Решение № 172 от 30.07.2026, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Сливен, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Никола Г. Маринов

Радостин Ст. Радиев при участието на секретаря Илка Й. Илиева в присъствието на прокурора Е. М. Р. като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262200600318 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на Глава XXI от НПК и е образувано по повод постъпила въззивна жалба срещу Присъда №3/17.03.2026г., постановена по НОХД №131/2022г. по описа на Районен съд- К., с която първоинстанционният съд е признал подсъдимия С. И. С. за виновен за извършено престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 и чл.57, aл.2 от НК и му е наложил наказания „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим и „Глоба“ в размер на 255,65 (двеста петдесет и пет евро и 65 цента) евро с равностойност 500 (петстотин) лева.

В жалбата се твърди, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива. Иска се да се да се отмени изцяло присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС- К. или на РП- Сливен, да се отмени и постанови нова присъда, с която подс. С. да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло или да се измени като бъде намален размера на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ до минималния размер от 3 месеца.

1

Подадена е втора въззивна жалба от друг защитник, в която се твърди, че присъдата е неправилна поради това, че чрез нея на подсъдимия е наложено явно несправедливо наказание. Излагат се доводи, че от датата на която подсъдимият е извършил инкриминираното деяние 27.07.2022г. е показал съществена положителна промяна в поведението и начина си на живот. С течение на времето бил осъзнал допуснатите грешки и е извлякъл поука от тях. Към настоящият момент подсъдимият се характеризирал като помъдрял и уравновесен човек, който се стремял да избягва конфликти, а това било много трудно в обществото, в което той живеел в с. Г. и това обстоятелство било добре известно на съда. Поведението на подсъдимия показвало, че той е разбрал, оценил грешките, допускани в миналото и уверявал, че това няма да се случи отново, а доказателство за това била изготвената от кметството характеристика.

Иска се изменение на атакуваната присъда като наказанието на подсъдимия бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК „Лишаване от свобода“ за срок от 3- 4 месеца при същия режим определен от първоинстанционния съд- първоначален ОБЩ режим.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата като счита, че Районен съд- К. е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в накърнено право на защита на подсъдимия С., тъй като делото е приключило в присъствие на назначения резервен защитник адв. А., а не на упълномощения. Моли да се отмени обжалваната присъда и да се върне делото за ново разглеждане пред друг състав на Районен съд- К.. Алтернативно моли, ако се приеме, че това нарушение не е съществено, то делото да се върне за ново разглеждане, тъй като присъдата била неправилна и необоснована, най-вече поради това, че първостепенният съд не е изложил съображения относно субективната страна на деянието.

В съдебно заседание прокурорът счита въззивната жалба за неоснователна. Намира, че присъдата е правилна и законосъобразна във всичките й части. Пледира присъдата да бъде потвърдена.

В личната си защита и в последната си дума подс. С. поддържа казаното от защитника си като иска делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Настоящата жалба е подадена от подсъдимия, който има право на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318, ал.3 от НПК и в 152 дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което е допустима.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, провери атакуваната присъда по оплакванията, изложени от подсъдимия и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК направи извода, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съд, действайки като втора по ред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за неправилност на присъдата, съдържащи се в жалбата на подсъдимия и устно заявени в публичното заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по- долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първостепенния съд като същата не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика, както и участието на подсъдимия в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимият С. И. С. не притежавал свидетелство за управление на МПС. Той системно управлявал превозни средства като са му били налагани административни наказания за различни нарушения по ЗДвП. Освен това подсъдимият е бил осъждан многократно за престъпления по транспорта.

На 27.07.2022г. в с. Г., общ. К., по ул. „Д.Г.“ подсъдимият С. С. управлявал МПС- лек автомобил марка „Ауди А 4“ с рег. №К 6653 АХ. Около 17,05 часа бил спрян за проверка от автопатрул на РУ на МВР- К. в състав свидетелите С.Г. и С.К.. На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АД №110743/27.07.2022г.

Била извършена проверка в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВРСливен, от която се установило, че подсъдимият С. е бил наказван по административен ред с наказателно постановление №21- ***/02.09.2021г. на началника на РУ на МВР- К., влязло в законна сила на 16.09.2021г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС.

