Решение № 712 от 02.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. Варна, 01.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110204541 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от М. С. М. против НП № 4330000677/16.05.2023 г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 80 т. 5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.

В депозираната пред съда жалба въззивникът сочи, че е с установено психично заболяване „Параноидна шизофрения“, видно и от Експертно решение № 91637/22.11.2022 г. на ТЕЛК, І с-в към УМБАЛ“Света Анна-Варна“ЕАД, като многократно е хоспитализиран в психиатрични клиники, съотв. последно е лекуван принудително в ДПБ – Царев брод за срок от три месеца за периода от 17.05.2023 г. до 06.08.2023 г. по силата на влязло в сила решение по чнд № 1144/2023 г. по описа на ВРС, 38 състав. Сочи, че за периода от 04.10.2023 г. до 23.10.2023 г. също е лекуван в УМБАЛ „Св.Марина“ЕАД – Варна, Втора психиатрична клиника. Излага твърдение, че към датата на процесното нарушение е бил в състояние, в което не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, с оглед на което АНО е следвало да не издава НП. Навежда се аргумент, че с оглед нормите на чл.

16 ал.1 от ЗАНН и чл. 11 от ЗАНН се установява, че за да се издаде НП е необходимо нарушителят да е наказателно отговорно лице, а съгласно разпоредбата на чл. 33 от НК, не е наказателно отговорно лице, което действа в състояние на невменяемост когато поради продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могъл да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено като 1 незаконосъобразно съотв. при условията на евентуалност да се прекрати административнонаказателното производство. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева за изготвяне на жалба без явяване в съдебно заседание.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от юк Л.-А. със становище по същество. Със същите се оспорва жалбата, твърди се, че административно-наказателното производство е проведено незаконосъобразно, като АУАН и НП съдържат всички релевантни факти с оглед гарантиране правото на защита на лицето, срещу което са издадени. Излага се становище, че е неприложима нормата на чл. 28 б.а от ЗАНН по отношение на конкретния случай и размерът на санкцията е правилно определен. Иска се НП да бъде потвърдено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 29.04.2023 г. около 23.45 часа въззивникът се намирал в гр. Варна, на бул.

Васил Левски, до кв.“Христо Ботев“. По същото време дежурен полицейски екип в състав от свид. А. М., на длъжност „старши полицай“ при сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР-Варна, както и Н. Л. и В. Х. – полицаи към същата структура на МВР, преминал през посочения район на гр. Варна със служебен автомобил. След като полицейските служители забелязали въззивника, решили да предприемат действия по извършване на проверка на същия. Полицаите указали на М. да представи документ за самоличност за проверка, но последният не представил такъв, като обяснил, че не го носи със себе си.

Впоследствие след установяване на самоличността на жалбоподателя по служебен ред, свид. А. М. съставил на възз. М. АУАН № 4330000677/29.04.2023 г., за нарушение на чл. 6 от Закона за българските лични документи, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 80 т. 5 от ЗБЛД е ангажирана административнонаказателната му отговорност като му е наложена административна санкция “Глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Видно от изготвената в хода на съдебното производство съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена по отношение на възз. М. от ВЛ д-р К., същият страда от „Шизофрения, параноидна форма, халюцинаторно-параноиден синдром. Психични и поведенчески разстройства вследствие на комбинирана употреба на алкохол и ПАВ – марихуана“. Според заключението на вещото лице, към датата на процесното деяние, а именно – 29.04.2023 г. М. е бил с продължително разстройство на съзнанието, поради което не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП, както и заключението изготвената съдебнопсихиатрична експертиза по отношение на жалбоподателя. Разпитан е в качеството на свидетел 2 актосъставителят – А. М..

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Фактическата обстановка не се оспорва и от страните по делото.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 4330000677/16.05.2023 г. е издадено от компетентен орган - от Началник а на Първо РУ при ОД на МВР - Варна, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП и видно от т. 2.18 от от приобщеното по делото копие на Заповед № 8121з-493/01.09.2014 г. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице съгласно пункт 1.1 от посочената заповед..

В хода на административо-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Производството е проведено в рамките на сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а АУАН е в съответствие с нормата на чл. 43 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

От друга страна, е налице пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, досежно описанието на нарушението и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Не се установяват допуснати нарушения, водещи до неизясняване на делото от фактическа страна или правещи невъзможна проверката за установяване на деянието и дееца, обстоятелствата, препятстващи диренето на отговорност или обосноваващи освобождаването от такава, като правата на нарушителя не са били ограничени в никоя от фазите на процеса.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи, че НП е незаконосъобразно по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 6 от ЗБЛД гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Разпоредбата на чл. 80 т.5 от ЗБЛД предвижда, че се наказва с глоба от 50 до 300 лева лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните органи.

При така установените по делото факти, въз основа на писмените и гласни доказателства, които са еднопосочни такива, съдът констатира, че се установи безспорно фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Касае се за реализирано от 3 въззивника бездействие, изразяващо се в не представяне на документ за самоличност след поискване от компетентните органи, в случая – полицейски служители при сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР-Варна. С посоченото поведение въззивникът безспорно е реализирал състав на нарушение по чл. 6 от ЗБЛД, с оглед на което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност на основание чл. 80 т.5 от ЗБЛД, доколкото визираната санкционна норма съдържа осъщественото нарушение в диспозицията си.

Въз основа на събрания доказателствен материал, обаче, съдът установи, че деянието не е съставомерно от субективна страна предвид отсъствието на психологическа годност на въззивника. Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 НК, приложима в административнонаказателното производство по силата на чл. 11 ЗАНН, не е наказателноотговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост, когато поради продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могъл да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.

Законът разглежда понятието невменяемост, като посочва признаците при наличието, на които лицето следва да се признае за невменяемо, като указания юридически критерий на невменяемостта изхожда от наличието на психично заболяване, което е лишило субекта от способността да съзнава общественото значение на извършените от него действия или съзнателно да ги ръководи, поради което се изключва и неговата отговорност за тях.

В случая от заключението на назначената в хода на производството по делото съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че жалбоподателят страда от психично заболяване, съотв. към процесната дата с оглед продължителното разстройство на съзнанието, което е било налично при него във връзка със заболяването, не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи действията си.

Невменяемостта на дееца по време на извършване на нарушението е обстоятелство, изключващо вината. Съгласно чл. 33 от НК то е особено качество на субекта, което лишава съответното лице от психологическа годност за формиране на вина към извършеното, а вината е субективен елемент на административното нарушение, осъществено от физическите лица, поради което се явява предпоставка и условие за реализиране на административнонаказателната им отговорност.

Предвид изложените аргументи, съдът намира, че НП следва да бъде отменено на основание чл. 63 ал.2 т.1, вр. с ал.3 т.1 от ЗАНН поради неправилно приложение на материалния закон.

С оглед направеното искане за присъждане в полза на страните на разноски по делото:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.

С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение 4 искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Без уважение следва да бъде оставена и претенцията на процесуалния представител на въззивника в този смисъл, доколкото същата не е доказана по основание и размер, доколкото по делото не е представен документ, удостоверяващ плащането на съответен адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1, вр. с ал. 3 т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 4330000677/16.05.2023 г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВРВарна, с което на М. С. М. на основание чл. 80 т. 5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.