Определение № 21 от 26.04.2021, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. София , 23.04.2021 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: полк. ДИМИТЪР А. ФИКИИН

Членове: полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20216000600010 по описа за 2021 година образувано по протест от подполк. Ангел Димов Узунов, прокурор при ВОП – П., жалба от адв. К. З. Н. от АК – П., повереник на Л.Д. М. – М.а, Б. П. М., В.

Л. Н. и Н. Н. Л. – майка и законен представител на Г. Д. Л. и въззивна жалба от мл. серж. А. Ж. Ж. от военно формирование ..... – П., чрез защитника му адв. К.Е. от АК – П., срещу присъда № 13 от 15.10.2019 г. по нохд № 115/2018 г. по описа на Военен съд – П..

С присъда № 13 от 15.10.2019 г. по нохд № 115/2018 г. по описа на Военен съд – П. подсъдимият мл. серж. А. Ж. Ж. от в. ф. ..... – П. е признат за виновен в това, че на 20.05.2018 г. между 23.14 и 23.20 часа, в междублоковото пространство, пред бл. № .... на бул. „.....“ гр. П., умишлено умъртвил другиго – Д.Л.Л. от гр. С., нанасяйки му с нож, с надпис „...“, четири прободно-порезни наранявания на гръдния кош отпред и по лявата му странична повърхност, като само едното от тях проникнало в гръдната кухина, а останалите три завършвали в меките тъкани на предната и страничната гръдна стена, и други наранявания, като причината за смъртта на Д.Л. се дължала на остра кръвозагуба, настъпила в резултат на прободнопорезното нараняване в областта на гръдния кош със засягане на левия бял дроб и сърцето, при което общата кръвозагуба се дължала, както на вътрешните кръвоизливи в гръдната кухина и сърдечната тампонада, резултат на срязване на околосърцевата торбичка и на лява сърдечна камера, 1 нараняването на левия бял дроб, така и на външното кървене от всички рани, като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл. 119, вр. чл. 115 и чл. 54 от НК е осъден на четири години и три месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан по обвинението, по чл. 115 от НК.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС подсъдимият е осъден да изтърпи наказанието лишаване от свобода при първоначален общ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 21.05.2018 г. до 30.05.2018 г.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК са постъпили:

- Протест от прокурор при ВОП – П., който е бланкетен и се прави искане да се измени присъдата на първоинстанционният съд, като подсъдимият Ж. бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.

115 НК и да му се наложи наказание лишаване от свобода в размер съобразно искането на първоинстанционният прокурор – към средния размер без прилагане разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК.

В допълнителното писмено изложение към протеста са развити доводи, че неправилно подсъдимият Ж. е оправдан за извършено престъпление по чл.

115 НК и е осъден по чл. 119 от НК. Твърди се, че защитната версия на подсъдимия е удобна и синхронизирана с показанията на свидетелката А..

Нейните показания са приети безкритично и ценени като достоверни от П.ския военен съд. Сочи се, че показанията на А. и обясненията на Ж. са вътрешно противоречиви и нелогични. Налице са обективни находки, които обективират умисъла на подсъдимия, че умишлено да умъртви жертвата. В тази насока е и съдебната практика според, която дееца нанасяйки удари с нож в областта на жизнено важни органи, като сърце, дроб, стомах, врат и други ясно осъзнава, че ще умъртви пострадалия.

- Въззивна жалба от адв. К. З. Н., повереник на частните обвинители. В нея се твърди, че ударът който Л. е нанесъл в лицето на Ж. не е нападение, а 2 отбрана срещу неминуемо предстоящо такова от страна на Ж. към него, като единствена възможност то да се предотврати. Сочи се, че пострадалият е нанесъл един единствен удар в лицето на подсъдимия, който е паднал на коляно и липсва продължаващо нападение от страна на Л.. Не е вярна тезата на защитата, че порезните рани по ръцете на Л. биха могли да се дължат на опитите му да вземе ножа от ръцете на подсъдимия и на свои ред да го употреби срещу него. Също така не е вярна тезата, че Л. сам се е наранил с ножа извършвайки активни и агресивни движения при боричкането.

