „Александър Стамболийски“ № 10, в заложна къща, противозаконно присвоил чужди движими вещи - 2 бр. плейъри и 2 бр. протектори на обща стойност 7 575 лв. собственост на „Мах Ивент“ ООД, които владеел на правно основание - договор за наем – престъпление по чл. 206, ал. 1 НК и му наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение отложил за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК.

С Решение № 225 от 01.12.2022г. по внохд № 548/22 Окръжен съд Благоевград, втори наказателен състав потвърдил присъдата.

Искането за възобновяване на делото се позовава на всички касационни 1 основания по чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 НПК – нарушен материален закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържат се доводи, че въззивният съд не бил провел анализ на доказателствата и не обсъдил възражения на защитата за неправилност на първоинстанционната присъда. Първостепенният съд само повторил диспозитива на обвинителния акт без да посочи конкретно изпълнително деяние. Това представлявало недостатък и на самото обвинение, от което не можело да се разбере осъденият за какво свое действие е осъден. Според защитника, ако се следвала логиката на съда, залагането на вещите не било изпълнително деяние, а и за тези действия нямало повдигнато обвинение. Въззивният съд пък почти изцяло повторил мотивите на присъдата.

По основанието на чл. 348, ал.1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание не се релевират конкретни доводи.

В съдебно заседание осъденият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита искането за неоснователно и моли да се остави без уважение. Определя присъдата като правилна и законосъобразна.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на искането, на страните в съдебно заседание и материалите по делото, прие следното:

Искането е допустимо за разглеждане. То е подадено в законовия срок и от легитимиран субект. По същество е неоснователно.

Решаващите съдилища не са допуснали твърдените съществени процесуални нарушения и нарушения на закона. Установили са релевантната фактическата обстановка правилно и въз основа на пълно, всестранно и обективно изследване.

И двете решаващи инстанции са обсъдили доказателствата според действителното им съдържание и без превратности. Дали са отговор на всички съществени въпроси по предмета на делото включително и по направени възражения от защитата.

При това, като са установили, че подс. Н. А., след като наел озвучителна техника от собственика „Мах Ивент“ ООД, и я заложил в заложна къща, не я откупил след уговорения срок, а заложната къща я продала, правилно са приели, че деянието се подвежда под признаците на престъплението обсебване по чл. 206, ал. 1 НК.

Неоснователно е възражението на защитника, че въззивният съд не бил провел същински контрол на присъдата. Напротив, той е обхванал всички доказателства, изложил е фактите, които установява, както и мотивирал приложимия материален закон. Проверката на присъдата не се показва като формална, тъй като съдът е съставил свои автономни изводи, провел е дължима втора и независима оценка на доказателствата, като е констатирал, че не са противоречиви и не повдигат спорни въпроси. Провел е и свой собствен правен анализ. Доколкото е налице идентичност на изводите на двете решаващи инстанции, и то непълна, тя не следва да се приема като формален подход на контролната инстанция, а като логичен резултат от правилността на разглеждане и решаване на делото.

2

Искането за възобновяване повтаря представени и пред решаващите съдилища доводи за съществени процесуални нарушения, изразени в недостатъци на обвинителния акт. Според защитника, от обвинителния акт не ставало ясно с кое деяние Н. А. е извършил престъплението. Това и други възражения са били разгледани и приети за неоснователни от районния съд в разпоредителното заседание по чл. 248 НПК, впоследствие и от въззивния съд в проверката по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.

Макар като отново релевирани във въззивното производство за проверка на присъдата възраженията да са се явявали недопустими като преклудирани по смисъла на чл. 248, ал. 3 НПК, съдът все пак се е занимал с тях по същество и е отговорил, че са неоснователни. Независимо от преклузията, и настоящият съд за пълнота ще отбележи, че обвинителният акт е формулиран изцяло по правилата на чл. 246, ал. 2 НПК. Съдържа факти достатъчни да се разбере обвинителната претенция за обсебване на чужди движими вещи поради това че подсъдимият като ги е заложил, се е разпоредил с тях.