Изложената фактическа обстановка решаващият съд обосновано е приел за установена по несъмнен и безспорен начин в резултат на извършения 3 внимателен и подробен анализ на всички събрани в хода на досъдебното производство и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на полицейските служители С.Г. С. и С.С.К., актосъставител и свидетел по акта, тъй като същите са безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се. Те са свидетели на установените обстоятелства и няма причина да не са достоверни показанията им, тъй като по делото действително не се съдържат доказателства, които да опровергават техните твърдения. Освен това, показанията им са пълни и последователни, не страдат от вътрешни противоречия, а по делото няма доказателства или доказателствени средства, които да поставят под съмнение истинността на показанията им.

Същото важи и по отношение на показанията на свидетеля Й.В.Р., които първоинстанционният съд е кредитирал изцяло. Той е присъствал по време на проверката, защото е бил част от екипа с останалите служители на реда, свидетелите С. С. и С.К..

Правилно са кредитирани и показанията на свидетеля П.Д.Ц. дотолкова, доколкото от тях става ясно, че той лично не е спирал подсъдимия, а е научил от колегите си, че е спиран да управлява МПС без свидетелство за управление на МПС.

По отношение на показанията на свидетелката Ц.Г.С. първостепенният съд е взел предвид факта, че тя съжителства на съпружески начала с подсъдимия и подкрепя изцяло неговата защитна теза, че той не е грамотен и тя подписвала всички документи от негово име, поради което не ги е кредитирал в пълен обем. С оглед разкриване на обективната истина районният съд е приел изготвената съдебно- почеркова експертиза за установяване положения върху наказателно постановление №21- ***/02.09.2021г. подпис, дали е на подсъдимия С. или е положен от Ц.С.. В заключението си вещото лице посочва, че подписът на позиция „Подпис“ в частта „Разписка“ в долния десен ъгъл на наказателно постановление №210287- 000429/02.09.2021г. на РУ на МВР- К. е положен от С. И. С.. Съобразил се е и с факта, че към датата на представяне на сравнителния материал по изготвената експертиза, свидетелката Ц.Г.С. не притежавала писмено двигателни навици и възможности да имитира подписа на подсъдимия С., до 4 такава степен, че да е възможно да бъде дадено заключение, че тя е положила подписа на позиция „Подпис“ в частта „Разписка“ в долния десен ъгъл на наказателното постановление.

Правилно районният съд е кредитирал изготвените по делото съдебни експертизи, които са пълни и точни, изготвени са от компетентни вещи лица, които отговарят на поставените им задачи изчерпателно.

Правилно е преценено в конкретния случай, че е безспорно установено обстоятелството, че към момента, в който е спрян от служители на РУ на МВР- К., на 27.07.2022г. в с. Г., общ. К. подсъдимият е управлявал моторното превозно средство и спрямо него е било издадено наказателно постановление №21- 0287- 000429/02.09.2021г., издадено от началника на РУ на МВР- К., което е влязло в сила на 16.09.2021г. Наказателното постановление е било за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.

Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа обстановка, въззивният съд достигна до правен извод, че първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приел, че подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд.

Настоящият състав намира, че по делото липсват каквито и да било доказателства, които да пораждат и най- малкото съмнение, че подс. С. не е разбирал свойството и значението на своите действия и че не е могъл да ръководи постъпките си по време на извършване на деянието. Към момента на извършването му той е бил пълнолетен и вменяем.

Безспорно са установени всички елементи от фактическия състав на престъплението, за което спрямо подсъдимия е повдигнато обвинение.

Правилно е преценено от РС- К., че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се доказва извършването от обективна и субективна страна престъплението по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 27.07.2022 г. в с. Г., общ. К. по ул. „Д.Г.“, управлявал МПС- лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с peг. №К 6653 АХ в едногодишният срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление №210287- 000429/02.09.2021 г. на началника на РУ на МВР- К., влязло в законна сила на 16.09.2021 г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние.

Настоящият състав счита, че правилно е прието от контролираната инстанция за безспорно доказано обстоятелството, че подсъдимият е управлявал процесното МПС, както и обстоятелството, че той го е управлявал 5 без съответно свидетелство за управление и в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние с наказателно постановление №21- 0287- 000429/02.09.2021 г., издадено от началника на РУ на МВР- К., влязло в сила на 16.09.2021 г.

Правилно е приел районният съд, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият С. е съзнавал, общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Подс. С. е знаел, че не притежава свидетелство за управление на МПС, както и че е наказан по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство, но въпреки това на 27.07.2022г. отново е управлявал моторно превозно средство, без да има свидетелство за управление.

При индивидуализацията на наказанията на подсъдимия С. първоинстанционният съд е приел, че не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а като отегчаващи е приел множеството наложени на подсъдимия административни наказания за извършени нарушения на закона за движението по пътищата, както и факта, че той е осъждан многократно.