Подсъдимият Ж. не е бил „нападнат“ „неподготвен“, а сам е създал решителната предпоставка със срещата му с Л.. Ако не беше осъществил тази среща, респективно нападението е било невъзможно във фаталния момент.

Акцентира се че позицията на подсъдимия е вътрешна противоречиви, което е в противоречие с доказателствата по делото. Прави се извода, че възгледът на първата инстанция, в която е приела, че подсъдимият е бил в условията на неизбежна отбрана и само е превишил нейните предели е необоснован и неправилен при непълно и неправилно тълкуване на фактите. Всеки от двамата е знаел, че те ще се бият на тази среща. Л. настойчиво го е искал, но също така Ж. предварително се е съгласил.

Прави се искане да бъде отменена обжалваната присъда и да се приложи закон за по тежкото престъпление – чл. 115 от НК, като се наложи на подсъдимия Ж. наказание в размера за който е пледирано пред първата инстанция – без приложението на чл. 55 от НК, към минимума на предвиденото за това престъпление.

- Въззивна жалба от подсъдимия мл. серж. А. Ж. Ж., чрез защитника му адв. К.Е., в която се правят доводи, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна, а наложеното наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим е явно несправедливо по размер и ефективно изтърпяване. Твърди се, че след като първоинстанционният съд правилно е квалифицирал деянието като неизбежна отбрана, неправилно е отчел, че е налице превишаването й. При преценка на пределите на неизбежната отбрана не е била отчетена в достатъчна степен от страна на първоинстанционният съд завишената обществена опасност на нападението от страна на пострадалия.

3

Прави се искане да се отмени присъдата, с която подсъдимият Ж. е признат за виновен и е осъден за престъплението по чл. 119, вр. с чл. 115, вр. с чл. 54 от НК и да се постанови нова присъда, с която да се признае за невиновен и оправдаете по това обвинение.

В протеста и жалбите от страните не се правят искания за допълване на делото с нови доказателства.

С присъда № 12/09.06.2020 г. по внохд № 73/2019 г. по описа на състав на Военно-апелативния съд е отменил присъда № 13/15.10.2019 г. по нохд № 115/2018 г. по описа на Военен съд – П. в частта, с която подсъдимият мл. серж. А. Ж. Ж. от в.ф. ..... – П. е осъден по чл. 119, във връзка с чл. 115 и чл.

54 от НК на четири години и три месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 115 от НК, като така определеното наказание е следвало да изтърпи на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС при първоначален „Общ“ режим.

Въззивният съд е отменил на основание чл. 59, ал. 1 от НК приспадането от първоинстанционния съд на времето, през което Ж. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 21.05.2018 г. до 30.05.2018 г., а така също и отнемането в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК на веществените доказателства, принадлежащи на подсъдимия и послужили за извършване на инкриминираното умишлено престъпление: двустранно наточен нож, черен на цвят, като острието от едната страна е назъбено с надпис „...“ и черна, текстилна кания за нож.

Отменено е и осъждането на подсъдимия да заплати разноските по делото и държавната такса, като вместо това е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия мл. серж. А. Ж. Ж. за невинен в това, на 20.05.2018 г. между 23.14 и 23.20 часа, в междублоковото пространство, пред бл. № .... на бул. „.....“ гр. П., умишлено да е умъртвил другиго – Д.Л.Л. от гр.

