Решение № 2373 от 20.11.2018, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер

2373 20.11.2018г. град

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав

На двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова секретар Станка Добрева като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова гражданско дело номер

2918 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е за делба и е във фазата по допускането й.

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Д.Д.Б., EГН: * с адрес: ***, с която е предявила срещу ответника С.Д.Д., ЕГН: * с адрес: *** иск с правно основание чл. 34 от ЗС вр. с чл. 341 от ГПК за делба на следния съсобствения им недвижим имот, представляващ апартамент, с административен адрес: гр.

Бургас, ул. „М.” № 11, вх. 3, ет. 4, ап. 7, a именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор * по КККР на гр.Бургас,одобрени със заповед РД-18-9/30.01,2009г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Бургас, ул.М. № 11, вх.З, ет.4, ап.7 в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор *, с предназначение на самостоятелния имот:

Жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, с площ 94,90 кв.м., с прилежащи части: изба 23,63 куб.м. и 3,367% ид.ч. от общите части на сградата, със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: *, под обекта: * над обекта: *, при следните квоти – 2/6 ид.ч. за ищцата и 4/6 ид.ч. за ответника, като на основание чл.

537, ал. 2 от ГПК се иска съдът да постанови отмяна на издадените в полза на ответника констативни нотариални актове -нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 170, том III, рег. 9408, нот.д.№ 550/2008г. по описа на нотариус Н.Н, с рег. № 246, с район на действие- БРС и нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 171, том III, рег. 9409, нот.д.№ 551/2008г. по описа на нотариус Н.Н, с рег. № 246, с район на действие- БРС, в частта, в която същият е признат за собственик на собствените на ищцата 2/6 ид.ч. от процесния делбен имот.

В исковата молба се твърди, че родителите на страните П.КД., поч. на 10.03.1989г. и Д.СД., поч. на 12.07.1998г., двамата бивши жители на гр.

Бургас са придобили по време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху горепосочения имот. Ищцата сочи, че след смъртта на майка им П.КД. с нот.акт № 5, том VIII, д.№ 2113/1997г. на нотариус при БРС тя е дарила на брат си -ответника С.Д.Д. нейната получена като наследство от дела на майка й 1/6 ид.ч. от горепосочения имот. Сочи, че по този начин С.Д. е станал собственик на 2/6 ид.ч. от процесния имот, а останалите 4/6 ид.ч. са останали в собственост на баща им Д.Д., като след неговата смърт през 1998г., неговите 4/6 ид.ч. от имота са наследени от страните – негови деца по равно – по 2/6 ид.ч. за всеки от тях.

Ищцата сочи, че понастоящем тя притежава по наследство от баща си Д.Д. 2/6 ид.ч. от процесния имот, а брат й –ответника -4/6 ид.ч., от които 1/6 ид.ч. по наследство на майка им, 2/6 ид.ч. по наследство от баща им и 1/6- по дарение от ищцата. Твърди, че страните не могат доброволно да ликвидират съсобствеността си, поради което моли съдът да допусне до делба процесния имоти при горепосочените квоти на съделителите. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищцата, чрез упълномощените си процесуални представители поддържа иска за делба в заявените квоти и моли съдът да го уважи. Представя писмени бележки.

В законовия едномесечен срок, ответникът е депозирал писмен отговор, в който е посочил, че оспорва изцяло иска за делба, като се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, поради което моли съдът да отхвърли иска. Ангажирал е доказателства. В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор и моли за отхвърляне на иска за делба поради изтекла в негова полза придобивна давност, която твърди, че го е направила изключителен негов собственик. Представя писмени бележки.

Бургаският районен съд, като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 34 от ЗС вр. с чл. 341 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че процесния имот първоначално е придобит от родителите на страните по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност. Установява се, че след смъртта П.КД., поч. на 10.03.1989г. останалата в наследството й от прекратената след смъртта й съпружеската имуществена общност 1/2 ид.ч. от процесния апартамент е наследена от нейния преживял съпруг Д.СД., и двете им деца – ищцата и ответника в равни квоти – по 1/6 ид.ч. за всеки от тях /чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН/, като по този начин преживялият съпруг е станал собственик общо на 4/6 ид.ч., от които 1/2 ид.ч.–негова лична собственост от прекратената съпружеска имуществена общност, и 1/6 ид.ч.- по наследство от съпругата си.

По делото е представен нотариален акт № 5 от 20.03.1997г., том VIII, нот.д.№ 2113/1997г. на нотариус при БРС, по силата на който ищцата е дарила на брат си –ответника по делото наследената от майка й 1/6 ид.ч. от имота, като по този начин заедно с наследената от последния също от наследството на майка им 1/6 ид.ч. от имота, същият е станал собственик на общо 2/6 ид.ч. от процесния имот. Впоследствие след смъртта на бащата на страните Д.СД., поч. на 12.07.1998г., съделителите като негови единствени низходящи наследници по закон са наследили при равни квоти неговата 4/6 ид.ч. от имота – по 2/6 ид.ч. за всяка страна. Така след смъртта и на двамата родители на страните и след извършеното дарение от ищцата в полза на ответника, квотите на съделителите в имота са станали 2/6 ид.ч. за ищцата и 4/6 ид.ч. за ответника.

