Определение № 15376 от 16.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15376 гр. София, 16.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев

Членове:

Десислава Зисова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506798 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.420, ал.3, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Т. И. Т. срещу определение Рег.№ 14603 / 16.04.2026 г. по гр.д. №703/2026 г. по описа на СРС, 85 състав, с което е спряно на основание чл. 420, ал. 1 ГПК изпълнението на издадената Заповед № 85/16.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно – постановено без наличие на законовите предпоставки за спиране. Счита, че не е налице подадено в срок възражение по чл.414 ГПК, че самото възражение срещу заповедта за изпълнение не води до автоматично спиране на изпълнението. Твърди, че доколкото не е представено обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД или убедителни писмени доказателства, че претенцията на кредитора е неоснователна, не са налице предпоставките на чл.420, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението. Счита, че по реда на чл.420, ал.2 ГПК спирането не е задължително, а зависи от преценката на съда, като длъжникът следва да представи убедителни писмени доказателства, които разколебават удостоверителната сила на документа по чл. 417 ГПК и обосновават възможност вземането да не съществува. В случая изпълнителното основание е запис на заповед, а длъжникът не е установил, че ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с лице, имащо качеството – потребител, тъй като само когато ценната книга 1 обезпечава вземане от договор с потребител, към заявлението се прилага договорът заедно с приложенията и приложимите общи условия съгласно чл.

417, ал. 1, т. 10, изр. 2 ГПК. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено.

Ответникът по жалбата я оспорва. Поддържа, че възражението по чл.414 ГПК е подадено в срок, както и че в случаите на издаване на заповед за незабавно изпълнение по документ по чл. 417, ал.1, т.10 ГПК, изпълнението се спира по силата на закона, когато съдът констатира, че възражението срещу издадената заповед за изпълнение е депозирано в срок, като в този случаи не са необходими нито представяне на обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, нито писмени доказателства, а същото се следва, че настъпва по силата на закона.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Въззивният съд намира следното:

Софийският районен съд е сезиран със заявление от Т. И. Т. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.10 ГПК срещу М.П.С.в за сумата от 330 000,00 евро – задължение по запис на заповед от 07.04.2024 г., заедно със законната лихва и разноски. На 16.01.2026 г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнени и изпълнителен лист.

На 06.04.2026 г. са постъпили възражение по чл.414 ГПК от длъжника, частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и молба по чл.420 ГПК за спиране на изпълнението. Към последната е приложена и покана за доброволно изпълнение с изходящ №14008 от 01.04.2026 г., с която на длъжника в връчен препис от заповедта на изпълнение. На 16.04.2026 г. длъжникът е представил и препис от поканата за доброволно изпълнение, заедно с разписката за връчването й на 03.04.2026 г.

С обжалвания акт първоинстанционният съд е констатирал, че длъжникът е подал възражение против заповедта в срока по чл.414, ал.2 ГПК.

Приел е, че по аргумент от разпоредбата на чл.420, ал.1 ГПК, в хипотезата на чл.417, т.10 ГПК самото подаване на възражението, когато е спазен срокът за това, е предпоставка за спиране на изпълнението, с оглед на което е спрял изпълнението на Заповед № 85/16.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

Въззивният съд споделя съображенията, изложени в обжалвания акт. В 2 хипотезата на чл.417, т.10 ГПК принудителното изпълнение се спира с подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение по силата на чл.420, ал.1 ГПК. Актът на съда е констативен – преценката се ограничава само до въпросите дали документа, въз основа на който е издадена заповедта, е такъв по чл.417, т.10 ГПК и дали е налице възражение по чл.414 ГПК, постъпило в законоустановения срок. В случая посочените условия са налице и изпълнението на заповедта е спряно по силата на закона, което е констатирано правилно с обжалвания акт.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че възражението не е подадено в срок. Видно от представената покана за доброволно изпълнение, с която е връчен препис от заповедта за изпълнение, същата е получена от длъжника на 03.04.2026 г. Възражението е постъпило в съда на 06.04.2026 г. – в рамките на установения с чл.414, ал.2 ГПК срок. По делото липсват доказателства – такива не са представени и от жалбоподателя, за извършено по-ранно връчване – преди 03.04.2026 г.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че при отсъствието на обезпечение по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД или убедителни писмени доказателства, че претенцията на кредитора е неоснователна, не са налице предпоставките на чл.420, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението. Както бе посочено по-горе, по силата на чл.420, ал.1 ГПК, когато заповедта за изпълнение е издадена на основание на документ по чл. 417, ал. 1, т. 1 – 9, възражението не спира принудителното изпълнение – тогава съдът може да го спре при представено надлежно обезпечение по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД или при представени доказателства за недължимост на вземането или наличие на неравноправна клауза, от която произтича. Когато заповедта за изпълнение е издадена на основание на документ по чл. 417, ал. 1, т.10 ГПК, възражението не спира принудителното изпълнение.

Ето защо съдът приема, че обжалваният акт е законосъобразен а частната жалба следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т. И. Т. срещу определение Рег.№ 14603 / 16.04.2026 г. по гр.д. №703/2026 г. по описа на СРС, 85 състав, с което е спряно на основание чл. 420, ал. 1 ГПК изпълнението на издадената Заповед № 85/16.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4