Неоснователно е оплакването в искането, че съдилищата не показали и от своя страна, кое е изпълнителното деяние на престъплението. Напротив, съдилищата са описали фактите ясно и недвусмислено. Еднозначни са и правните им изводи, че изпълнителното деяние на престъплението присвояване по чл. 206, ал. 1 НК се състои в разпореждането от подсъдимия като със свои с чуждите движими вещи, без знанието и съгласието на собственика. Изводът не се променя поради въвеждането на допълнителни правни доводи от въззивния съд, че присвояването се състои и в отказа на подсъдимия да върне вещите. В същото време, не е необходимо всички факти на престъплението да се съдържат в диспозитива на присъдата, който е кратко, синтезирано и служещо си предимно със законовите признаци изражение на волята на съда по въпросите на престъплението, виновността и наказанието.

Неоснователен е доводът в искането, че решаващите съдилища не били приели залагането от подсъдимия на вещите като присвоително деяние, а като друго действие. Няма основания нито в мотивите на присъдата, нито във въззивното решение за подобен извод. Съдилищата ясно са показали, че присвояването е сведено до разпореждане от страна на подсъдимия, а не на трето лице, и по-точно, както се аргументира в искането – на заложната къща продала вещите.

Погрешна е интерпретацията на защитника, че съдилищата са приели крайната дата на инкриминирания период и осъществената на нея продажба на вещите от заложната къща като елемент на престъплението. Първостепенният съд недвусмислено е мотивирал, че времето на извършване на деянието е формулирано като период до датата, на която заложната къща е продала озвучителната техника. Тази логика на хронологично отмерване е следвана поради неустановеността на датата, на която подсъдимият е заложил вещите преди това. Крайната дата е сигурната и последно възможна такава, докогато е било възможно извършването на изпълнителното деяние. Ето защо, не се наблюдават логическите несъответствия заявени с искането. Напротив, фактическото изложение, доказателствените оценки и изведените от тях правни изводи и на двете решаващи инстанции са стройни, последователни и следващи 3 стриктна формална логика.

Навежда се в искането, че осъденият бил залагал веднъж същата техника /която, според фактите на присъдата после била върната на собственика/, но този случай не бил инкриминиран. С това, като че ли, без да е изразено дефинитивно, концепцията на обвинението се представя за непоследователна, тъй като едно и също деяние не се разглежда от прокурора по един и същ начин. Възражението няма отношение стриктно към процесния казус и релевантните за него факти.

Това че прокурорът не е имал същото отношение към подобни преди това деяния, като счете евентуално и тях за съставомерни и ги е оставил извън обсега на упражнената си обвинителна функция, не променя характера на процесното деяние, в частност, че е съставомерно. Поради това съдилищата не са се и занимавали с тази минала дейност, не са имали и основания за това. Предмет на разглеждане за тях е било стриктно предявеното с обвинителния акт деяние.

С искането не се представят конкретни оплаквания от наложеното наказание като явно несправедливо. Съдът е препятстван да вземе отношение по този въпрос като е поставен в положение на служебна преценка, каквато по принцип в настоящото производство не се провежда. Все пак, може да се отбележи, че при предвиденото по закон наказание от една до шест години лишаване от свобода, на осъдения е наложено наказание в минималния размер от една година, при минималния изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК. Това, при обоснованото от съдилищата отсъствие на хипотезата на чл. 55 НК, не прави наказанието явно несправедливо.

Мотивиран от изложеното, Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1- ви състав

РЕШИ:

РЕШИ

ОСТАВЯ без уважение искане на защитника на осъденото лице Н. Г. А. за възобновяване на наказателно дело - внохд № 548/22 на Окръжен съд Благоевград, втори наказателен състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5