По делото страните спорят относно обстоятелството дали е налице съсобственост помежду им в заявените от ищцата наследствени квоти, като ответникът е навел твърдение, че е придобил чрез 10 годишно давностно владение правото на собственост върху целия делбен имот, в т.ч. и наследствените 2/6 ид.ч. на ищцата от наследството на баща им.

В тази връзка по делото е представен издадена в полза на ответника нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 170, том III, рег. 9408, нот.д.№ 550/2008г. по описа на нотариус Н.Н, с рег. № 246, с район на действие- БРС, съставен въз основа на обстоятелствена проверка, по силата на който ответникът е признат за собственик по наследство и давностно владение на 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот. Представен е и нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 171, том III, рег. 9409, нот.д.№ 551/2008г. по описа на нотариус Н.Н, с рег. № 246, с район на действие- БРС, с който на основание чл. 587 от ГПК ответникът е признат за собственик по наследство и давностно владение на целия процесен недвижим имот.

Ищцата оспорва придобиването от ответника чрез давностно владение на наследените от баща й 2/6 ид.ч. от процесния имот.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а разпоредбата на чл. 69 от ЗС установява презумпцията, че че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Тази презумпция на чл. 69 от ЗС съгласно задължителните указания на ТР № 1/2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС се прилага на общо основание само в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС.

Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо, че само един от тях остава в наследствения имот. Затова, независимо от смесения фактически състав, от който към момента на смъртта на бащата на страните произтича правото на съсобственост между страните, тъй като в случая съсобствеността досежно спорните 2/6 ид.ч. произтича само от наследяване, позовавайки се на придобивна давност за нея, ответникът трябва да докаже при възникналия с ищцата спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо нея намерението си да владее и нейната наследствена идеална част от имота за себе си.

В тази връзка по делото са представени две писмени декларации, от която първата от 30.03.1981г., изходяща от ищцата и подписана от нея и двама свидетели, а втората от 20.03.1997г., изходяща и подписана и от двете страни с нотариална заверка на подписите им.

В първата декларация от 30.03.1981г. ищцата е заявила, че се отказва в полза на брат си –ответника по делото от бъдещата си наследствена част от наследството на баща си Д.СД. /поч. впоследствие на 12.07.1998г /, като изрично е посочила, че не желае да се уреждат допълнителни сметки помежду им за уравнение на дяловете им. Декларирала е, че ответника я е обезщетил с негова наследствена идеална част от имот, находящ се в гр. Бургас, ул. „Вардар“№ 64.

Във втората декларация, която е написана на

20.03.1997г.- след смъртта на майка им П.КД., поч. на 10.03.1989г., но преди смъртта на баща им Д.СД. /поч. впоследствие на 12.07.1998г /, страните са заявили, че считат за уредени отношенията си във връзка с процесния имот и с имота, находящ се в гр. Бургас, на ул. „Вардар“ № 64, като изрично са заявили, че няма да имат никакви претенции помежду си относно тези имоти и посочвайки, че задължават с тази си уговорка и своите наследници. Посочили са, че ищцата се задължава да прехвърли на брат си след смъртта на баща им нейните 2/6 ид.ч. ид.ч. от процесния имот без никакви претенции поради дарените от брат й 7/24 ид.ч. от дворното място в гр. Бургас, ул. „Вардар“ 64, а ответника реципрочно е заявил, че няма никакви претенции относно прехвърлените от него на ищцата 7/24 ид.ч. от дворното място в гр. Бургас, ул. „Вардар“ 64 и получения за тях като обезщетение апартамент в гр. Бургас. ж.к. „Братя Миладинови“ бл. 30, вх. Б, ет.

2, ап. 20, като в замяна на това той получава 1/6 ид.ч. от имота, прехвърлена му от ищцата впоследствие в същия ден – 20.03.1997г. с нот. акт № 5 от 20.03.1997г., том VIII, нот.д.№ 2113/1997г. на нотариус при БРС, а останалите 2/6 ид.ч. ид.ч. ще получи след смъртта на баща си.

В случая съдът намира, че изрично волята на страните, в т.ч. и на самата ищца към 1997г. е била процесния имот да остане в изключителна собственост на ответника. Затова след смъртта на бащата им на 12.07.1998г. и с оглед уговорките в представените декларации, въпреки липсата на изрична форма за това, в отношенията помежду си страните изрично са се съгласили процесният имот, който е бил изцяло във фактическа власт на ответника да се счита за негова изключителна собственост.

Затова въз основа на тези уговорки в декларацията от 1997г. веднага след смъртта на баща си през 1998г., ответникът бидейки във фактическа власт на целия имот е започнал да упражнява фактическа власт и върху наследените от сестра си 2/6 ид.ч. от наследството на баща им на основание, което изключва владението на ищцата по нейна изрична воля, като е продължил да владее целия имот за себе си спокойно, явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години. Затова съдът намира, че в случая не е налице промяна в намерението на ответника, а изначално установена от ответника със съгласието на ищцата фактическа власт върху целия имот по тяхно взаимно изрично писмено съгласие, изразено във втората декларация, с което те са посочили, че нямат да имат никакви претенции помежду си досежно процесния имот и имота в ж.к.

Разпечатката съдържа 36 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a533915-eb3c-47c5-806f-99e4fd94c2c5