Решение № 482 от 08.03.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Варна , 05.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Веска П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20203100502686 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.268-273 ГПК .

С въззивна жалба от Р. В. Д., чрез адвокат Д.А., е обжалвано решение № 2992/ 09.07.2020г. постановено по гр.д.№ 18553/ 2019г. на Районен съд-Варна, в частите , в които е определен режим на лични отношения на бащата с детето В.Р.Д. и присъдена издръжка, на основание чл.149 СК, както и в частта на издаденото разрешение заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето , придружавано от своята майка или упълномощено от нея лице до държави членки на ЕС, за срок от пет години , през месеците – април , май, юни, юли, август, септември, и декември на всяка календарна година, на основание чл.127 а СК, и относно присъдените разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Счита решението в обжалваните части за неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, необосновано. Твърди, че до обявяване на извънредното положение в страната са осъществявани лични контакти с детето всяка седмица с преспиване, а в периода февруари- май 2020г. включително, за период от 11-16 дни всеки месец. Детето се чувства спокойно в неговия дом. Социалното обкръжение, жилищните и материални условия допълнително благоприятстват правилното формиране на личността на детето. Имат силна емоционална връзка. Смята, че детето ще изживее по-безболезнено раздялата на своите родители и отсъствието на единия, ако срещите бъдат по-чести и продължителни. По отношение на присъдената издръжка за минало време, в размер на 1060лв. / 15.10.2018г. -15.10.2019г./, счита, че изводите на съда са неправилни, поради липса на доказателства, че детето е отглеждано само от майката и бащата не е давал средства за неговата издръжка.До датата на исковата молба е заплащал половината от месечните такси за посещаваното детско заведение, закупувал е дрехи, обувки, други необходими вещи, като разходи е извършвал и след завеждане на делото. В частта на даденото разрешение за пътуване на детето, възразява по отношение на периода от пет години, в изброените месеци на годината, поради прекомерната му продължителност, съществуващите размирици и природни бедствия в държави членки на ЕС , при неограничен брой на пътуванията, цел и времетраене, придружавано от трето упълномощено лице.

1

Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което да се определи разширен режим на лични контакти на бащата с детето- посочените в жалбата дни от месеца, през лятото , на официални празници и рождени дни; да се отхвърли изцяло като неоснователен искът за издръжка в размер на 1060лв.; да се издаде разрешение за пътуване на детето придружавано от своята майка Р. Р. Ж. до държави членки на Европейския съюз за срок от две години , считано от датата на влизане на решението в сила , за период от 15 дни през един от месеците – май, юни или юли, и 7 дни през месец декември на всяка календарна година. Претендира разноските за въззивна инстанция.

Въззиваемата страна- Р. Р. Ж., чрез адвокат М.С. , изразява становище за неоснователност на жалбата. Оспорва всички възражения срещу решението. Счита, че поисканият разширен режим на лични контакти , всяка събота и неделя от месеца, нарушава правото на майката да прекарва тези дни с детето. Решението е правилно и законосъобразно в частта на присъдената издръжка, предвид установените факти по делото, и в частта на издаденото разрешение за пътуване на детето в чужбина, което е изцяло в негов интерес и не следва да бъде ограничавано под никакъв претекст. Моли за потвърждаване на решението, с присъждане на разноски.

Дирекция „Социално подпомагане“- Варна , не изразява становище.

Съставът на Варненския окръжен съд, предвид становищата на страните и доказателствата към делото, преценявани при условията на чл.269 от ГПК и чл.235, ал. 2 ГПК , констатира :

С решение № 2992/ 09.07.2020г. по гр.д.№ 18553/ 2019г. на РС-Варна, съдът е постановил упражняването на родителските права по отношение на детето В.Р.Д., да се предостави на майката и определи неговото местоживеене на посочения адрес в гр.Варна; определил е режим на лични контакти на бащата с детето , който включва всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване, от 16.00ч. в петък до 17.00ч. в неделя , два пъти по десет дни през лятото, на рождения ден на детето, на рождения ден на бащата, и в посочените празнични дни от годината. Присъдена е издръжка в размер на 180лв. с начална дата- 15.10.2019г., със законната лихва при забава, и издръжка за минало време в размер на 1060лв. за периода 15.10.2018г.- 15.10.2019г., на основание чл.127, ал.2 вр.чл. 149 СК.

Предявените искове за издръжка са отхвърлени частично, съответно за разликата над 180лв. до 300лв., и за разликата над 1060лв. до 3590лв. По искането с правно основание чл.127а, ал.2 СК вр. чл.45 и чл.76, т.9 ЗБДС, е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата , за издаване на паспорт за пътуване на детето в чужбина, и придружавано от своята майка Р.

Р. Ж. , или упълномощено от нея лице до държави членки на Европейския съюз , за срок от пет години , през месеците април, май, юни , юли ,август, септември и декември на всяка календарна година . Присъдени са държавна такса и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ал.1 ГПК.

Решението не е обжалвано по отношение на родителските права и местоживеене на детето при майката, присъдената издръжка , на основание чл. 143 СК, отхвърлените искови претенции, и даденото разрешение за издаване на задграничен паспорт, в които части е влязло в законна сила.

В предмета на въззивно разглеждане е предявеният иск за издръжка за минало време, разрешението за пътуване на детето в държави от ЕС относно посочения времеви диапазон, и границите на режима на лични контакти на бащата с детето.

1.По искането за изменение на решението в частта на определения режим на лични контакти приема следното:

Страните са родители на В.Р.Д., родена на 30.05.2016г.