С., нанасяйки му с нож, с надпис „...“, четири прободно-порезни наранявания на гръдния кош отпред и по лявата му странична повърхност, като само едното от тях да е проникнало в гръдната кухина, а останалите три да са завършвали в меките тъкани на предната и страничната гръдна стена, и други наранявания, като причината за смъртта на Д.Л. се дължала на остра кръвозагуба, настъпила в резултат на прободно-порезното нараняване в 4 областта на гръдния кош със засягане на левия бял дроб и сърцето, при което общата кръвозагуба се дължала, както на вътрешните кръвоизливи в гръдната кухина и сърдечната тампонада, резултат на срязване на околосърцевата торбичка и на лява сърдечна камера, нараняването на левия бял дроб, така и на външното кървене от всички рани и на основание чл. 12, ал. 1 от НК и чл.

304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 115 от НК.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства: двустранно наточен нож черен на цвят, като острието от едната страна е назъбено с надпис „...“ – 1бр. и черна текстилна кания за нож – 1 бр., които да бъдат върнати на мл. серж. А. Ж. Ж. от военно формирование ..... – П..

На основание чл. 189, ал. 4 от НПК е присъдил направените разноски по делото да останат за сметка на Държавата.

Потвърдил е първоинстанционната присъда в частта относно веществените доказателства, които следва да се върнат на мл. серж. А. Ж. Ж. и на Л.Д. М. – М.а и тези които следва да бъдат унищожени.

Срещу присъдата на Военно-апелативния съд е подадена касационна жалба от адв. К.Н. – повереник на частните обвинители по делото и касационен протест от прокурор при Военно-апелативна прокуратура.

С решение на ВКС № 24/15.03.3021 г. по кд № 982/2020 г. е отменена присъда № 12/09.06.2020 г. на Военно-апелативния съд, постановена по внохд № 73/2019 г. по описа на Военно-апелативния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от заседанието по допускане на доказателствата, като са дадени указания за извършване на нови процесуалноследствени действия.

Предвид изложеното и като взе предвид указанията, изложени в решението на ВКС, настоящият състав на въззивния съд намира, че за разкриване на обективната истина по делото следва да проведе разпит на подсъдимия А.Ж., и повторен разпит на очевидеца на инцидента свидетелката Л. А. и на трите вещи лица, изготвили тройната съдебно-медицинска експертиза на труп – доц. д-р С.С., д-р М.Б. и д-р К.Х.. Така също по делото следва да бъде назначена нова съдебно-медицинска експертиза, която да 5 установи концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия и степента му на алкохолно опиване към часа на деянието - около 23.15 часа на 20.05.2018 г., и която да отговори на въпроса бил ли е в състояние на патологично алкохолно опиване, респективно могъл ли е да ръководи действията и постъпките си в резултат на употребения алкохол. Следва да се изиска справка от мобилния оператор Теленор ЕАД, касаеща телефоните с номера: ....... (абонат Д.Л.Л.);

............. (абонат Л. Г. А.) и ....... (абонат А. Ж. Ж.), от която да е видно на 20 май 2018 г., в гр. П., за периода от 22.45 часа до 23.15 часа кои клетки на оператора са регистрирали тези номера и тяхното местонахождение.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание на 7 юни 2021 година от 10.00 часа, в гр. София, бул. Витоша № 2, Съдебна палата, зала № 4, партер, за което да се призоват страните и горепосочените лица.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 327 НПК Военноапелативният съд ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА разпит на подсъдимия А. Ж. Ж. и повторен разпит на свидетелката Л. Г. А. и на вещите лица доц. д-р С.С., д-р М.Б. и д-р К.Х..

НАЗНАЧАВА съдебно-медицинска експертиза, с посочена в обстоятелствената част на определението задача, която да бъде изготвена от д-р Ц.Н.Г. – началник на Катедра „.....“ при ... – София.

ДА СЕ ИЗИСКА справка от мобилния оператор Теленор ЕАД Теленор България ЕАД - ж.к. ....., ..........., .... София, за телефоните с номера:

....... (абонат Д.Л.Л.); ............. (абонат Л. Г. А.) и ....... (абонат А. Ж. Ж.), от която да е видно на 20 май 2018 г., в гр. П., за периода от 22.45 часа до 23.15 часа кои клетки на оператора са регистрирали тези номера и тяхното местонахождение.