2

Разделени са от месец септември 2018г. Детето остава при майката, която поема неговото отглеждане в гр.Варна, а бащата се установява в гр.Д..

Според наведените в писмен отговор твърдения, между родителите е постигнато споразумение за по-разширени лични контакти, с пребиваването на детето от четвъртък сутрин до неделя при бащата през зимните месеци, и ежеседмично от петък вечер до неделя вечер през лятото. Ответникът счита, че установеният по този начин разширен режим следва да се запази, и детето да остава с преспиване всяка седмица, от 18.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя, по 4 дни по време на Коледните и Новогодишните празници, и Великденските празнични дни, разпределени за четна или нечетна година, по време на лятната ваканцияобщо 30 дни, през половината от пролетната ваканция, определена от МОН.

Определеният с решението е съобразен с обичайния в аналогични случаи и включва, освен редовни месечни срещи, периоди от официалните празници в страната с повече почивни дни, и по-голям период на пребиваване през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката. Детето ще пребивава при бащата всяка първа и трета седмица от месеца, от 16.00ч. в петък до 17.00ч. в неделя, което ще позволи от една страна да не прекъсва контактите с него, а в останалите почивни дни да бъде със семейството на майката и природеното дете. На същия принцип са включени кратки периоди от официалните празнични дни, които детето ще споделя със семействата на двамата родители. Относно срещите по време или след рождения на детето и рождения ден на бащата следва да има предвид, че ответникът не е направил искане, а насрещната страна не е изразила становище.

Времевият интервал не е преценяван съобразно местоживеенето на бащата в гр.Д. и отдалечеността му от гр.Варна, ако бащата реши на пропътува това разстояние с детето. С оглед на тези обстоятелства е по-подходящо срещите да бъдат два дни от първата седмица след рождения ден на 30.05., когато бащата ще може да вземе детето от 10.00ч. на първия ден и да го върне в 17.00ч. на следващия ден, при положение, че не съвпадат с обичайния режим през месеца, занятията в детската градина или училището. През лятната ваканция детето може да пребивава при баща си за общо 30 дни, който могат да се разпределят по периоди, през месеците юли - август, според трудовата ангажираност на бащата и ползвания от майката отпуск.

Разглеждащият състав застъпва становището, че фиксирането на конкретни дати поставя изпълнението на режима в зависимост от обстоятелства, които страните не могат да предвидят на този етап, а следва да бъде определен с ясни граници при случаи на липсващ диалог и общуване между родителите. Данните по делото насочват към противоположен извод. След раздялата страните са постигнали съгласие детето да остава при бащата и неговите родители в различни дни от месеца, като след образуване на делото контактите между тях не са прекъсвали – св.Маринов, св.Й.К. Според социалния доклад на ДСП – Варна, тази перспектива е реална, защото майката осъзнава нуждата на детето да се среща с баща си и не възнамерява да ограничава срещите с него. В интерес на детето е да координират свободните дни с личните празници безконфликтно и добронамерено, което ще подпомогне изграждането на пълноценни отношения с другия родител и с неговия род.

2. По иска за издръжка, на основание чл.127, ал.2 вр.чл. 149 СК :

Искът е уважен за сумата 1060лв.- дължима издръжка за периода от 15.10.2018г. до 15.10.2019г., в размер на 160лв. месечно, след приспадане на вложените от бащата средства за такса детска градина , общо в размер на 860лв.

Пред въззивния съд ответникът поддържа твърденията, че е участвал с непосредствени грижи за детето, равностойно на полаганите от майката през процесния период, и е давал допълнителни средства за дрехи, обувки и други необходими вещи.

За установяване на посочените спорни факти са ангажирани писмени и гласни доказателства. Според показанията на свидетелката Й. К.- майка на ответника, 3 които съдът преценява при условията на чл.172 ГПК, детето е било при баща си от петък до неделя, поне два- три дни всяка седмица, но за период след октомври 2019г., когато делото е било заведено. За фактически полагани от бащата грижи в разглеждания период / 15.10.2018г.-15.10.2019г./, не са посочени доказателства. Не се твърди и доказва участие с периодични плащания, предназначени за издръжка на детето непосредствено след раздялата на страните, с изключение на заплатените месечни такси за Частна детска градина „ Аз съм българче“ в периода юни- септември 2019г.

Поради изложеното искът е основателен и доказан в размер на присъдената сумасбор от дължима и неплатена издръжка в размер на 160лв. месечно, за периода 15.10.2018г.15.10.2019г.

3. По иска с правно основание чл.127а от СК.

Обжалвано е решението за заместващо съгласието на бащата разрешение за пътуване на детето В.Р.Д., за срок от пет години до държави членки на Европейския съюз, през месеците май, юни,юли , август, септември, декември на всяка календарна година, придружено от своята майка или упълномощено от нея лице.

Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност се отнасят до разрешения срок- пет години, и неограничения по време период на пътуванията през календарната година, както и възможността детето да пътува придружено от упълномощено трето лице.

Настоящият състав да приеме, че те са основателни по следните съображения:

Срокът на разрешеното пътуване противоречи на задължителната съдебна практика по приложението на чл.127а, ал.2 от СК. Възприетото в мотивите, че интересите на детето изискват принципно да бъдат защитени с неограничени по брой пътувания, без фиксирана продължителност, не е аргументирано от конкретни факти и обстоятелства по делото, и не кореспондира с Тълкувателно решение № 1/ 2016г. по т.д.№ 1/ 2016г. на ОСГК на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика.